снимка: Музей „Етър“

На 23 април 1963 година, бригада от 7 души на „Културстрой“, по-късно НИПК, започва изграждането на първия музей на открито „Етър“. Първостроителите не познават проблемите на музеите на открито в Европа, които по това време имат вече 70-годишна история. Примерът на първия такъв музей „Сканзен“ в Швеция е заразителен и последван от почти всички европейски страни. Днес в Европа има стотици централни и регионални музеи на открито, които съхраняват хиляди недвижими паметници на народната архитектура, строителство и техника, както и движими предмети на вътрешната архитектура, бит, инструменти и предмети на народното изкуство. Те предоставят големи образователни възможности и се радват на огромна популярност. По-големите и добре уредени музеи на открито са известни туристически обекти. „Сканзен“ в Швеция се посещава годишно от над 2 милиона посетители, като осъществява пълна самоиздръжка на музея.

снимка: Музей „Етър“

„За 55-годишното съществуване музей „Етър“ доказа обществено-социалната си потребност като музеен институт, който проучва, събира, съхранява, изследва и популяризира ценно културно-историческо наследство, предлага широки възможности за въздействие на широката публика и подрастващото поколение. Музеят е отворен на 7 септември 1964 година и досега е посетен от почти 13 700 000 посетители. През последните години отчита около 200 000 посетители годишно.” Тези факти припомня уредникът „Духовна култура в музей „Етър” Величка Илиева, която работи за институцията от времето, когато Лазар Донков реализира своите идеи.

„Появата и развитието на идеята за музеи на открито в България датира от края на 50-те години на ХХ век. Докато някои етнографи и архитекти разискват и доказват идеята за музей на открито в района на село Драгалевци, край София, в Габрово по инициатива на Лазар Донков и завеждащия Народния музей в Габрово Ганка Рибарова започва конкретна дейност за реализацията на идеята. През 1961 година Лазар Донков, след дълга проучвателска работа, прави предложение на Окръжния комитет (ОК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Общинския народен съвет (ОНС), а през 1962 година Изпълнителният комитет взема решение да се започнат реставрационни и строителни дейности по поречието на река Сивек, по проекти и методическо ръководство на Лазар Донков.”

снимка: Музей „Етър“

Величка Илиева разказва, че територията за изграждане на музея на открито „Етър“ е подбрана през 1962 година и обхваща поречието на река Сивек от вливането и в река Янтра до стесняването на коритото за село Чарково, с надморска височина 488 метра на север и 505 метра на юг. На север територията е затворена от пътя за кв. „Нова махала“ и моста, от юг високи склонове и бент за вадище, от запад пътя за Еловица и Соколски манастир, от изток гора, вадище и земи, частна собственост. В тези граници, включително и коритото на реката, се затваря територия при дължина север-юг около 800 м и средна широчина изток-запад 100 м. Възможностите за разширяване на територията са доста ограничени. Това е един основен недостатък, който предопределя развитието на музея в бъдеще.

снимка: Музей „Етър“

Уредникът Величка Илиева припомня, че застрояването на територията на музея започва през 1963 година с изграждането на сектора на народно-техническите съоръжения, задвижвани с вода на десния бряг на река Сивек. На терена са заварени и консервирани на място 3 технически паметника – воденица „караджейка“, известна като Бойченска воденица от около 1780 година; тепавица „Партеневата“ от средата на ХІХ и валявица от същия период. Освен тях на терена има напълно разрушен струг за гаванки и точило. Това първо ниво на вадището и водоподаването към съоръженията е изградено през втората половина на ХVІІІ век. За съществуващите обекти има запазени архивни снимки към момента на строителството. При застрояването на мястото на разрушените обекти са пресъздадени струг за гаванки и механично точило. Второто ниво на вадището е изградено по-късно през първата половина на ХІХ век. Тук също има няколко съоръжения, но са напълно разрушени – бичкиджийница и воденица.

На 23 април 1963 година е поставено началото на изграждане с наименование „Етнографски парк-музей на открито“ край село Етър по проекти и под методическото ръководство на Лазар Донков със седем души строители към „Културстрой“ – ИПК „Велико Търново“. В началото музеят е филиал на Окръжен музей в Габрово.

снимка: Музей „Етър“

В спомените си Лазар Донков разказва: „На терена, върху който следваше да се изгради музеят, отдавна бях се спрял и предварително бях си набелязал плана за разположение на обектите, предимно с механични съоръжения. Предварително обаче беше необходимо да се извърши значителна подготвителна работа – трасиране на вадищата, маркиране местата на отделните работилници с оглед характера на терена и с оглед необходимия дебит и пад на водата. Ето защо още през февруари 1963 година, макар още да не бях назначен като служител при „Културстрой“ или към Окръжния музей, често в сняг до колене, сам опъвах ролетката по неравния заснежен терен и набивах колчетата. Трудна беше тази работа, защото нямаше наблизо подслон, където да се затопля и винаги се връщах в къщи премръзнал. Теренът, върху който следваше да се изгради музеят, беше пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният Сивек и необузданата Страшка река, притоци на река Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо. В пръснатите камъни на полуразрушените караджейка воденица и тепавица, единствени сгради върху терена на музея, бяха намерили убежище само пепелянки и гущери.

Денят 23 април 1963 година беше един от най-светлите в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли“.

снимка: Музей „Етър“

Иван Венков – бригадир, с. Любово; Петър Цвятков – с. Любово; Димитър Базергянов – с. Любово; Недялко Радев – с. Любово; Стефан Венков – с. Любово; Иван Пеев – с. Негенци; Илия Станев – с. Любово; Кольо Коев – с. Любово; Георги Георгиев – с. Любово; Кольо Петров – с. Бойчета; Еким Богданов – с. Любово; Коста Атанасов – с. Любово, Байо Минчев – с. Страшка река – тези имена остават завинаги в историята на музея. Техните корави и здрави ръце изградиха къщи, пресъздадоха резбовани врати и колони, мостове и зидове – възродиха това приказно място „Етър“, гордостта на Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/