Свържи се с нас

Новини

Аналог на солта е Европа с ценностите си

Published

on


Остават по-малко от сто дни до провеждането на европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС). В тази връзка Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.

Извършваме публикациите с ясното съзнание, че е необходимо младите хора да бъдат активни, сами да правят избора за своето настояще и бъдеще, и да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Това е и причината да дадем трибуна на тяхното мнение за обединена Европа. Представяме Ви есето на Кристина Димова, 1 курс, ФЖМК, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

снимка: www.europarl.europa.eu

В „Огледалото на идеите“ Мишел Турние разглежда известни идеи от известни произведения, а едно от тях е „За духа на законите“ на Шарл Монтескьо. Повод на неговия коментар е съпоставката на солта и захарта, която Монтескьо прави в труда си. Двете подправки са сравнени и е показана символиката им в живота на хората и какво говори предпочитанието на едната пред другата за човека. Захарта символизира детското, наивността. Солта съдържа в себе си мъдрост, зрялост. Аналог на солта е Европа с ценностите си.

Избирам Европа, защото искам утопията за многонационално и толерантно общество да се превърне в постижима цел. И докато основите на алтернативния избор – национализма, са омразата и гневът, то на моя се полагат с мисъл за бъдеще. Колкото и захаросано да звучи, европейските принципи съдържат в себе си цялата мъдрост на света – разбирателство, разум в свободата, свобода на разума и единство, а от тези идеи по-мъдра, защото е и по-древна, е само солта в океана.

В „Огледалото на идеите“ Турние стига до извода, че желанието за сладко се проявява при недораслите възрастни, които имат нужда от своя биберон, за да се почувстват добре. От друга страна солта е символ на мъдростта, но и на зрелостта, на остаряването. Европа ни показа, че е по-зряла от нас, българите – тя проявява точност, честност, рационалност, подреденост. Да, Европа е застаряваща, но е мъдра. И защото сме като малки деца, които искат да облизват пръстите си, докато ги топят в шоколад, Европа се проявява като нашата майка – вместо сладко, тя раздава баницата. А за да ядем, трябва да захвърлим биберона и да пораснем.

Идеите на Европейския съюз са по-развити и зрели от нашата национална идеология, независимо колко стара е държавата ни. Основната цел на тази организация е пространство без граници, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Европа, в лицето на Съюза, е толерантна, разбираща, разумна. Тя не се интересува от пол, раса, религия. Мултикултурна е. Това са основните ѝ ценности. Мъдри като солта, сладки като захарен памук. Когато избирам Европа, аз избирам да се развивам и да раста отвъд територията на моята собствена държава.

Като опозиция на сладко-солената утопия Европа идва национализмът. В последните години тази идеология отново успя да хване корени в Стария континент. Национализмът се гради основно на ненавист към „те-групата“, а в тази група попадат всички останали нации. Наблюдаваме епидемия на тази идея в Стария континент – тя плъзна в Италия, Унгария, Испания, Великобритания. Национализмът гледа към миналото, не вярва в обединението на всички нации в глобална такава, а напротив – той е като щраус, който е забил главата си в земята и отказва да повярва, че има равностойни на него.

Да, сладко е да смяташ, че имаш някакво величие над останалите. В тази идея обаче могат да повярват само недораслите нации, защото тя не е нищо повече от близалка, която популизмът предлага за без пари. Заплащаш единствено с либералните ценности, за които Европа се бори. Национализмът е сладък бонбон, от който много лесно може да ти стане горчиво – фашизмът е негова изродена форма. Тази идеология не сочи бъдещето, тя ни казва, че е по-добре да стоим като намусени деца в комфортната си зона, които искат всичко (каквото и да е това всичко) и го искат сега (!). Може ли едно сърдито дете да бъде достоен опонент на мъдростта?

Европа изглежда като сладка мечта, но за да я избереш, трябва да изядеш един чувал със сол. Изборът на толерантността, разума, равноправието е труден. Това е изборът на свободата, а за да го предприемеш, трябва да подходиш с мъдрост. Трябва да си зрял. В сегашни дни, когато се появяват все повече и повече критици на Европейския съюз и същото количество поддръжници на национализма, трябва да узрееш, за да предпочетеш Европа. Толкова трябва да си зрял, че да не ти трябват захарен памук и розови илюзии. Европа е тежък, но мъдър избор. И щом Европейският съюз все още го има, то той не е мечта, а бъдеще. Бъдеще, в което има свобода. Ще ни излезе солено, ако го загърбим.

Избирам Европа, защото вярвам, че мъдростта е най-добрият избор. Тя не е захарен памук, но и ние не сме на панаир. Европа е разумът, от който имаме нужда във времена на ярост и омраза, на лъжи и фалш. Тя е свободата, която може да понесе зрелият човек, защото само той знае какво да прави с нея. Европа е Аполоновото начало в свят, пълен с хора, които искат да бъдат като Дионис.

Национализмът е сладкото вино, което се превръща в горчиво, когато прелее чашата. В живота десертът идва едва когато приключиш с основното ядене. А от менюто на идеологиите, тези, които Европа ни предлага, са истинският специалитет. Защото Европа предлага бъдеще.
В размислите си върху „За духа на законите“ Турние завършва с това, че модерният човек прекалява и със солта, и със захарта. Когато става дума за Европа, всичко трябва е с мярка. И най-вече – трябва да се направи избор. Между Аполон и Дионис избирам Аполон. Между отчуждаването и сплотяването избирам единството. Между сладкото и соленото избирам солта. А Европа? Тук няма друг избор. Винаги избирам нея. Национализмът е сладко-кисела пресолена манджа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Култура

90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица