Новини
Аналог на солта е Европа с ценностите си

Остават по-малко от сто дни до провеждането на европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС). В тази връзка Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.
Извършваме публикациите с ясното съзнание, че е необходимо младите хора да бъдат активни, сами да правят избора за своето настояще и бъдеще, и да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Това е и причината да дадем трибуна на тяхното мнение за обединена Европа. Представяме Ви есето на Кристина Димова, 1 курс, ФЖМК, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

снимка: www.europarl.europa.eu
В „Огледалото на идеите“ Мишел Турние разглежда известни идеи от известни произведения, а едно от тях е „За духа на законите“ на Шарл Монтескьо. Повод на неговия коментар е съпоставката на солта и захарта, която Монтескьо прави в труда си. Двете подправки са сравнени и е показана символиката им в живота на хората и какво говори предпочитанието на едната пред другата за човека. Захарта символизира детското, наивността. Солта съдържа в себе си мъдрост, зрялост. Аналог на солта е Европа с ценностите си.
Избирам Европа, защото искам утопията за многонационално и толерантно общество да се превърне в постижима цел. И докато основите на алтернативния избор – национализма, са омразата и гневът, то на моя се полагат с мисъл за бъдеще. Колкото и захаросано да звучи, европейските принципи съдържат в себе си цялата мъдрост на света – разбирателство, разум в свободата, свобода на разума и единство, а от тези идеи по-мъдра, защото е и по-древна, е само солта в океана.
В „Огледалото на идеите“ Турние стига до извода, че желанието за сладко се проявява при недораслите възрастни, които имат нужда от своя биберон, за да се почувстват добре. От друга страна солта е символ на мъдростта, но и на зрелостта, на остаряването. Европа ни показа, че е по-зряла от нас, българите – тя проявява точност, честност, рационалност, подреденост. Да, Европа е застаряваща, но е мъдра. И защото сме като малки деца, които искат да облизват пръстите си, докато ги топят в шоколад, Европа се проявява като нашата майка – вместо сладко, тя раздава баницата. А за да ядем, трябва да захвърлим биберона и да пораснем.
Идеите на Европейския съюз са по-развити и зрели от нашата национална идеология, независимо колко стара е държавата ни. Основната цел на тази организация е пространство без граници, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Европа, в лицето на Съюза, е толерантна, разбираща, разумна. Тя не се интересува от пол, раса, религия. Мултикултурна е. Това са основните ѝ ценности. Мъдри като солта, сладки като захарен памук. Когато избирам Европа, аз избирам да се развивам и да раста отвъд територията на моята собствена държава.
Като опозиция на сладко-солената утопия Европа идва национализмът. В последните години тази идеология отново успя да хване корени в Стария континент. Национализмът се гради основно на ненавист към „те-групата“, а в тази група попадат всички останали нации. Наблюдаваме епидемия на тази идея в Стария континент – тя плъзна в Италия, Унгария, Испания, Великобритания. Национализмът гледа към миналото, не вярва в обединението на всички нации в глобална такава, а напротив – той е като щраус, който е забил главата си в земята и отказва да повярва, че има равностойни на него.
Да, сладко е да смяташ, че имаш някакво величие над останалите. В тази идея обаче могат да повярват само недораслите нации, защото тя не е нищо повече от близалка, която популизмът предлага за без пари. Заплащаш единствено с либералните ценности, за които Европа се бори. Национализмът е сладък бонбон, от който много лесно може да ти стане горчиво – фашизмът е негова изродена форма. Тази идеология не сочи бъдещето, тя ни казва, че е по-добре да стоим като намусени деца в комфортната си зона, които искат всичко (каквото и да е това всичко) и го искат сега (!). Може ли едно сърдито дете да бъде достоен опонент на мъдростта?
Европа изглежда като сладка мечта, но за да я избереш, трябва да изядеш един чувал със сол. Изборът на толерантността, разума, равноправието е труден. Това е изборът на свободата, а за да го предприемеш, трябва да подходиш с мъдрост. Трябва да си зрял. В сегашни дни, когато се появяват все повече и повече критици на Европейския съюз и същото количество поддръжници на национализма, трябва да узрееш, за да предпочетеш Европа. Толкова трябва да си зрял, че да не ти трябват захарен памук и розови илюзии. Европа е тежък, но мъдър избор. И щом Европейският съюз все още го има, то той не е мечта, а бъдеще. Бъдеще, в което има свобода. Ще ни излезе солено, ако го загърбим.
Избирам Европа, защото вярвам, че мъдростта е най-добрият избор. Тя не е захарен памук, но и ние не сме на панаир. Европа е разумът, от който имаме нужда във времена на ярост и омраза, на лъжи и фалш. Тя е свободата, която може да понесе зрелият човек, защото само той знае какво да прави с нея. Европа е Аполоновото начало в свят, пълен с хора, които искат да бъдат като Дионис.
Национализмът е сладкото вино, което се превръща в горчиво, когато прелее чашата. В живота десертът идва едва когато приключиш с основното ядене. А от менюто на идеологиите, тези, които Европа ни предлага, са истинският специалитет. Защото Европа предлага бъдеще.
В размислите си върху „За духа на законите“ Турние завършва с това, че модерният човек прекалява и със солта, и със захарта. Когато става дума за Европа, всичко трябва е с мярка. И най-вече – трябва да се направи избор. Между Аполон и Дионис избирам Аполон. Между отчуждаването и сплотяването избирам единството. Между сладкото и соленото избирам солта. А Европа? Тук няма друг избор. Винаги избирам нея. Национализмът е сладко-кисела пресолена манджа.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.
Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.
Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.
През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.
Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.
Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.
„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.
Поклон пред паметта му!

Култура
Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.
Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.
Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.
„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.
Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.
Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.
„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.
Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Новини
ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.
От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.
Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.
„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.
Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.
Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Кримипреди 6 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Новинипреди 7 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис
-
Културапреди 6 дниТурнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър
-
Кримипреди 5 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Икономикапреди 6 дниОт 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско
-
Любопитнопреди 6 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 6 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“






