Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Агония

Дълго отлагах написването на този коментар. Щеше ми се да пропусна думата Агония, ако може въобще да я изтрия от речника. Все едно наоколо са само цветя и рози. Но не е така, за съжаление.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Агонията е навсякъде край нас, повечето хора минават през нея, поединично, или, което е по-лошо, вкупом. Така както има агонизиращи хора, така има и агонизиращи общества.

Ето в началото нещо по-забавно и философско по темата, цитат от стихотворението „Агонио сладка” от едноименната книга на Константин Павлов:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Предвкусването на самата смърт обаче –

полъх, тембър, аромат, видение – произвежда по-сладостни тръпки.

Очевидно ненадминатият поет и сатирик успешно се справя със задачата, като иронично естетизира собствената си агония, агонията на собствения си живот (който се интересува, може да погледне в Интернет).

За нас обаче, боя се, това ще е непосилна задача. Агонията в България е обратно пропорционална на представата ни за Щастието, както е известно българите възприемат себе си като едни от най-нещастните хора на света. Впрочем, навярно една от причините държава като Бутан да е далеч по-напред от нас в класацията за свободата на словото и медиите е, че тя измерва своето Брутно национално щастие (който се интересува, да погледне в Интернет).

През последните тридесет години от Българския хаос, годините на така наречения Преход, нашето общество изпадаше в различни състояния. Първи бе възторгът от надеждата, който в началото достигаше до еуфория. Когато първата надежда не се сбъдна, със същата сила избухна гневът от разочарованието. Когато този цикъл се повтори, еуфорията и гневът бяха отслабнали. Все още агонията я нямаше. Това упражнение продължи да се повтаря и потретя, като постепенно еуфорията, надеждата, разочарованието и гневът се изпариха в маранята на собственото ни примирение. Дойде отчаянието и с него Агонията. Енергията от еуфорията и гневът не изчезна, днес тя подхранва Агонията. Затова и нашата Агония е толкова видима, толкова осезаема, толкова болезнена. Ако внимателно се огледаме край себе си, ще видим помръкналите очи на отчаяни хора, които, според статистиката, са близо половината от населението на страната. Ако поемем дълбоко въздух, ще усетим сладкия мирис на гниене, гниенето на нашите тела и души. Ако надникнем зад дебелите мраморни зидове на Цитаделата, ще усетим циничното безразличие на Партията-Държава и нейните служители, неразделна част от хранителната верига около престъпната, корумпирана, олигархична върхушка.

Ситуацията в страната е безрадостна, безнадеждна. Младите хора я напуснаха и продължават да я напускат, пенсионерите ровят из кошчетата за боклук, инвалидите умират пред болниците, лекарите и сестрите стачкуват и също се гласят да потеглят накъдето им видят очите. Обществото, доколкото го има, е разделено на две от огромна пропаст.

Все пак, в цялата безнадеждност на думата има и нещо оптимистично. Агония (от гръцки) означава и борба, макар и предсмъртна борба. Борба за оцеляване, за живот, за промяна. Kойто се интересува, да погледне в… себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Хитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево

Published

on

На 26 септември 2026 г. от 10:00 до 14:00 часа Хитачи Енерджи в Севлиево ще отвори врати за всички, които искат да се запознаят отблизо със света на съвременните технологии и производството. В рамките на традиционните Дни на отворените врати посетителите ще имат възможност да надникнат зад кулисите на едно от най-модерните производства в България и да се срещнат с хората, които създават решения за енергийното бъдеще.

Заводът на Хитачи Енерджи в Севлиево произвежда високоволтово оборудване, което е ключова част от електропреносните мрежи и подкрепя надеждното пренасяне на електроенергия до милиони потребители по света. Съоръженията, произведени в България, намират приложение в редица международни проекти и допринасят за изграждането на по-устойчива и сигурна енергийна система.

Посетителите ще имат възможност да разгледат производствените площи, да научат повече за процесите и технологиите, използвани в предприятието, както и да се запознаят с актуалните възможности за работа в компанията, програмите за развитие на служителите и богатия пакет от придобивки, които Хитачи Енерджи предлага на своя екип.

Компанията осигурява работа на над 1200 служители и продължава да инвестира в развитието на хората, модерните технологии и устойчивото производство. Благодарение на дългогодишното си присъствие, стабилността на бизнеса и ангажираността към професионалното развитие на служителите, компанията е утвърден и надежден работодател както за региона на Севлиево, така и за България.

Хитачи Енерджи кани всички любопитни към технологиите, инженерството и съвременното производство да посетят завода в Севлиево на 26 септември между 10:00 и 14:00 часа и да се срещнат с хората, които всеки ден създават решения за енергийното бъдеще.

За удобство на посетителите обиколките на производствените зони ще стартират на всеки 20 минути. Деца няма да бъдат допускани в производствените помещения. Не е необходима предварителна регистрация.

За Хитачи Енерджи
Хитачи Енерджи е световен лидер в областта на енергийните технологии, работещ за изграждането на по-устойчива, гъвкава и сигурна енергийна система. В България компанията развива производствена, търговска, инженерна и сервизна дейност и е важен партньор в развитието на енергийния сектор, като същевременно създава възможности за професионално развитие на повече от 1200 служители в страната./p>

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Новини

ПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика

Published

on

Водоснабдяването на област Габрово е въпрос на сигурност, качество на живот и дългосрочно регионално развитие, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово. От политическата сила подчертават, че натрупаните с десетилетия проблеми в сектора не могат и не бива да бъдат решавани с еднократни действия, кадрови сюжети или партийни престрелки. Според тях именно затова е важно ясно да се разграничи партийната реторика от държавната политика.

„Лъжата, спекулацията и внушенията не решават нито един проблем с водата. Още по- цинично е политически сили, които години наред са имали властта и инструментите да управляват сектора, днес да се държат като странични наблюдатели на резултатите от собственото си управление. Водата е твърде сериозна тема, за да бъде използвана за евтин политически PR“, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово.

Оттам настояват разговорът да бъде върнат към същината: състоянието на водоизточниците и мрежата, загубите на вода, инвестиционните приоритети, сигурността на водоснабдяването и устойчивостта на системата в дългосрочен план.

В Севлиево тази тема има особена тежест. Проблемите с водоснабдяването са познати от години и не могат да бъдат представяни като резултат от решения, взети вчера. Народният представител на „Прогресивна България“ от Севлиево Данаил Лалев подчертава, че точно тук най-малко има място за политическо преиграване.

„Хората в Севлиево знаят много добре откога съществува този проблем. Те са чували достатъчно обещания и оправдания. Това, което им дължим днес, е последователност – започнатото да бъде довършено, необходимите инвестиции да имат срок, а институциите да носят ясна отговорност за резултата“, посочва Лалев.

От „Прогресивна България“ са категорични, че политическата промяна не означава автоматично отричане на всичко започнато преди това. Работещите проекти трябва да бъдат продължавани, необходимите инвестиции – ускорявани, а там, където решенията не дават резултат, трябва да има корекция и поемане на отговорност.

Народният представител и водач на листата на „Прогресивна България“ в Габрово Николай Косев поставя темата и в по-широкия контекст на икономическото развитие на областта.

„Водната сигурност не е периферна техническа тема. Тя е част от икономическата сигурност на региона. Не можем да говорим сериозно за инвестиции, индустрия, туризъм или качество на живот, ако базовата инфраструктура не е надеждна. Затова ВиК секторът трябва да се управлява с хоризонт отвъд един мандат и да се оценява по резултатите, а не по това кой каква партийна версия разказва“, заявява Косев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица