Свържи се с нас

Новини

Никола Войновски – знаменосец на Ботевата чета

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Галина Петрова и Лора Иванова , ученици в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличени на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Никола Дончев Бойновски е роден на 9.11.1849 г. в село Бойновци, Габровско. Баща му Дончо Стоянов е един от седемте габровци в състава на Втората българска легия. Той се преселва в Габрово през 1850 г. и приема фамилното име Бойновски по името на родното си село. След 1862 г. се установява в Галац, Румъния.

Малкият Никола учи в Габровското училище, открито през 1835 г. от Васил Априлов и други родолюбци. През 1864 – 1865 г. заминава за Галац при баща си, който държи кафене, вероятно на име „Габровене”, което било предпочитано място от хъшовете. Никола, освен че работи в хана на баща си, постъпва и в търговско училище знанията от което ще му дадат възможност да се занимава с търговия или да отвори своя сарафска къща, както се случва. В училището четникът научава няколко езика – румънски, турски, гръцки, френски, италиански, които му помагат в търговската и революционната дейност.

През 1868 г. Левски започва своите обиколки из българско, призовавайки всички млади българи да постъпят във военни училища, за да бъдат подготвени за бъдещата освободителна революция. Вероятно неговият зов вдъхновява Никола да замине за Одеса, спонсориран от габровеца Никола Рашеев, и да се запише във военното училище. В Одеса се запознава и с Христо Ботев, с когото са обсъждали организирането на четата.

Никола Дончев Бойновски е записан в тефтерчето на Ботев като Войновски, затова остава в историята под името Никола Войновски.

Вероятно Ботев и Войновски са обмисляли плана за пленяване на кораба „Радецки”. Задачата на Войновски била да се справи с властите в Турно Магуреле, за да не пречат на снабдяването със средства и четници. Той участва и в редица дълги съвещания, свързани с оформянето на плана за действие на четата. Военният ръководител, Войновски, бил избран заради своето военно образование и връзката си с българските земи. Четата била разделена на четири звода: първи воден от Христо Ботев и капитан Радионов, втори – Никола Войновски и Спас Соколов, трети от Перо Симеонов и К. Юрданов и четвърти от Георги Гръблата. Всеки звод бил поделен на отделения. Организацията напомняла на тази в руската армия и личал почеркът на Никола Войновски. Военният командир бил наясно с нормите на поведение в една армия и с нейния протокол и устав, затова след като оформил зводовете и отделенията представил четата на войводата Ботев и му отдал чест в знак на признателност.

Вероятно Ботев и Войновски са разглеждали карта на местностите и на съществуващите пътища, защото в спомени на четници се отбелязва, че личала непоколебимост при даването на нареждания и придвижването по българските земи.

На 17.05.1876 г. четата слиза на козлудуйския бряг и извършва церемония, по време на която всеки трябва да положи клетва пред войводата и знамето. Ритуалът се водил от Войновски и имал морално-нравствена подготовка на войниците дошли да дадат живота си за Майка България. След клетвите и речите Войновски официално бил обявен за военен командир на четническия отряд.

Походът към Враца започнал от Козлодуй към Бутан – една от решителните битки е при Милин камък на 18 май 1876 г. Войновски бързо осъзнал, че османците са предупредени и ще трябва открит бой. Наредил превземането на връх, близо до Милин камък, за да изпреварят черкезите, но от три страни били обстрелвани. Благодарение на военния командир четата се спасява от гибел в тази битка и се издига авторитета на военния, което е много важно за бъдещите сражения. При Милин камък загиват част от българите, не достигат вода и коне, но имат едно пленено черкезко знаме.

При Веслец е второто голямо сражение на българските освободители. Там турците били оплели дърветата с влачещи растения, за да забавят бойците. Четниците започнали да чувстват глад и жажда, което намалява желанието за бой и разстройва командването. На сутринта Войновски взема решение да се напусне Веслец и да се насочат на юг, защото получили съобщение от селяни, че при селата Долна и Горна Кремена ги чакат турци. Оказва се, че четата получавала и лъжливи сведения от местните. Войновски предприел противонападение, но хората му били малко, за да се отбраняват от три страни- котловината Йолковица, Дългия зъбер, Камарата. Там загинал Ботев. След смъртта на войводата четата се разпаднала на части. Войновски с около 80 четници бил в околностите на с. Зверино, с. Игнатица, Ботевград, Етрополе. Сега накъде е въпросът, който се задавал. Военният командир следвал плътно плана на Ботев. Връщане назад нямало, но често бил изоставян от четниците. В района на Етрополе Никола Войновски останал с шест души – той самият, Обретенов, Пенев, Тодоров, Ловчалийчето и още един, чието име не е останало. Често попадали в уловки, но съобразителността на военния командир ги спасявала. Вървяли към Тетевен, оттам към Троян, минавайки покрай източните части на Рибарица, Каменица и Демир капу, а оттам по троянската пътека. Но дали е тръгнал към Шипково?, към река Ръждавица или към Чифлика? Не е сигурно.

Според Захари Стоянов и Никола Обретенов военният командир е бил убит в околностите на село Шипково. Но според други там е бил само ранен, скрил се в къщата на Колю Ралчев в село Комана, бил предаден и заловен. Подкаран за Троян, но в местността Млаките, в имота на Станчо Минков Станчев, близо до Чифлика починал от загуба на кръв. Турците отрязали главата му…, на една турска шапка били забучени ушите му…

Според турските записки военният командир починал на 13.06.1876 г. Никола Войновски до края на живота си носил компаса, картата и бинокъла на загиналия Ботев, предадени му били от Н. Обретенов. Последният спасява компаса и револвера на Войновски, а картата била закачена в Троян за разпятие на заловените четници. Тя показва смелостта и доблеста на двама герои – един войвода и един военен командир.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Успешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой

Published

on

Габровецът Димитър Димитров направи своя официален дебют в силовия многобой. Той записа своето първо участие тъкмо на Държавното първенство в Бургас на 24 октомври 2026 г., като излезе на площад „Тройката“ като един от петимата български състезатели срещу международна конкуренция.

Дебютантът грабна сърцата на цялата публика. В социалните мрежи вече се появиха първи кадри от представянето му, споделени от фитнес общността, която отчита силното му представяне, дисциплината и характера, показани в тежките дисциплини. Във финалното класиране Димитров зае седмото място.

Пред него и останалите състезатели стояха шест изпитания: теглене на 3,5-тонен камион от седнало положение по наклонен терен, пренасяне на кобилица с допълнителна тежест, повдигане над глава на 120-килограмова метална тръба (Log Lift), обръщане на 420-килограмова гума за време, мъртва тяга с лек автомобил и повдигане на „Камък на Атлас“ върху платформа.

С българските атлети се мереха и състезатели от Румъния, включително Роберт Мартин и Владут Ангелои.

Надпреварата бе част от националната кампания „Силните срещу дрогата“.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица