

Култура
Пролетни готварски рецепти, които „Етър”-а ви препоръчва

снимка: Музей „Етър“
През годините специалистите от музей „Етър” събират традиционни рецепти от жителите на старопланинския регион. Това става по време на теренни проучвания или от участници в кулинарни събития, организирани в музея. Като част от конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“ споделяме рецепти, избрани от научните специалисти в „Етър”-а.

Рецептата на Татяна Цанкова събра най-много харесвания във Фейсбук
Тези рецепти не участват в конкурса, но имат за цел да популяризират кулинарната култура на българите от Централна Стара планина и традиционни за определено годишно време ястия.
С настъпването на пролетта се появяват все повече зеленчуци, различни диворастящи и култивирани растения, които нашите предци са използвали за храна.
Музей „Етър“ очакват и рецепти с такива продукти. Интересно ще е ако приятелите на Музея споделят и различни варианти за приготвяне на ястия от охлюви. От габровските анекдоти знаем за прословутите „такъми“ – нанизи от охлювените черупки. След като хапнат месцето на охлювите, пестеливите габровци използвали многократно за приготвяне на чорби тези „такъми“, че и си ги разменяли по-съседски.
Салата от левурда (див чесън, мечи лук), записана в с. Ловнидол, община Габрово.
Продукти: листа от левурда, оцет на вкус, олио на вкус, сол на вкус, 1 яйце.

снимка: Музей „Етър“
Листата на левурдата се измиват обилно с вода и се нарязват или накъсват на едро в голям съд. Овкусяват се с оцет или лимонов сок, олио и сол на вкус. Гарнира се с твърдо сварено яйце. Сервира се веднага. Салатата е прекрасно допълнение към добре охладен аперитив.
Ето и две рецепти за триеница, която в миналото е била традиционно ястие, приготвяно основно от брашно, вода или мляко.
Сеннишка триеница
Продукти: 1, 5 литра прясно мляко, и 0,5 кг. бяло пшеничено брашно, 2 яйца, захар на вкус.

снимка: Музей „Етър“
Яйцата и брашното се разбиват много добре. От получената смес чрез претриване с длани се правят малки гранули – затова ястието се нарича „триеница“. Отсява се със сито, за да падне брашното. Готовата смес се поставя във врящото мляко и се подслажда на вкус.
Рецептата е на Янка Балканска от село Сенник, община Севлиево.
Триеница от село Буря, община Севлиево.
Продукти: 2 литра вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена чашка смлени орехи, 1 чаена чашка захар (по желание).
В тенджера наливаме 2 литра вода. Щом водата заври прибавяме солта. Предварително към трите чаши брашно прибавяме по малко студена вода, като сместта претриваме с ръце така, че да се получат трухалчета (от глагола трия).
Трухалчетата се сипват във врящата вода, като непрекъснато се бъркат с дървена лъжица, докато се постигне необходимата гъстота. Накрая се прибавят смлените орехи. Може да се прибави при желане и бучка краве масло. Сервира се със сирене или и с двете. Яденето е подходящо за закуска.
Рецептата е на Пенка Йовчева.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 7 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 6 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Културапреди 7 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 7 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Кримипреди 3 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“