Новини
Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.
Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.
През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.
Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.
Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.
Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.
На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.
Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.
При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.
Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…
Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.
Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Калоян, Яна, Ива, Ивона, Иво, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета, Иванина, Йонко, Йонка, Йото.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
