Свържи се с нас

Култура

Скулптурата „Седнала женска фигура” е акцент на май в Галерията

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси.

Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата.

Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства.

По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава.

Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1944 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев.

Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица