Култура
Георги Метев дари униформа от 60-те години на XX век на НМО – Габрово

снимка: НМО – Габрово
Ученическата си униформа от Техникума по механо-електротехника „Д-р Никола Василиади” в Габрово дари на Националния музей на образованието д-р инж. Георги Метев.

снимка: НМО – Габрово
„Тези атрибути бяха част от униформата, с която всеки ученик беше задължен да ходи, така се учехме на ред и дисциплина – каза г-н Метев връчвайки куртката и кожения колан с тока на музея. – За пръв път обух панталон през 1958 година, когато ме приеха специалност „Електрическо обзавеждане на промишлени предприятия” в Техникума. Училището беше с традиции и даваше солидна техническа и гражданска подготовка. Преподаваха ни учители от по-старата генерация, отпреди 9 септември 1944 г. Някои от тях бяха колеги и ученици на прадядо ми – учителят по математика Алекси Стойков Алексиев“.
Алекси Стойков Алексиев е един от най-уважаваните габровски учители в Габровската гимназия и Техническото училище.
Завършва висше образование в Софийския университет през 1895 година със специалност Математика.
Още същата година е назначен като учител в родния си град. Учителската професия е мечта за него и той посвещава 35 години от живота си на нея.

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово
Съпругата на Алекси Стойков – Наца Стойкова, също е била учителка.
С любов към образованието е известен и другият клон от рода.
„Моят дядо по бащина линия – Георги Метев Христов, е завършил Търговското училище в Свищов и финанси в Мюнхен – разказва дарителят.
– Неговият брат Иван Метев е завършил висше образование в Белгия и е първият текстилен инженер в България.

Д-р инж. Георги Метев
Друг от братята му – Лалю Метев има две висши образования от европейски университети, бил е един от големите български банкери преди 9 септимври 1944 г., собственик на първия завод за цимент в България – „Лев“ в Плевен.
Друг от братята на дядо ми Георги е бил собственик на текстилна фабрика „Христо Метев“ в Габрово.“
Инж. Метев е дарил над 270 книги – художествена и специализирана литература, на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, Технически универститет – Габрово, читалища и други институции.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Култура
Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.
Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.
От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.
През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.
През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.
Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.
Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.
По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.
Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.
Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Култура
Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

-
Кримипреди 7 дниМаскирани полицаи, жандармерия и полиция с масирана акция в региона
-
Културапреди 6 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Кримипреди 5 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Любопитнопреди 7 дниРекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест
-
Новинипреди 7 дниРЗИ-Габрово с инициатива по повод Световния ден за борба с хепатита
-
Новинипреди 7 дниШест нови попълнения подсилиха Янтра за новия сезон
-
Любопитнопреди 5 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Новинипреди 6 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец







