Новини
Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.
Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.
През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.
Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.
Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.
Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.
На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.
Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.
При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.
Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…
Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Любопитно
Карнавалът в Габрово превърна сатирата в зрелище без пощада

Смехът и острата сатира отново превзеха улиците на българската столица на хумора. Габрово се превърна в огромна сцена за най-големия и единствен по рода си сатиричен карнавал в страната. Тазгодишното издание премина под провокативното мото „Краят е близо. Да му отпуснем!“, а хиляди жители и гости на града изпълниха централните улици, за да станат част от зрелище, което само Габрово може да сътвори.
В близо двучасовото карнавално шествие преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, които превърнаха актуалните политически, обществени и международни теми в безпощадно смешни и дръзки образи. Карнавалът не пощади никого – от „БГ Барби и Кен“, които осмиваха политическата сцена като куклен театър, до „Протест по български“, където един самодоволен управник в „Пикапа на властта“ бе изправен срещу гневния глас на улицата. „Удължен бюджет 2026“ превърна финансовата сага на държавата в гигантски пръст, който не е среден, но казва всичко. „Урсула фон дер Либерален“ пък дефилира в розово, с мустак и с реплики, които разсмяха дори най- сериозните европейски гости.
Под сатиричния прожектор попаднаха и усилията на габровската администрация за по- хубава инфраструктура с картината с цветния коментар „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“ Международни участници от Гърция, Италия и други държави внесоха ритъм, перкусии и зрелищни изпълнения, а училищата от Габрово пресъздадоха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерната програма събра хиляди на централния площад с концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу, превръщайки града в огромна сцена под открито небе.
През целия ден градът бе изпълнен с музика, улични артисти, детски инициативи и фестивална атмосфера. А вечерната програма се превърна в истински спектакъл, въпреки непрестанния дъжд.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, които буквално взривиха публиката с енергия, светлина и звук. Дъждът не успя да спре нито тях, нито хилядите зрители, които останаха до края, за да преживеят грандиозното шоу, въздушните акробатики, визуалните ефекти и традиционното пиро светлинно представление.
Карнавал Габрово отмина и отново доказа, че е повече от празник. Той е огледало, в което обществото се вижда такова, каквото е, но с усмивка. Сатира, която не щади никого. Смях, който лекува всичко. И дух, който прави Габрово единствено по рода си място. Това е Карнавал Габрово. Краят може и да е близо, това никой не знае, но Габрово определено показа, че знае как да му отпусне края.

Новини
КВС „Янтра – Габрово“ с брилянтен дебют на национален турнир

Новосформираният Клуб по Водно Спасяване „Янтра – Габрово“ направи зашеметяващо представяне на XXIV Национален турнир по водно спасяване „Любен Кантарджиев“, провел се на два обекта – Плувния комплекс в Павликени и езерото в спортно-развлекателен парк Ксилифор край Велико Търново.

От самото начало беше ясно, че габровци са дошли не само да участват, а да печелят. Турнирът, организиран от Областния съвет на БЧК – Велико Търново, Дирекция „Водноспасителна служба“ към НС на БЧК, Дружеството на водните спасители, Община Павликени и Туристическо дружество „Трапезица“ – 1902, събра 121 състезатели от 12 отбора, разпределени в три възрастови групи. Традиционно надпреварата привлича най-добрите имена в дисциплината от цялата страна, а тазгодишното издание не правеше изключение.

Безспорната сензация на турнира дойде от най-престижната категория – при мъжете. Георги Пенчев, представител на КВС „Янтра – Габрово“, триумфира в 4 от 6-те дисциплини и спечели купата в комплексното класиране, оставяйки зад себе си двама световни шампиони и цяла плеяда от титулувани спортисти с утвърдени имена в историята на родното водно спасяване. Представители на Варна, Бургас, София и Велико Търново традиционно доминират в този спорт, разполагайки с модерна спортно-техническа база и широка обществена подкрепа. Именно затова победата на Пенчев придобива особено символично измерение – тя е убедително доказателство, че при достатъчно труд и воля целите са постижими дори при значително по-неблагоприятни условия.

„Успехът на Георги промени дългогодишното статукво в тази дисциплина и изпрати ясно послание към целия елит на водното спасяване в България“, коментират от ръководството на клуба.

Не по-малко впечатляващо беше присъствието на Боян Ботев – един от треньорите на клуба, който се включи като състезател при мъжете и извоюва бронзов медал в дисциплината „Спасяване със спасителна лодка“. Рядко се случва наставник да доказва качествата си едновременно на треньорския мостик и на пиедестала.

В категорията за юноши до 18 години блесна 15-годишният Християн Митев (роден 2011), който въпреки по-младата си възраст спечели три бронзови медала и редица призови класирания в отделните дисциплини. Само съвкупност от малък нещастен жребий и недостатъчен брой тренировки в някои от дисциплините го лишиха от бронза в комплексното класиране. Титлата в тази възрастова група спечели Иван Пенчев от БЧК – Велико Търново, спортист, тренирал до миналата година заедно с габровските състезатели, но преминал към търновския отбор поради липса на достъп до спортна база в Габрово – обстоятелство, което само подчертава предизвикателствата, пред които е изправен новият клуб.

Ръководството и треньорите на КВС „Янтра – Габрово“ се надяват, че забележителните резултати ще привлекат общественото внимание и ще разпалят интереса към водното спасяване сред младите габровци. Не на последно място, развитието на дисциплината в региона би допринесло и за трайно намаляване на водния травматизъм – цел, която излиза далеч извън границите на спорта.

Първото голямо явяване на КВС „Янтра – Габрово“ на националната сцена завърши с отлично представяне. Сега всички очи са насочени към това дали градът ще откликне на призива на своите шампиони.

Новини
Юбилеен поход „По пътя на четата на Цанко Дюстабанов“

*Снимка: Радослав Първанов.
От 24 до 26 юли ще се проведе юбилейният XXV-ти Възпоменателен туристически поход „По пътя на четата на Цанко Дюстабанов“ – събитие, което за поредна година ще съживи паметта за едни от най-драматичните страници на българската история.
Походът е посветен на четири значими годишнини: 150 години от Априлското въстание от 1876 г., 148 години от Освобождението на България от османско владичество, 183 години от рождението на Цанко Дюстабанов и 90 години от освещаването на паметника на четата в местността Ранни бунар – мястото на последното ѝ сражение под връх Марагидик в Стара планина.
По маршрута на историческата чета участниците ще преминат през зеленото великолепие на Предбалкана и Балкана, възпроизвеждайки събитията от Априлското въстание.
Организаторите определят похода като „един урок по родолюбие и патриотизъм, един празник на българския дух“. Заявки за участие се приемат до 13 юли 2026 г. на телефони 0898 754 726 и 0878 764 443 при м.с.инж. Милка Караджова.

-
Икономикапреди 7 дниФермерски пазар в сърцето на Габрово
-
Новинипреди 6 дниКристина Сидорова е новият областен управител на Габрово
-
Кримипреди 7 дниЕдин от биячите, участвал в побоя на ул.“Митко Палаузов“, остава в ареста
-
Кримипреди 5 дни„Домашен арест“ за единия от побойниците, отговорен за мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Новинипреди 7 дниС две купи и с два златни медала се завърна Кристиян Василев
-
Културапреди 6 дниЛюбо Киров с нов албум и концерт в Габрово на 4 юли
-
Любопитнопреди 5 дниСевлиево отново ще бъде част от Coca-Cola The Voice Турнето
-
Новинипреди 6 дниИталианец първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата от Априлското въстание





