Свържи се с нас

Култура

Пролетни готварски рецепти, които „Етър”-а ви препоръчва

Published

on

снимка: Музей „Етър“

През годините специалистите от музей „Етър” събират традиционни рецепти от жителите на старопланинския регион. Това става по време на теренни проучвания или от участници в кулинарни събития, организирани в музея. Като част от конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“ споделяме рецепти, избрани от научните специалисти в „Етър”-а.

Рецептата на Татяна Цанкова събра най-много харесвания във Фейсбук

Тези рецепти не участват в конкурса, но имат за цел да популяризират кулинарната култура на българите от Централна Стара планина и традиционни за определено годишно време ястия.
С настъпването на пролетта се появяват все повече зеленчуци, различни диворастящи и култивирани растения, които нашите предци са използвали за храна.

Музей „Етър“ очакват и рецепти с такива продукти. Интересно ще е ако приятелите на Музея споделят и различни варианти за приготвяне на ястия от охлюви. От габровските анекдоти знаем за прословутите „такъми“ – нанизи от охлювените черупки. След като хапнат месцето на охлювите, пестеливите габровци използвали многократно за приготвяне на чорби тези „такъми“, че и си ги разменяли по-съседски.

Салата от левурда (див чесън, мечи лук), записана в с. Ловнидол, община Габрово.

Продукти: листа от левурда, оцет на вкус, олио на вкус, сол на вкус, 1 яйце.

снимка: Музей „Етър“

Листата на левурдата се измиват обилно с вода и се нарязват или накъсват на едро в голям съд. Овкусяват се с оцет или лимонов сок, олио и сол на вкус. Гарнира се с твърдо сварено яйце. Сервира се веднага. Салатата е прекрасно допълнение към добре охладен аперитив.
Ето и две рецепти за триеница, която в миналото е била традиционно ястие, приготвяно основно от брашно, вода или мляко.

Сеннишка триеница

Продукти: 1, 5 литра прясно мляко, и 0,5 кг. бяло пшеничено брашно, 2 яйца, захар на вкус.

снимка: Музей „Етър“

Яйцата и брашното се разбиват много добре. От получената смес чрез претриване с длани се правят малки гранули – затова ястието се нарича „триеница“. Отсява се със сито, за да падне брашното. Готовата смес се поставя във врящото мляко и се подслажда на вкус.
Рецептата е на Янка Балканска от село Сенник, община Севлиево.

Триеница от село Буря, община Севлиево.

Продукти: 2 литра вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена чашка смлени орехи, 1 чаена чашка захар (по желание).

В тенджера наливаме 2 литра вода. Щом водата заври прибавяме солта. Предварително към трите чаши брашно прибавяме по малко студена вода, като сместта претриваме с ръце така, че да се получат трухалчета (от глагола трия).

Трухалчетата се сипват във врящата вода, като непрекъснато се бъркат с дървена лъжица, докато се постигне необходимата гъстота. Накрая се прибавят смлените орехи. Може да се прибави при желане и бучка краве масло. Сервира се със сирене или и с двете. Яденето е подходящо за закуска.

Рецептата е на Пенка Йовчева.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица