Свържи се с нас

Новини

За водата и хората

Published

on

снимка: Тодорка Мирчева

Поводът да започна да пиша за чешмите, създадени от нашите дядовци, е невежеството на повечето хора по отношение на най-ценната течност на Планетата, преди петрола – Водата. Чешмите ни са осеяни с боклуци, водоизточниците се ползват не по предназначение, а за автомивки и все подобни действия, които пораждат възмущение, гняв, тъга…

Преобладаващата част от населението на страната ни си мисли, че водата е неизчерпаем източник. Отнасят се пренебрежително към огромния труд, който са положили нашите деди, за да докарат изворната вода на достъпно място и да съградят чешми, за да утолят преминаващите хора жаждата си.

снимка: Тодорка Мирчева

Мнозина са тези, които не се замислят, че при липса на вода могат да оцелеят до 72 часа, а без храна до 90 дни. Мнозина са тези, които „плюят“ в кладенеца, от който пият вода.

Една от чешмите на територията на някогашната Топлешка община предизвика желание от доброволци да съхранят делото на добрите хора преди нас.

снимка: Тодорка Мирчева

Посегателства към съоръженията за отдих и къщата-кладенец на „Вонещата вода“ накараха Христо Лалев Митев – живял детските си години в село Тодорчета, Иван Попов, Иванка Паричева и Христо Тодоров – от квартал Радецки, някога село Червен бряг, със собствени средства и труд да приведат чешмата в стопанисван обект, който има своето историческо значение.

Минавайки по Хаджицоневия мост първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

Оттам също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежа, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „Живата вода“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода – пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата с кладенеца били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци.

снимка: Тодорка Мирчева

През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Дълги години читалището „Отец Паисий – 1933“ в квартал Хаджицонев мост , заедно с Габровското Архиерейско наместничество организират на 17 юли Празничен водосвет, на който присъстват много граждани, които почитат този Божествен дар – водата.

снимка: Тодорка Мирчева

Доброволците, които са се заели с инициативата да опазват завещаното от дедите ни и които споменах в началото, монтираха нови пейки. Почистиха и подготвиха терена, за да изградят навес и да възстановят покрива на кладенеца, който беше разрушен, предполагаемо от иманяри.

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат трудът на всички нас, които сме мотивирани да работим „За Ползу роду“.

Автор: Тодорка Мирчева.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Успешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой

Published

on

Габровецът Димитър Димитров направи своя официален дебют в силовия многобой. Той записа своето първо участие тъкмо на Държавното първенство в Бургас на 24 октомври 2026 г., като излезе на площад „Тройката“ като един от петимата български състезатели срещу международна конкуренция.

Дебютантът грабна сърцата на цялата публика. В социалните мрежи вече се появиха първи кадри от представянето му, споделени от фитнес общността, която отчита силното му представяне, дисциплината и характера, показани в тежките дисциплини. Във финалното класиране Димитров зае седмото място.

Пред него и останалите състезатели стояха шест изпитания: теглене на 3,5-тонен камион от седнало положение по наклонен терен, пренасяне на кобилица с допълнителна тежест, повдигане над глава на 120-килограмова метална тръба (Log Lift), обръщане на 420-килограмова гума за време, мъртва тяга с лек автомобил и повдигане на „Камък на Атлас“ върху платформа.

С българските атлети се мереха и състезатели от Румъния, включително Роберт Мартин и Владут Ангелои.

Надпреварата бе част от националната кампания „Силните срещу дрогата“.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица