Култура
Фабриката „Принц Кирил” поставя началото на памукотекстилната индустрия в Габрово

„Принц Кирил” АД – Габрово след извършените от Братя Хаджидечеви разширения през 20-те години на ХХ в. РИМ-Габрово
На 6 февруари 1912 г., в търговската кантора на Стефан Д. Читаков в Габрово е основано Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика „Принц Кирил” – Габрово. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев.
Според Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, тази дата можем да смятаме за начало на памукотекстилната индустрия в Габрово.
„Фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото, край р. Синкевица и шосето за с. Трънито (района на бившия завод „Добри Карталов“) с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил, с около 25-30 работници. Употребяват се само вносни прежди, тъкат се оксфорд и белени памучни платна“, разказва Иван Постомпиров.
От думите на историка става ясно, че по време на Балканската и Първата световна войни, фабрика „Принц Кирил” АД – Габрово не работи постоянно поради липса на суровини и отчита загуби. През 1920 г. тя е продадена и собственици стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. След като купуват „Принц Кирил” АД – Габрово, те увеличават дружествения капитал на 24 000 000 лв. В следващите години фабриката е обновена напълно и се превръща в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово. Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел в партера, а на двата eтажа – тъкачни зали, оборудвани с нови немски и английски станове, чиито брой достига 168. Изградени са две тъкачни зали оборудвани с нови немски станове – „Рошер“ и „Фокленгешеф“, и английски — Hattersley & Sons of Keighley, като общият им брой достига 168.
Днес такъв стан може да бъде видян в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Габрово.
В приземния етаж на фабриката е оборудвана една от най-модерните за онова време в страната апретури, с машини от Германия, Англия и Италия. През периода от 1925 до 1929 г. значително се разширява асортиментът на фабриката и тя се налага на пазара. През този период работят над 300 души, за които са построени жилища и столова.
Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове докъм 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участие в „Принц Кирил” АД – Габрово. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. За около шест месеца работниците са разпуснати.
Габровският индустриалец Пенчо Семов е избран за синдик на дружеството и полага големи усилия за запазване на предприятието. С негово съдействие в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и С-ие” – София. Акционери са италианските евреи от фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес, адвокат Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт и Пенчо И. Семов.
Дружеството е стабилизирано и върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти. В управлението участва Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово и бивш министър на правосъдието (1938) и на търговията, промишлеността и труда (1938-1939). През 1939 г. той става юрисконсулт, а от 1941 г. е акционер и председател на Управителния съвет (УС).
В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско и по този начин се затваря цикъла на производство. През 1938 г. инсталираните вретена достигат 10 000 бр., а станове нарастват на 257.
Капацитетът на „Принц Кирил” АД – Габрово достига 3 600 000 метра плат годишно при двусменен режим, или 5 000 000 метра при трисменен режим на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени.
Фабриката в Габрово поддържа постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара, въпреки засилената конкуренция. „Принц Кирил” АД – Габрово има свое представителство в София чрез кантората на фирма „П. М. Пизанти и С-ие” на ул. „Сердика”, №12. Търговската марка на дружеството е мечка, която се появява редовно в рекламите на продукцията му.
По време на Втората световна война „Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено. Акциите на фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес стават държавна собственост съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. Държавата активно се намесва в управлението на дружеството.
След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. На 17 март 1945 г. са върнати акциите на евреите, бивши собственици на „Принц Кирил” АД – Габрово. Поради променената политическа конюнктура, името му е сменено на Акционерно дружество „Памучен текстил” със седалище в Габрово и представителство в София.
През 30-те и 40-те години на ХХ век ръководител на бояджийното и апретурно отделение в предприятието е инж. Владимир Явашев, баща на художника авангардист Кристо (Христо Явашев). През 1949 г. той е обвинен от Държавна сигурност за похабяването на голяма партида плат. Виновен за аварията е пиян работник, но въпреки това в затвора лежи Явашев. След освобождаването му, той, заедно със семейството си напускат Габрово завинаги.
На 23 декември 1947 г. дружеството е одържавено, като активите му са на стойност над 297 000 000 лв. На 7 септември 1948 г. предприятието се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Вълко Червенков“ – Габрово и е включено в структурата на памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“. След това сградите са използвани от трикотажен завод „Добри Карталов“ (цех „Изкуствен кожух“).
Днес те тънат в руини, а работническите общежития са напълно разрушени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 7 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 7 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“








