Свържи се с нас

Култура

Фабриката „Принц Кирил” поставя началото на памукотекстилната индустрия в Габрово

Published

on

„Принц Кирил” АД – Габрово след извършените от Братя Хаджидечеви разширения през 20-те години на ХХ в. РИМ-Габрово

На 6 февруари 1912 г., в търговската кантора на Стефан Д. Читаков в Габрово е основано Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика „Принц Кирил” – Габрово. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев.

Според Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, тази дата можем да смятаме за начало на памукотекстилната индустрия в Габрово.

„Фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото, край р. Синкевица и шосето за с. Трънито (района на бившия завод „Добри Карталов“) с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил, с около 25-30 работници. Употребяват се само вносни прежди, тъкат се оксфорд и белени памучни платна“, разказва Иван Постомпиров.
От думите на историка става ясно, че по време на Балканската и Първата световна войни, фабрика „Принц Кирил” АД – Габрово не работи постоянно поради липса на суровини и отчита загуби. През 1920 г. тя е продадена и собственици стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. След като купуват „Принц Кирил” АД – Габрово, те увеличават дружествения капитал на 24 000 000 лв. В следващите години фабриката е обновена напълно и се превръща в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово. Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел в партера, а на двата eтажа – тъкачни зали, оборудвани с нови немски и английски станове, чиито брой достига 168. Изградени са две тъкачни зали оборудвани с нови немски станове – „Рошер“ и „Фокленгешеф“, и английски — Hattersley & Sons of Keighley, като общият им брой достига 168.

Днес такъв стан може да бъде видян в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Габрово.

В приземния етаж на фабриката е оборудвана една от най-модерните за онова време в страната апретури, с машини от Германия, Англия и Италия. През периода от 1925 до 1929 г. значително се разширява асортиментът на фабриката и тя се налага на пазара. През този период работят над 300 души, за които са построени жилища и столова.

Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове докъм 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участие в „Принц Кирил” АД – Габрово. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. За около шест месеца работниците са разпуснати.

Габровският индустриалец Пенчо Семов е избран за синдик на дружеството и полага големи усилия за запазване на предприятието. С негово съдействие в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и С-ие” – София. Акционери са италианските евреи от фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес, адвокат Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт и Пенчо И. Семов.

Дружеството е стабилизирано и върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти. В управлението участва Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово и бивш министър на правосъдието (1938) и на търговията, промишлеността и труда (1938-1939). През 1939 г. той става юрисконсулт, а от 1941 г. е акционер и председател на Управителния съвет (УС).

В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско и по този начин се затваря цикъла на производство. През 1938 г. инсталираните вретена достигат 10 000 бр., а станове нарастват на 257.

Капацитетът на „Принц Кирил” АД – Габрово достига 3 600 000 метра плат годишно при двусменен режим, или 5 000 000 метра при трисменен режим на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени.
Фабриката в Габрово поддържа постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара, въпреки засилената конкуренция. „Принц Кирил” АД – Габрово има свое представителство в София чрез кантората на фирма „П. М. Пизанти и С-ие” на ул. „Сердика”, №12. Търговската марка на дружеството е мечка, която се появява редовно в рекламите на продукцията му.

По време на Втората световна война „Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено. Акциите на фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес стават държавна собственост съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. Държавата активно се намесва в управлението на дружеството.

След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. На 17 март 1945 г. са върнати акциите на евреите, бивши собственици на „Принц Кирил” АД – Габрово. Поради променената политическа конюнктура, името му е сменено на Акционерно дружество „Памучен текстил” със седалище в Габрово и представителство в София.

През 30-те и 40-те години на ХХ век ръководител на бояджийното и апретурно отделение в предприятието е инж. Владимир Явашев, баща на художника авангардист Кристо (Христо Явашев). През 1949 г. той е обвинен от Държавна сигурност за похабяването на голяма партида плат. Виновен за аварията е пиян работник, но въпреки това в затвора лежи Явашев. След освобождаването му, той, заедно със семейството си напускат Габрово завинаги.

На 23 декември 1947 г. дружеството е одържавено, като активите му са на стойност над 297 000 000 лв. На 7 септември 1948 г. предприятието се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Вълко Червенков“ – Габрово и е включено в структурата на памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“. След това сградите са използвани от трикотажен завод „Добри Карталов“ (цех „Изкуствен кожух“).

Днес те тънат в руини, а работническите общежития са напълно разрушени.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международният куклен театър „Рачо и Дешка“ кани на представление

Published

on

Театър „Плюс“, Хихон, Испания и ДКТ – Габрово ще забавляват публиката на Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ на 20 август, събота.

Едно безкрайно весело улично представление и един нетрадиционен прочит на традиционна приказка очакват публиката на обичания куклен фестивал.

В 17.00 часа фестивалната програма ще открие младият екип на Държавен куклен театър – Габрово. Четирима актьори ще кажат „Дай пет“ на всички усмихнати и нетърпеливи деца и родители, удобно настанени на площад „Възраждане“.

Всичко започва така:
„Четирима клоуна видели кубче без врата! Трима влезли, не излезли. Един останал и историята подхванал… А как завършва тя, узнайте сами!“ Забавляват се: Виктория Василева, Димитър Иванов – Мич, Илияз Иляз и Павел Кинчев, наслаждавате се вие!

Проектът, по който е създаден спектакъла е финансиран от Национален фонд култура по програма „Творчески инициативи“.

В 18.30 програмата ще продължи с представлението „Дядовата ръкавичка“ на гостите от Хихон, Испания. Постановката е на Алек Чурчич и Олга Жечева.

Кой не помни историята за онзи разсеян дядо, дето тръгнал за Златица, па си изгубил ръкавицата? Изгубена в гората и намерена от едно мишле, дядовата ръкавичка ще приюти горските животни. Но какво ще се случи с тях по-нататък, ще разберем от красивия и увлекателен спектакъл по познатата приказка на Елин Пелин.

По традиция между двете представления ще бъде организирана и творческа работилница, в която всяко дете ще може само да си изработи дом за спомени.

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се реализира от Фондация „ОТ БГ“, в партньорство с театър „Весел“ и с финансовата подкрепа на Програма Култура на Община Габрово. Медийни партньори на събитието са новинарският портал „Габрово Нюз“ и портал Vcentara.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ново LED осветление и пребоядисване на пространството за творчество в НЧ „Развитие-1870“

Published

on

Новият художествено-творчески сезон за Детската музикална школа при Народно читалище „Развитие-1870” ще започне в по-приятна атмосфера. Ремонтирано е творческото пространство на школите по пиано, народно пеене, синтезатор и акордеон. В помещенията, намиращи се в Дома на културата „Мара Белчева”, бе монтирано ново LED осветление и пребоядисани таваните.

Средствата за ремонтните дейности осигуриха от Читалището с идеята да създадат по-комфортна творческа обстановка за обучаващите се севлиевски таланти в школите, което от години е сред приоритетните цели на културната институция. Паричният подаръчен ваучер за ремонта бе комплимент на читалищното ръководство по повод отминалия художествено-творчески сезон.

На финала на прекрасния традиционен годишен концерт на Детската музикална школа в края на юни председателят Данаил Лалев зарадва художествените преподаватели и техните ученици с новината за осигуряването на по-приятни условия и среда за занимания и интереси.

Преди началото на новия творчески сезон бе инвестирано и в акордиране и ремонт на пианата. Освен в школите на Иглика Грънчарова-Станчева и Светла Щерева, където децата се обучават да свирят на музикалния инструмент, с пиано се работи и в часовете по народно пеене, с преподавател Цветина Маринова, и по балет, с художествен ръководител Иванка Цанова. Акордирани са и пианата, намиращи се в читалище „Развитие” и репетиционните помещения на Фолклорния ансамбъл в Дома на културата „Мара Белчева”.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Приключи седмото издание „В света на старопланинската архитектура“

Published

on

Повече от 35 участници се включиха в седмото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, която се реализира от музей „Етър“, Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Камарата на архитектите в България. Тази година акцентът бе поставен върху двора и градината.

От 12 до 14 август едни от най-добрите майстори и лектори в България проведоха в музей „Етър“ и в района около него практическите и теоретични модули. Участниците се обучаваха как да изградят подпорна стена със суха каменна зидария от майстор Христо Тоцев. Майстор Павел Кунчев им показа как се прави плочник без да се ползва бетон, а майстор Стефан Парисов ги научи да създават градински мебели от дърво. Майстор Валентин Дамянов бе ангажиран с детския панел към програмата, където обучението бе насочено към плетене на плет, бъркане на кирпич, направа на тухли.

Повече от 250 души са преминали през седемте издания на образователната програма. Над 30 са ангажираните през годините лектори и майстори за обучение.

Всяко от изданията има свой акцент. През 2016-та той е поставен върху традиционните дървени елементи и сглобки. На следващата година се обръща повече внимание на плетовете от леска и стенните пълнежи от глина. Камъкът и приложението му в традиционното строителство е акцент през 2018-та, а начините за третиране и съхранение на дървени конструкции и елементи е в центъра на работния процес през 2019 г.

Темата на изданието на програмата през 2020-та е свързана със стълбата и видовете стълби, а миналата година участниците се запознаха с тънкости в направата на конструкцията и изграждането на каменен покрив. За първи път тогава към програмата бе добавен детски панел с практически работилници.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица