Свържи се с нас

Новини

2-ри юни ден на поета – революционер Христо Ботев

Габровци дали живота си за свободата!

Published

on

Паметник на Никола Войновски в Габрово

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Веселин Новков, ученик в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличено на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Четата на Христо Ботев е сформирана през 1876г. Предназначението й е да премине река Дунав и да помогне на Врачанския революционен окръг със сила и с оръжие за унищожаване на османския ред. Решението за създаването на такава чета е взето през 1875 г. от апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов, които избират публициста Ботев за войвода на четата.

Девет габровци вземат участие в четата. Те заемат различни позиции в нея и имат различна съдба, но всички са ръководени от идеята да видят Отечеството свободно. Четейки сведенията и спомени за четата се открояват деветте имена на четниците, родом от Габрово. Сред тях личат тези на офицера Никола Войновски, Димитър Тодоров-Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан Попдимитров, Димитър Колев и Цоню Данчев.

Съдбата на Ботевата чета е известна. Бойният й път започва от румънските градове Турну Мъгуреле, Браила, Корабия, Зимнич, Гюргево и Бекет. Преминава през превземането на австрийския кораб „Радецки”, слизането на козлодуйския бряг и от там през сражения с турските части на Милин камък и връх Вола до нейния героичен край през лятото на 1876г.

Така като Ботев няма военна подготовка, от Русия е повикан Никола Войновски, родом от Габрово. Той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса.

Димитър Тодоров – Димитрото

След смъртта на войводата той повежда една част от момчетата и се добира до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите. Според сведения той е носил отличителните атрибути на войводата Ботев.

В похода на четата към безсмъртието активно участие взема Димитър Тодоров, по- известен с името Димитрото. На тринайсет годишна възраст неговите очи виждат нещо, което нито едно дете на такава възраст не трябва да вижда. След разгрома на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, поробителите преминават през Габрово и оставят послание.

Забучените две глави на бузлуджанските четници край Габрово трябвало да всяват страх и да служат за пример за всеки, който реши да се вдигне срещу властта. Младото тринайсет годишно момче решава, че от този момент нататък ще се бори за свободата „… „Аз си казах–това не се търпи. Аз ще последвам примера на тези юнаци, нека един ден и моята глава я закачат като техните“- разказва Димитрото в спомените си. Той е един от малкото оцелели, за да разкаже на поколенията подвизите на четата.

Антон Андреев Иванов също както войводата написва прощално писмо преди минаването на Дунава. Писмо само от три реда, три реда, в които се открива такава любов, отдаденост, истина и умствена зрялост

„Сладко е да умре човек за отечеството
Сега е време да предпочетеме горните думи.
Поздравявам ви и тръгвам.
Браила 1876″

Историята на Никола Бочакчи започва от борда на парахода, където той е случаен пътник, но въпреки това се въоръжава заедно с всички и тръгва по последния „път“- на безсмъртие.
За един от деветимата няма никаква друга информация, освен че е бил Ботев четник и това е Цоню Данчев.

За Димитър Колев е известно участието му. Сражава се смело и на 22 или 23 май е убит в землището на с. Люти брод, Врачанско. Месец по –късно е убит и Христо Иванов Стоянов в местността Просечник при с. Васильово, Ловешко. За него се предполага ,че след разпръскването на четата е тръгнал сам да се спасява. Нено Иванов Стоянов е заловен на 27 май до с. Литаково и е изпратен в Софийския затвор, където е жестоко малтретиран до освобождението му. Стефан Попдимитров е заловен около с. Люти брод и осъден от Русенския съд на заточение. Първоначално е изпратен в Цариградската тъмница, впоследствие е заточен на остров Родос.

В обобщение можем да кажем, че от деветимата габровци, участници в Ботевата чета четирима загиват със смъртта на героите. Това са военният командир Никола Войновски, Никола Бучакчи, Димитър Колев и Христо Иванов Стоянов.

Оцеляват и доживяват свободата останалите пет – Димитър Тодоров- Димитрото, Антон Андреев, Стефан Попдимитров, Нено Иванов и Цоню Данчев. Те се включват в изграждането на младата българска държава и с делата си правят така, че саможертвата на техните съграждани да придобия смисъл, а делото на Ботев и неговите четници да живее във времето.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица