Свържи се с нас

Култура

Пролетни готварски рецепти, които „Етър”-а ви препоръчва

Published

on

снимка: Музей „Етър“

През годините специалистите от музей „Етър” събират традиционни рецепти от жителите на старопланинския регион. Това става по време на теренни проучвания или от участници в кулинарни събития, организирани в музея. Като част от конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“ споделяме рецепти, избрани от научните специалисти в „Етър”-а.

Рецептата на Татяна Цанкова събра най-много харесвания във Фейсбук

Тези рецепти не участват в конкурса, но имат за цел да популяризират кулинарната култура на българите от Централна Стара планина и традиционни за определено годишно време ястия.
С настъпването на пролетта се появяват все повече зеленчуци, различни диворастящи и култивирани растения, които нашите предци са използвали за храна.

Музей „Етър“ очакват и рецепти с такива продукти. Интересно ще е ако приятелите на Музея споделят и различни варианти за приготвяне на ястия от охлюви. От габровските анекдоти знаем за прословутите „такъми“ – нанизи от охлювените черупки. След като хапнат месцето на охлювите, пестеливите габровци използвали многократно за приготвяне на чорби тези „такъми“, че и си ги разменяли по-съседски.

Салата от левурда (див чесън, мечи лук), записана в с. Ловнидол, община Габрово.

Продукти: листа от левурда, оцет на вкус, олио на вкус, сол на вкус, 1 яйце.

снимка: Музей „Етър“

Листата на левурдата се измиват обилно с вода и се нарязват или накъсват на едро в голям съд. Овкусяват се с оцет или лимонов сок, олио и сол на вкус. Гарнира се с твърдо сварено яйце. Сервира се веднага. Салатата е прекрасно допълнение към добре охладен аперитив.
Ето и две рецепти за триеница, която в миналото е била традиционно ястие, приготвяно основно от брашно, вода или мляко.

Сеннишка триеница

Продукти: 1, 5 литра прясно мляко, и 0,5 кг. бяло пшеничено брашно, 2 яйца, захар на вкус.

снимка: Музей „Етър“

Яйцата и брашното се разбиват много добре. От получената смес чрез претриване с длани се правят малки гранули – затова ястието се нарича „триеница“. Отсява се със сито, за да падне брашното. Готовата смес се поставя във врящото мляко и се подслажда на вкус.
Рецептата е на Янка Балканска от село Сенник, община Севлиево.

Триеница от село Буря, община Севлиево.

Продукти: 2 литра вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена чашка смлени орехи, 1 чаена чашка захар (по желание).

В тенджера наливаме 2 литра вода. Щом водата заври прибавяме солта. Предварително към трите чаши брашно прибавяме по малко студена вода, като сместта претриваме с ръце така, че да се получат трухалчета (от глагола трия).

Трухалчетата се сипват във врящата вода, като непрекъснато се бъркат с дървена лъжица, докато се постигне необходимата гъстота. Накрая се прибавят смлените орехи. Може да се прибави при желане и бучка краве масло. Сервира се със сирене или и с двете. Яденето е подходящо за закуска.

Рецептата е на Пенка Йовчева.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица