Свържи се с нас

Новини

Учители и музейни педагози от цялата страна на семинар в НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Семинар, на тема „Музеят като образователна среда – добри музейно-училищни практики“, се проведе в Националния музей на образованието в Габрово.

Във форума се включиха 36 представители на музеи, галерии, архиви, училища и детски градини от София, Пловдив, Русе, Търговище, Враца, Пазарджик, Хасково, Карлово, Трявна, Дряново и Габрово. Лектори и модератори в дискусиите бяха проф. дин Вера Бонева и гл. ас. д-р Тодор Петев.

Участниците имаха възможност да се запознаят със съвременни методи, форми и практики за свързване наблюдението в музейна среда с познанието, личния и социален опит на учениците; с възможностите за обогатяване, визуализиране и ефективно усвояване на учебното съдържание в местата, свързани с културно-историческата памет.

Бяха показани различни модели, включително от американската и руска музейна педагогика, за планиране и провеждане на урок/занятие в извънучилищно пространство преди, по време и след посещение в музей или галерия.

Музейни специалисти и учители, работили в екип, презентираха успешен опит от съвместни музейно-образователни програми и урочна дейност.

Националният музей на образованието и Националната Априловска гимназия демонстрираха подготовката и реализирането на урок по История в НМО на тема „Европейският опит и Българското възраждане“.

Националният музей „Васил Левски“ разказа за съвместната работа с учителите от начален курс на СУ „Васил Левски“ – Карлово, в резултат на която са реализирани работни тетрадки за I, II и II клас по образователна програма „Аз уча в музей“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

снимка: НМО – Габрово

Директорът на Националния музей на образованието и инициатор за създаване на национален център „Музейно училище“ Мая Карагьозова представи и подари на всички участници издадената от НМО богато илюстрована работна тетрадка „Старото школо разказва“. Помагалото е издадено по проект, финансиран от националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ (модул „Музеите като образователна среда“).

Г-жа Карагьозова благодари на колегите и учителите от цялата страна, проявили интерес към семинара и дейността на центъра „Музейно училище“, като подчерта, че той ще продължи да се развива: „Стартирахме дейността на центъра в края на миналата година на регионално ниво с идеята да прерасне в национален – както се получи на този семинар. Целта е да се координират взаимоотношенията и връзката между музейната и училищна общност, да сме си взаимно полезни, защото посоката е една – образование и възпитание на нашите деца. Следващата стъпка е в дейността на центъра да се включи обучение, свързано с кариерното развитие, най-вече на учителите. Да получават кредит. Засега издаваме само сертификат. Стараем се да включим най-добрите лектори. Проф. Бонева е специалист в областта на културното наследство. Д-р Петев е изключително полезен в практичекската част – провежда подобни обучения от 4 години, в които са включени над 40 културни и образователни институции. НМО като инициатор е готов да сподели всички образователни ресурси, с които разполага, и вече го прави. Ние не държим дейността на центъра да е закована тук. Ако ни поканят в Трявна, в „Етър“ или друг музей и град – ще отидем. Ние сме открити и отворени за съвместна работа“.

снимка: НМО – Габрово

Според проф. Бонева се е получило най-важното между участниците в семинара – диалог: „В началото имаше леко противопоставяне между гилдиите, но в края не можеше да се различи кой на коя общност е представител – музейна или училищна. Особено полезна беше презентацията на двете колежки – учителка и музеен специалист, която показа, че могат да се постигнат много високи резултати, когато се работи съвместно и се преодоляват предубежденията. Смисълът е много голям, даже и поради факта, че хора от различни части на страната се запознаха, че предложиха идеи. Имаме 4-5 готови идеи за следващи семинари. Всеки по някакъв начин ще ползва опита на другия, както между двете гилдии, така и вътре в рамките на общностите. Вземането на идея не е копиране, то я удвоява. Тя е същата по своя обем и създава още резултати на новото място, където отива. По тоя начин мисля, че нашият семинар е успешен. И че осмислихме част от текущата работа, ще я правим по-добре и по-интересна не само за децата, но и за нас самите. За всеки има значение да му е по-интересна работата, по-вълнуваща, така е по-резултатен, по-обогатен и по-мотивиран.“

„Настроението по време и след работния ден само говори за ползата и значението на този семинар – сподели д-р Петев. – Колегите са ентусиазирани и готови да споделят опит, да се подпомагат и да се движим заедно в общата посока. А тя е изграждане на отношение към културно-историческото наследството като търсим мястото на това наследство днес, в момента – за нас, за нашите деца.“

снимка: НМО – Габрово

Тодор Петев подари на участниците книгата на преподавателя по музеология Стефанка Кръстева „Ела в моя музей”, изключително полезна с приложенията, библиографията и конкретните примери за добри практики в българските и световни музеи.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Яна Петкова с два медала от международен турнир по плуване

Published

on

С два сребърни медала от силния международен турнир по плуване Burgas Swimming Open 2020 се завърна габровката Яна Петкова, състезаваща се за севлиевския клуб „Викинг-2008“, информира sevlievo-online.com.

Това беше поредното й отлично представяне, при което Яна допусна пред себе си само румънката Анастасия Удроиу в дисциплините 50 и 100 м бътерфлай. Съотборникът й Момчил Баев също направи успешни стартове и се класира шести в дисциплините 50 и 100 м бруст.

Отлично плуване записа Ивайла Йонкова в дисциплините 100 и 200 м гръб. в които постигна най-добри лични постижения и съответно осмо и девето място. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
  

Зареди още

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Зареди още

Новини

В неделя връщаме часовника с час назад

Published

on

През нощта в събота срещу неделя се връщаме към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 04.00 часа. Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.

От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време.

Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.

Европейският парламент през март 2019 г. подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г.

2021 г. може да бъде последната година на смяна на сезонното часово време в Европейския съюз.

Допитване от 2018 година показа, че 51% от българите искат лятно часове време. За зимното часово време пък своя глас дадоха 38%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица