Свържи се с нас

Култура

В НИМ бе открита изложбата „Мозайка от занаяти” (СНИМКИ)

Published

on


На първия етаж в Националния исторически музей бе открита гостуващата изложба „Мозайка от занаяти” на ЕМО „Етър”. Изложбата е посветена на 55-годишнината от откриването на музея на открито и представя традиционните занаяти, характерни за района на Централна Стара планина.

Над 200 експоната ще представят развитието на занаяти, практикувани от векове – изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск”, чиято съдба е застрашена.


Сред богатата палитра от занаятчийски изделия ще може да бъде видяна чантата на търговеца Ради Минев Червенаков от с. Боженци. Тя наподобява дисаги и може да бъде носена не само на рамо, но и да се закача на седлото на коня.

Според наследниците на търговеца Червенаков, чантата е произведена в периода 1850-56 г., а техният прародител е бил близък приятел на Петко Р. Славейков. Дружбата им се заражда по време на честите пътувания на двамата до Цариград.


В изложбата са включени и интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през деветнайсети и двадесети век. Такива са например модели на чакмаци за огниво, изработени от майстор Михо Златар, носещи надпис с неговото име.


Той е един от най-изтъкнатите куюмджии – златари и носител на сребърен медал от Лондонското изложение през 1907 г. Мярка за пръстени от началото на двайсети век, притежание на друг известен габровски куюмджия – Игнат Ванков, също може да бъде видяна в експозицията.


В деня на откриване на изложбата (10 май) майстор Христо Маринов ще демонстрира на място как се тъкат колани на кори. „Мозайка от занаяти” ще покаже и изделия на съвременни майстори, участници в национални и международни надпревари, организирани от ЕМО „Етър” в дните на Международния панаир на традиционните занаяти.


Ще бъдат представени и изделия на творци с авторска интерпретация, основана на традицията. Изложбата е придружена от филми, представящи характерните занаяти в района на Централна Стара планина.


Автори на изложбата са Росица Бинева и Румяна Денчева – уредници в ЕМО „Етър”, дизайн Мирослав Живков, фотография Росина Пенчева. Експозицията може да бъде разгледана от 10 май до 9 август.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица