Свържи се с нас

Новини

Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.

Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.

През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.

Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.

Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.

Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.

На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.

Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.

При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.

Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…

Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Икономика

Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане

Published

on

На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.

Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.

Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.

Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.

Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.

Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица