Новини
Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.
Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.
През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.
Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.
Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.
Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.
На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.
Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.
При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.
Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…
Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
