Свържи се с нас

Новини

Аналог на солта е Европа с ценностите си

Published

on


Остават по-малко от сто дни до провеждането на европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС). В тази връзка Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.

Извършваме публикациите с ясното съзнание, че е необходимо младите хора да бъдат активни, сами да правят избора за своето настояще и бъдеще, и да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Това е и причината да дадем трибуна на тяхното мнение за обединена Европа. Представяме Ви есето на Кристина Димова, 1 курс, ФЖМК, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

снимка: www.europarl.europa.eu

В „Огледалото на идеите“ Мишел Турние разглежда известни идеи от известни произведения, а едно от тях е „За духа на законите“ на Шарл Монтескьо. Повод на неговия коментар е съпоставката на солта и захарта, която Монтескьо прави в труда си. Двете подправки са сравнени и е показана символиката им в живота на хората и какво говори предпочитанието на едната пред другата за човека. Захарта символизира детското, наивността. Солта съдържа в себе си мъдрост, зрялост. Аналог на солта е Европа с ценностите си.

Избирам Европа, защото искам утопията за многонационално и толерантно общество да се превърне в постижима цел. И докато основите на алтернативния избор – национализма, са омразата и гневът, то на моя се полагат с мисъл за бъдеще. Колкото и захаросано да звучи, европейските принципи съдържат в себе си цялата мъдрост на света – разбирателство, разум в свободата, свобода на разума и единство, а от тези идеи по-мъдра, защото е и по-древна, е само солта в океана.

В „Огледалото на идеите“ Турние стига до извода, че желанието за сладко се проявява при недораслите възрастни, които имат нужда от своя биберон, за да се почувстват добре. От друга страна солта е символ на мъдростта, но и на зрелостта, на остаряването. Европа ни показа, че е по-зряла от нас, българите – тя проявява точност, честност, рационалност, подреденост. Да, Европа е застаряваща, но е мъдра. И защото сме като малки деца, които искат да облизват пръстите си, докато ги топят в шоколад, Европа се проявява като нашата майка – вместо сладко, тя раздава баницата. А за да ядем, трябва да захвърлим биберона и да пораснем.

Идеите на Европейския съюз са по-развити и зрели от нашата национална идеология, независимо колко стара е държавата ни. Основната цел на тази организация е пространство без граници, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Европа, в лицето на Съюза, е толерантна, разбираща, разумна. Тя не се интересува от пол, раса, религия. Мултикултурна е. Това са основните ѝ ценности. Мъдри като солта, сладки като захарен памук. Когато избирам Европа, аз избирам да се развивам и да раста отвъд територията на моята собствена държава.

Като опозиция на сладко-солената утопия Европа идва национализмът. В последните години тази идеология отново успя да хване корени в Стария континент. Национализмът се гради основно на ненавист към „те-групата“, а в тази група попадат всички останали нации. Наблюдаваме епидемия на тази идея в Стария континент – тя плъзна в Италия, Унгария, Испания, Великобритания. Национализмът гледа към миналото, не вярва в обединението на всички нации в глобална такава, а напротив – той е като щраус, който е забил главата си в земята и отказва да повярва, че има равностойни на него.

Да, сладко е да смяташ, че имаш някакво величие над останалите. В тази идея обаче могат да повярват само недораслите нации, защото тя не е нищо повече от близалка, която популизмът предлага за без пари. Заплащаш единствено с либералните ценности, за които Европа се бори. Национализмът е сладък бонбон, от който много лесно може да ти стане горчиво – фашизмът е негова изродена форма. Тази идеология не сочи бъдещето, тя ни казва, че е по-добре да стоим като намусени деца в комфортната си зона, които искат всичко (каквото и да е това всичко) и го искат сега (!). Може ли едно сърдито дете да бъде достоен опонент на мъдростта?

Европа изглежда като сладка мечта, но за да я избереш, трябва да изядеш един чувал със сол. Изборът на толерантността, разума, равноправието е труден. Това е изборът на свободата, а за да го предприемеш, трябва да подходиш с мъдрост. Трябва да си зрял. В сегашни дни, когато се появяват все повече и повече критици на Европейския съюз и същото количество поддръжници на национализма, трябва да узрееш, за да предпочетеш Европа. Толкова трябва да си зрял, че да не ти трябват захарен памук и розови илюзии. Европа е тежък, но мъдър избор. И щом Европейският съюз все още го има, то той не е мечта, а бъдеще. Бъдеще, в което има свобода. Ще ни излезе солено, ако го загърбим.

Избирам Европа, защото вярвам, че мъдростта е най-добрият избор. Тя не е захарен памук, но и ние не сме на панаир. Европа е разумът, от който имаме нужда във времена на ярост и омраза, на лъжи и фалш. Тя е свободата, която може да понесе зрелият човек, защото само той знае какво да прави с нея. Европа е Аполоновото начало в свят, пълен с хора, които искат да бъдат като Дионис.

Национализмът е сладкото вино, което се превръща в горчиво, когато прелее чашата. В живота десертът идва едва когато приключиш с основното ядене. А от менюто на идеологиите, тези, които Европа ни предлага, са истинският специалитет. Защото Европа предлага бъдеще.
В размислите си върху „За духа на законите“ Турние завършва с това, че модерният човек прекалява и със солта, и със захарта. Когато става дума за Европа, всичко трябва е с мярка. И най-вече – трябва да се направи избор. Между Аполон и Дионис избирам Аполон. Между отчуждаването и сплотяването избирам единството. Между сладкото и соленото избирам солта. А Европа? Тук няма друг избор. Винаги избирам нея. Национализмът е сладко-кисела пресолена манджа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица