снимка: Музей „Етър“

Съвременният човек има необходимост от известна подготовка, за да посрещне Гергьовден. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Е, да, възможно е човек да го преживее в домашна обстановка. Да си купи агнешко месо, сирене и погача от магазина. Да погледа по телевизията или във Фейсбук как се залюляват гергьовденските люлки и кантар, как се играе гергьовденското хоро. Наистина е възможно и така.

снимка: Музей „Етър“

Но който иска да усети истински празника – мястото е „Етър”-а. Още от 5 май в музея се представят традициите, свързани с Гергьовден. Така посетителите научават не само практическите действия за празника, но и тяхната символика. Ако хората в миналото толкова ревностно се придържат към традициите, това означава, че знаят за отражението им върху човека, фамилията, населеното място.

снимка: Музей „Етър“

Защо хорото е гергьовденско? Защото се играе на деня, посветен на св. Георги, в песента, която озвучава музей „Етър”, Гергана е главната героиня, а съдбата й дотолкова вълнува останалите, че са я разказали в мелодия.

Силвия Георгиева танцува във фолклорен ансамбъл „Боженци”. В „Етър”-а тя не само се хвана на хорото, но се залюля и на люлка.

снимка: Музей „Етър“

„Обичам българските песни и танци. Традициите трябва да се спазват и да се предават на децата ни. Така ще пребъдем през вековете”, убедена е Силвия Георгиева. Тя обяснява, че на хорото се хващаш за здраве. На люлката пък се залюляваш, за да има благодат през годината. Велимира Стоилова, която също като Силвия е в народна носия, е научила, че залюляването на люлката на Гергьовден помага да намериш любимия човек. Той вече е до нея, но Велимира се качва на люлката „за здраве”, както според нея гласи поверието.

снимка: Музей „Етър“

Мариела Георгиева за първи път бие масло. Това се случва в автентична обстановка, а Мариела може да види това толкова нетрадиционно за нашата действителност действие от истински кулинарен майстор – Вейлада Мутафчиева. Мариела Георгиева много държи да бъде снимана в Балканската мандра, където посетителите не само наблюдават, но могат и да се включат активно в създаването на този ценен хранителен продукт. Съпругът на Мариела и техният син помагат активно с камерите на мобилните телефони за съхраняване на спомена за това преживяване.

„Днес никой не прави такова нещо. Затова искам да е документирано. Колко съм научила, ще се разбере от резултата”, усмихва се Мариела.

снимка: Музей „Етър“

Демонстраторът Вейлада Мутафчиева разказва какво е необходимо, за да се получи истинско масло. На първо място – стадо, което да издоиш. Млякото се оставя да прокисне ден-два, след което се налива в буталката и започва неговото ръчно биене. Процесът е дълъг, но резултатите са удивителни. Вейлада обяснява, че при биенето на масло не важи познатото от телевизионния екран, но спорно внушение, че нещата стават „бързо, лесно, вкусно”. Бавно, трудно, затова пък с уникален вкус – така се създава маслото в Балканската мандра.

В хляба, който се приготвя на Гергьовден има много символика. Водата, която се използва е „мълчана” и е взета от три кладенеца. В нея са потопени билки. Върху погачата са изобразени кошара, овце, слънце. Какво още се слага като изображение и какъв смисъл има всяко – може да разберете от специалистите, които на 6 май представят в музей „Етър” тази част от гергьовденската обредност.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/