Култура
Скулптурата „Седнала женска фигура” е акцент на май в Галерията

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово
През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси.
Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата.
Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства.
По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава.
Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1944 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев.
Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 3 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 4 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 4 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 3 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди 18 часаГотови ли сте за истинска италианска пица?




