Култура
Скулптурата „Седнала женска фигура” е акцент на май в Галерията

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово
През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси.
Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата.
Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства.
По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава.
Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1944 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев.
Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 5 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 7 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 7 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 7 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 7 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Кримипреди 4 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Новинипреди 7 дниНяма инженери, строители, заварчици и архитекти!







