Свържи се с нас

Култура

Лазар Донков: 23 април 1963 година беше един от най-светлите дни в моя живот

Published

on

снимка: Музей „Етър“

На 23 април 1963 година, бригада от 7 души на „Културстрой“, по-късно НИПК, започва изграждането на първия музей на открито „Етър“. Първостроителите не познават проблемите на музеите на открито в Европа, които по това време имат вече 70-годишна история. Примерът на първия такъв музей „Сканзен“ в Швеция е заразителен и последван от почти всички европейски страни. Днес в Европа има стотици централни и регионални музеи на открито, които съхраняват хиляди недвижими паметници на народната архитектура, строителство и техника, както и движими предмети на вътрешната архитектура, бит, инструменти и предмети на народното изкуство. Те предоставят големи образователни възможности и се радват на огромна популярност. По-големите и добре уредени музеи на открито са известни туристически обекти. „Сканзен“ в Швеция се посещава годишно от над 2 милиона посетители, като осъществява пълна самоиздръжка на музея.

снимка: Музей „Етър“

„За 55-годишното съществуване музей „Етър“ доказа обществено-социалната си потребност като музеен институт, който проучва, събира, съхранява, изследва и популяризира ценно културно-историческо наследство, предлага широки възможности за въздействие на широката публика и подрастващото поколение. Музеят е отворен на 7 септември 1964 година и досега е посетен от почти 13 700 000 посетители. През последните години отчита около 200 000 посетители годишно.” Тези факти припомня уредникът „Духовна култура в музей „Етър” Величка Илиева, която работи за институцията от времето, когато Лазар Донков реализира своите идеи.

„Появата и развитието на идеята за музеи на открито в България датира от края на 50-те години на ХХ век. Докато някои етнографи и архитекти разискват и доказват идеята за музей на открито в района на село Драгалевци, край София, в Габрово по инициатива на Лазар Донков и завеждащия Народния музей в Габрово Ганка Рибарова започва конкретна дейност за реализацията на идеята. През 1961 година Лазар Донков, след дълга проучвателска работа, прави предложение на Окръжния комитет (ОК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Общинския народен съвет (ОНС), а през 1962 година Изпълнителният комитет взема решение да се започнат реставрационни и строителни дейности по поречието на река Сивек, по проекти и методическо ръководство на Лазар Донков.”

снимка: Музей „Етър“

Величка Илиева разказва, че територията за изграждане на музея на открито „Етър“ е подбрана през 1962 година и обхваща поречието на река Сивек от вливането и в река Янтра до стесняването на коритото за село Чарково, с надморска височина 488 метра на север и 505 метра на юг. На север територията е затворена от пътя за кв. „Нова махала“ и моста, от юг високи склонове и бент за вадище, от запад пътя за Еловица и Соколски манастир, от изток гора, вадище и земи, частна собственост. В тези граници, включително и коритото на реката, се затваря територия при дължина север-юг около 800 м и средна широчина изток-запад 100 м. Възможностите за разширяване на територията са доста ограничени. Това е един основен недостатък, който предопределя развитието на музея в бъдеще.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Величка Илиева припомня, че застрояването на територията на музея започва през 1963 година с изграждането на сектора на народно-техническите съоръжения, задвижвани с вода на десния бряг на река Сивек. На терена са заварени и консервирани на място 3 технически паметника – воденица „караджейка“, известна като Бойченска воденица от около 1780 година; тепавица „Партеневата“ от средата на ХІХ и валявица от същия период. Освен тях на терена има напълно разрушен струг за гаванки и точило. Това първо ниво на вадището и водоподаването към съоръженията е изградено през втората половина на ХVІІІ век. За съществуващите обекти има запазени архивни снимки към момента на строителството. При застрояването на мястото на разрушените обекти са пресъздадени струг за гаванки и механично точило. Второто ниво на вадището е изградено по-късно през първата половина на ХІХ век. Тук също има няколко съоръжения, но са напълно разрушени – бичкиджийница и воденица.

На 23 април 1963 година е поставено началото на изграждане с наименование „Етнографски парк-музей на открито“ край село Етър по проекти и под методическото ръководство на Лазар Донков със седем души строители към „Културстрой“ – ИПК „Велико Търново“. В началото музеят е филиал на Окръжен музей в Габрово.

снимка: Музей „Етър“

В спомените си Лазар Донков разказва: „На терена, върху който следваше да се изгради музеят, отдавна бях се спрял и предварително бях си набелязал плана за разположение на обектите, предимно с механични съоръжения. Предварително обаче беше необходимо да се извърши значителна подготвителна работа – трасиране на вадищата, маркиране местата на отделните работилници с оглед характера на терена и с оглед необходимия дебит и пад на водата. Ето защо още през февруари 1963 година, макар още да не бях назначен като служител при „Културстрой“ или към Окръжния музей, често в сняг до колене, сам опъвах ролетката по неравния заснежен терен и набивах колчетата. Трудна беше тази работа, защото нямаше наблизо подслон, където да се затопля и винаги се връщах в къщи премръзнал. Теренът, върху който следваше да се изгради музеят, беше пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният Сивек и необузданата Страшка река, притоци на река Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо. В пръснатите камъни на полуразрушените караджейка воденица и тепавица, единствени сгради върху терена на музея, бяха намерили убежище само пепелянки и гущери.

Денят 23 април 1963 година беше един от най-светлите в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли“.

снимка: Музей „Етър“

Иван Венков – бригадир, с. Любово; Петър Цвятков – с. Любово; Димитър Базергянов – с. Любово; Недялко Радев – с. Любово; Стефан Венков – с. Любово; Иван Пеев – с. Негенци; Илия Станев – с. Любово; Кольо Коев – с. Любово; Георги Георгиев – с. Любово; Кольо Петров – с. Бойчета; Еким Богданов – с. Любово; Коста Атанасов – с. Любово, Байо Минчев – с. Страшка река – тези имена остават завинаги в историята на музея. Техните корави и здрави ръце изградиха къщи, пресъздадоха резбовани врати и колони, мостове и зидове – възродиха това приказно място „Етър“, гордостта на Габрово.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица