Свържи се с нас

Култура

Фабриката „Принц Кирил” поставя началото на памукотекстилната индустрия в Габрово

Published

on

„Принц Кирил” АД – Габрово след извършените от Братя Хаджидечеви разширения през 20-те години на ХХ в. РИМ-Габрово

На 6 февруари 1912 г., в търговската кантора на Стефан Д. Читаков в Габрово е основано Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика „Принц Кирил” – Габрово. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев.

Според Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, тази дата можем да смятаме за начало на памукотекстилната индустрия в Габрово.

„Фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото, край р. Синкевица и шосето за с. Трънито (района на бившия завод „Добри Карталов“) с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил, с около 25-30 работници. Употребяват се само вносни прежди, тъкат се оксфорд и белени памучни платна“, разказва Иван Постомпиров.
От думите на историка става ясно, че по време на Балканската и Първата световна войни, фабрика „Принц Кирил” АД – Габрово не работи постоянно поради липса на суровини и отчита загуби. През 1920 г. тя е продадена и собственици стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. След като купуват „Принц Кирил” АД – Габрово, те увеличават дружествения капитал на 24 000 000 лв. В следващите години фабриката е обновена напълно и се превръща в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово. Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел в партера, а на двата eтажа – тъкачни зали, оборудвани с нови немски и английски станове, чиито брой достига 168. Изградени са две тъкачни зали оборудвани с нови немски станове – „Рошер“ и „Фокленгешеф“, и английски — Hattersley & Sons of Keighley, като общият им брой достига 168.

Днес такъв стан може да бъде видян в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Габрово.

В приземния етаж на фабриката е оборудвана една от най-модерните за онова време в страната апретури, с машини от Германия, Англия и Италия. През периода от 1925 до 1929 г. значително се разширява асортиментът на фабриката и тя се налага на пазара. През този период работят над 300 души, за които са построени жилища и столова.

Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове докъм 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участие в „Принц Кирил” АД – Габрово. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. За около шест месеца работниците са разпуснати.

Габровският индустриалец Пенчо Семов е избран за синдик на дружеството и полага големи усилия за запазване на предприятието. С негово съдействие в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и С-ие” – София. Акционери са италианските евреи от фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес, адвокат Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт и Пенчо И. Семов.

Дружеството е стабилизирано и върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти. В управлението участва Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово и бивш министър на правосъдието (1938) и на търговията, промишлеността и труда (1938-1939). През 1939 г. той става юрисконсулт, а от 1941 г. е акционер и председател на Управителния съвет (УС).

В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско и по този начин се затваря цикъла на производство. През 1938 г. инсталираните вретена достигат 10 000 бр., а станове нарастват на 257.

Капацитетът на „Принц Кирил” АД – Габрово достига 3 600 000 метра плат годишно при двусменен режим, или 5 000 000 метра при трисменен режим на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени.
Фабриката в Габрово поддържа постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара, въпреки засилената конкуренция. „Принц Кирил” АД – Габрово има свое представителство в София чрез кантората на фирма „П. М. Пизанти и С-ие” на ул. „Сердика”, №12. Търговската марка на дружеството е мечка, която се появява редовно в рекламите на продукцията му.

По време на Втората световна война „Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено. Акциите на фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес стават държавна собственост съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. Държавата активно се намесва в управлението на дружеството.

След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. На 17 март 1945 г. са върнати акциите на евреите, бивши собственици на „Принц Кирил” АД – Габрово. Поради променената политическа конюнктура, името му е сменено на Акционерно дружество „Памучен текстил” със седалище в Габрово и представителство в София.

През 30-те и 40-те години на ХХ век ръководител на бояджийното и апретурно отделение в предприятието е инж. Владимир Явашев, баща на художника авангардист Кристо (Христо Явашев). През 1949 г. той е обвинен от Държавна сигурност за похабяването на голяма партида плат. Виновен за аварията е пиян работник, но въпреки това в затвора лежи Явашев. След освобождаването му, той, заедно със семейството си напускат Габрово завинаги.

На 23 декември 1947 г. дружеството е одържавено, като активите му са на стойност над 297 000 000 лв. На 7 септември 1948 г. предприятието се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Вълко Червенков“ – Габрово и е включено в структурата на памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“. След това сградите са използвани от трикотажен завод „Добри Карталов“ (цех „Изкуствен кожух“).

Днес те тънат в руини, а работническите общежития са напълно разрушени.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица