Новини
Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.
Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.
През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.
Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.
Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.
Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.
На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.
Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.
При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.
Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…
Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна в кабинета си финландския посланик у нас Н.Пр. Кирсти Полянкука.
„Среща, която вярвам отвори нови хоризонти за партньорство и общи инициативи. Заедно с моите колеги разказахме за силните страни на нашия град. Споделих за проектите, които развиваме и за сътрудничеството ни с финландски региони като Лаперанта в сферата на транспорта и мобилността, Университета в Лапланд, както и Турку в областта на енергийната ефективност. Обсъдихме управлението на отпадъците, депото и възможностите за оползотворяване – тема, по която можем да учим много от финландския опит“, коментира Таня Христова.
Особен акцент е бил поставен върху развитието на Енергийните общности и активното участие на гражданите – модел, който може да промени начина, по който се произвежда и споделя енергия.
„Говорихме и за културата и разбира се нашата голяма амбиция да се впуснем в надпреварата за Европейска столица на културата 2032. Посланичката веднага направи връзка с Оулу – финландския град, който вече носи тази титла и предложи да обменяме опит“, допълни Христова.
Финландският първи дипломат у нас е подчертал, че макар посолството да е малко, желанието им за активна работа е на лице, особено в сферите на иновации, дигитализация и автоматизация.
Всъщност се оказва, че Габрово е единствената община в България със Стратегия за интелигентна специализация, а тук функционира и Дигиталният иновационен хъб към Регионалния иновационен център, така че партньорство по тази линия звучи логично.
„Финландия е прекрасен партньор – с опит, от който можем да учим и с решения, които можем да прилагаме в нашия град. Както каза и самата Н.Пр. Кирсти Полянкука това е първата среща помежду ни, която вярваме ще прерасне в дълготрайно партньорство“, подчертаха още от местната общинска администрация.
Спор между двама строителни работници завърши с падане и фрактура за единия от тях. Инцидентът е станал вчера, 1 юли, около 15.20 часа в района на бул. „Могильов“ в Габрово.
По данни на полицията всичко започнало като спречкване помежду им. Вследствие на падане на земята, пострадал 49-годишен мъж от село Шумата, който получил счупване на подбедрицата. Той бил транспортиран и настанен в ортопедичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, без опасност за живота.
За срок до 24 часа по случая бил задържан 48-годишен мъж от Габрово. Образувано е досъдебно производство. Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства продължава под надзора на прокуратурата.
Силен вятър и буря се разразиха над община Габрово вчера, 1 юли, като причиниха сериозни затруднения по пътищата и наложиха намесата на екипи на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово в различни точки на областта.
Денонощието се оказа изключително натоварено за габровските огнеборци, които в рамките на 24 часа са реагирали на 12 сигнала за инциденти, всичките свързани с паднали дървета.
Според официалната информация, предоставена от РДПБЗН – Габрово, за периода от 06:00 часа на 1 юли до 06:00 часа на 2 юли 2026 г. звената за пожарна безопасност и защита на населението в областта са извършили общо 12 намеси за оказване на техническа помощ.
Проблемите са започнали в късния следобед и са продължили до полунощ, като на моменти сигналите са пристигали през по-малко от петнайсет минути един от друг. Първият сигнал е подаден в 19:34 ч. за паднало дърво на пътното платно в село Раховците, а само две минути по-късно, в 19:36 ч., е получено съобщение за дърво, препречило Републикански път I-4 в землището на град Севлиево. И на двете места дърветата са отстранени от екипи на РСПБЗН – Габрово и РСПБЗН – Севлиево.
В самия град Габрово вятърът е причинил поредица от инциденти в различни квартали. В 19:45 ч. е сигнализирано за паднало дърво на улица „Алеко Константинов“, а малко по-късно, в 20:01 ч., подобен проблем е регистриран и в село Орловци. Само двайсет и пет минути след това, в 20:26 ч., дърво е паднало на улица „Д-р Илиев – детския“ в града – локация, на която по-късно през нощта, в 22:45 ч., се е наложила повторна намеса на пожарникарите заради нов паднал ствол. Вятърът не е пощадил и други централни градски артерии.
В 20:35 ч. е получен сигнал за паднало дърво на улица „Индустриална“, а шест минути по-късно, в 20:41 ч. – на булевард „Стефан Караджа“. Инцидентите са продължили и с подадения в 20:56 ч. сигнал за дърво на улица „Преслав“.
Освен в градската част, силният вятър е засегнал и по-високите части на общината. Републикански път I-5 в района на връх Свети Никола (Шипка) е бил блокиран от паднало дърво в 21:20 ч., а само часове по-късно, точно в полунощ, на 2 юли, на същото място се е наложила поредна намеса на пожарникарите заради нов паднал ствол. Между двата случая, в 23:00 ч., екип е реагирал и на сигнал за паднало дърво в село Източник.
Във всички дванадесет случая екипите на РСПБЗН – Габрово и РСПБЗН – Севлиево са отстранили падналите дървета и са възстановили проходимостта на засегнатите пътни участъци. В ликвидирането на последствията от бурята са участвали общо дванадесет противопожарни автомобила и екипи с различна численост – между двама и трима пожарникари на инцидент, разположени в различни населени места на територията на областта.
Инцидентите от изминалото денонощие показват мащаба, който силният вятър причини върху инфраструктурата и натовареността, с която се е наложило да работят екипите на пожарната служба в Габровско, за да бъде своевременно овладяна ситуацията. За щастие до по-сериозни последствия за движението и безопасността на гражданите не се стигна.
-
Кримипреди един денОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Културапреди 2 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 13 часаСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 12 часаСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 7 часаКметът на Габрово посрещна финландския посланик