Паметник на Никола Войновски в Габрово

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Веселин Новков, ученик в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличено на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Четата на Христо Ботев е сформирана през 1876г. Предназначението й е да премине река Дунав и да помогне на Врачанския революционен окръг със сила и с оръжие за унищожаване на османския ред. Решението за създаването на такава чета е взето през 1875 г. от апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов, които избират публициста Ботев за войвода на четата.

Девет габровци вземат участие в четата. Те заемат различни позиции в нея и имат различна съдба, но всички са ръководени от идеята да видят Отечеството свободно. Четейки сведенията и спомени за четата се открояват деветте имена на четниците, родом от Габрово. Сред тях личат тези на офицера Никола Войновски, Димитър Тодоров-Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан Попдимитров, Димитър Колев и Цоню Данчев.

Съдбата на Ботевата чета е известна. Бойният й път започва от румънските градове Турну Мъгуреле, Браила, Корабия, Зимнич, Гюргево и Бекет. Преминава през превземането на австрийския кораб „Радецки”, слизането на козлодуйския бряг и от там през сражения с турските части на Милин камък и връх Вола до нейния героичен край през лятото на 1876г.

Така като Ботев няма военна подготовка, от Русия е повикан Никола Войновски, родом от Габрово. Той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса.

Димитър Тодоров – Димитрото

След смъртта на войводата той повежда една част от момчетата и се добира до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите. Според сведения той е носил отличителните атрибути на войводата Ботев.

В похода на четата към безсмъртието активно участие взема Димитър Тодоров, по- известен с името Димитрото. На тринайсет годишна възраст неговите очи виждат нещо, което нито едно дете на такава възраст не трябва да вижда. След разгрома на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, поробителите преминават през Габрово и оставят послание.

Забучените две глави на бузлуджанските четници край Габрово трябвало да всяват страх и да служат за пример за всеки, който реши да се вдигне срещу властта. Младото тринайсет годишно момче решава, че от този момент нататък ще се бори за свободата „… „Аз си казах–това не се търпи. Аз ще последвам примера на тези юнаци, нека един ден и моята глава я закачат като техните“- разказва Димитрото в спомените си. Той е един от малкото оцелели, за да разкаже на поколенията подвизите на четата.

Антон Андреев Иванов също както войводата написва прощално писмо преди минаването на Дунава. Писмо само от три реда, три реда, в които се открива такава любов, отдаденост, истина и умствена зрялост

„Сладко е да умре човек за отечеството
Сега е време да предпочетеме горните думи.
Поздравявам ви и тръгвам.
Браила 1876″

Историята на Никола Бочакчи започва от борда на парахода, където той е случаен пътник, но въпреки това се въоръжава заедно с всички и тръгва по последния „път“- на безсмъртие.
За един от деветимата няма никаква друга информация, освен че е бил Ботев четник и това е Цоню Данчев.

За Димитър Колев е известно участието му. Сражава се смело и на 22 или 23 май е убит в землището на с. Люти брод, Врачанско. Месец по –късно е убит и Христо Иванов Стоянов в местността Просечник при с. Васильово, Ловешко. За него се предполага ,че след разпръскването на четата е тръгнал сам да се спасява. Нено Иванов Стоянов е заловен на 27 май до с. Литаково и е изпратен в Софийския затвор, където е жестоко малтретиран до освобождението му. Стефан Попдимитров е заловен около с. Люти брод и осъден от Русенския съд на заточение. Първоначално е изпратен в Цариградската тъмница, впоследствие е заточен на остров Родос.

В обобщение можем да кажем, че от деветимата габровци, участници в Ботевата чета четирима загиват със смъртта на героите. Това са военният командир Никола Войновски, Никола Бучакчи, Димитър Колев и Христо Иванов Стоянов.

Оцеляват и доживяват свободата останалите пет – Димитър Тодоров- Димитрото, Антон Андреев, Стефан Попдимитров, Нено Иванов и Цоню Данчев. Те се включват в изграждането на младата българска държава и с делата си правят така, че саможертвата на техните съграждани да придобия смисъл, а делото на Ботев и неговите четници да живее във времето.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/