Свържи се с нас

Новини

Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.

Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.

През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.

Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.

Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.

Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.

На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.

Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.

При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.

Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…

Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица