Култура
Скулптурата „Седнала женска фигура” е акцент на май в Галерията

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово
През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси.
Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата.
Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства.
По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава.
Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1944 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев.
Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Представят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“

След изключително успешната и емоционална премиера на книгата „Капанът на нарцистичната връзка“ на 15 октомври в София, когато разговорът се превърна в искрена и задълбочена дискусия за личните граници, любовта и възстановяването на себе си, еуфорията от тази вечер все още ни държи.
Сега, с радост и нетърпение, Габриела Гатева се завръща в своя роден град – Габрово, за да сподели тази книга с публиката, сред която са нейните корени, приятели и вдъхновители.
Тази среща е особено лична, защото Габриела е родом от Габрово – градът, в който живее и практикува професията си на психолог, и където намира вдъхновение за този своеобразен наръчник по себепознание и вътрешна свобода. Книгата ѝ „Капанът на нарцистичната връзка“ изследва механизмите на емоционалната зависимост, манипулацията и възстановяването на автентичното „аз“ – с език достъпен, човешки и дълбоко съпричастен.
Събитието в Габрово ще бъде обогатено от участието на Моника Дойчинова Симеонова-Ингилизова, PhD – преподавател, изследовател и психолог- консултант с богат професионален опит. Тя е доцент по ПН 3.2. Психология, специалност „Педагогическа и възрастова психология“ в Техническия университет – София, Инженерно-педагогически факултет, гр. Сливен (2025), и доктор (PhD) по ПН 1.2. Педагогика, специалност „Теория на възпитанието и дидактика“ (2015). Завършила е магистратура по психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и е преминала пълното обучение към БАХХ. Сред следдипломните ѝ квалификации са Детско-юношеска психотерапия (МУ–Пловдив, 2023–2024) и Сексология (МУ–Пловдив, 2021–2022).
Моника Симеонова-Ингилизова има богат опит в областта на педагогическата и възрастовата психология, професионалната устойчивост и терапевтичните техники за работа с деца, юноши и възрастни. Нейният аналитичен, но същевременно човешки подход обещава да внесе ценна перспектива в разговора по темите, които книгата поставя.
След силния старт в София вярваме, че габровската публика ще надмине всички очаквания – с активност, топлина и осъзнат интерес към темата. Очаква ни разговор, в който няма да има клишета, а само споделен опит, разбиране и вдъхновение. Входът е свободен.
В края на събитието ще можете да получите лично подписан екземпляр от Габриела Гатева.


Култура
Духът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
Държавен ансамбъл за песни и танци „Мхедрули“ с концерт в Габрово.

На 29 октомври, сряда, от 19.00 часа в зала „Орловец“ в Габрово, публиката ще има възможността да се потопи в магията на грузинската култура с незабравимия Държавен ансамбъл за песни и танци „Мхедрули“ – Грузия.
„Мхедрули“ – името на ансамбъла означава „Воин на кон“ – не е просто художествен колектив, а жив символ на грузинския дух.
Повече от 20 години ансамбълът покорява сцени по целия свят – от Франция и Австрия до Китай, където 31 поредни концерта изправят публиката на крака.
За втори път грузинските артисти пристигат в България, след изключително топлото посрещане през 2024 г., а турнето тази година е още по-мащабно. В Габрово пристига внушителен състав от 70 души – певци, музиканти и танцьори, водени от Народния артист на Грузия и диригент Бичико Наврозашвили – легендарен изпълнител на обичаната песен „Йоро“, която ще прозвучи и на българска сцена.
„Мхедрули“ е различен. Той не следва модата и комерсиалните тенденции, а представя автентичните грузински танци – сурови, благородни и емоционални. Всички танцьори са възпитаници на собствената школа на ансамбъла, където от малки се обучават над 400 деца. Нито един външен изпълнител – само хора, израснали заедно като семейство и дишащи в ритъма на своята традиция.

Особен акцент в спектакъла е мъжкият хор от академични певци, всеки от които има самостоятелна кариера, но се събират специално за турнето от любов към изкуството на „Мхедрули“. Зрителите ще чуят грузинското многогласие, признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Звукът на древните инструменти, съчетан с виртуозните музиканти, обещава истинска фолклорна симфония.
Програмата, озаглавена „Духът на Грузия“, е пътуване през историята, любовта и духовността на страната. Тя разказва за преклонението пред жената, майката и най-голямата ценност – свободата. Всеки танц и всяка песен носят заряд, който се усеща с цялото сърце.

„Мхедрули“ не спират да танцуват, дори след като прожекторите изгаснат. Те пеят, свирят и се радват на живота с неизчерпаема енергия – такава, каквато само истинските артисти могат да излъчват.
Билети: на касата на Драматичен театър – Габрово, Технополис – ул. „Индустриална“ 10, ОМV – Габрово (бул. „Васил Априлов“), както и онлайн: kupibileti.bg, eventim.bg


Култура
Златна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново

В навечерието на Димитровден – празника на българските строители, Исторически музей – Дряново бе удостоен с две престижни отличия. От Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС), директорът на музея Иван Христов получи златната почетна значка „Майстор Колю Фичето“, която е символ на уважение към онези, които пазят живо делото на гения на възрожденското строителство.
Отличието бе връчено на 24 октомври в София лично от председателя на ФНСС инж. Цветелина Иванова, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. В поздравителния адрес, придружаващ значката, се подчертава, че под ръководството на Иван Христов дряновският музей е „ярък пазител на богатото наследство на Колю Фичето и жив мост между поколенията“. „С дейността си музеят вдъхновява строителната общност, културните институции и цялото общество да пазят, почитат и развиват българския строителен дух“, се казва още в обръщението.
Почетната значка, учредена през 1993 г., е висше отличие на ФНСС и се присъжда на личности, допринесли за опазването на ценностите, труда и достойнството на българските строители. През годините неин носител са станали над 60 изтъкнати дейци, оставили ярка следа в развитието на строителния и синдикалния сектор. Днес това отличие намира своя нов дом именно в Дряново – градът, който ревностно пази паметта на майстора, превърнал камъка в легенда.

Инж. Цветелина Иванова пожела на Иван Христов и неговия екип здраве, творческа енергия и нови вдъхновяващи инициативи, „които да продължат изграждането на живата връзка между миналото и бъдещето на българското строително и културно наследство“.
Същият ден, Исторически музей – Дряново бе удостоен и с друго престижно отличие – званието „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България (КСБ). Наградата бе връчена по време на специална церемония в хотел „София Балкан Палас“ от заместник-председателя на Управителния съвет на КСБ инж. Любомир Качамаков.

„Благодарен съм за полученото отличие. Тази награда е резултат от общите усилия на целия екип на музея. Радвам се, че нашата работа е оценена от Камарата на строителите. Надявам се партньорството ни да продължи да се развива и занапред,“ сподели пред присъстващите на церемонията Иван Христов.

През изминалата година ИМ-Дряново и вестник Строител, с финансовата подкрепа на КСБ, реализира двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

На ежегодния Бал на строителя, организиран от вестник Строител, присъстваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, вицепремиерът Гроздан Караджов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, както и представители на институции и строителния бранш.
Сред гостите бяха и председателите на Областните представителства на КСБ в Габрово и Велико Търново – Пламен Петров и Венцислав Дончев. По време на събитието бяха отличени най-добрите в сектора през годината.


-
Кримипреди 4 дниМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Икономикапреди 4 дниНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Любопитнопреди 20 часаГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Кримипреди 4 дниБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Кримипреди 5 дни„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди 4 дниРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 5 дни„Социално предприемачество в действие“









