Свържи се с нас

Култура

Фабриката „Принц Кирил” поставя началото на памукотекстилната индустрия в Габрово

Published

on

„Принц Кирил” АД – Габрово след извършените от Братя Хаджидечеви разширения през 20-те години на ХХ в. РИМ-Габрово

На 6 февруари 1912 г., в търговската кантора на Стефан Д. Читаков в Габрово е основано Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика „Принц Кирил” – Габрово. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев.

Според Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, тази дата можем да смятаме за начало на памукотекстилната индустрия в Габрово.

„Фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото, край р. Синкевица и шосето за с. Трънито (района на бившия завод „Добри Карталов“) с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил, с около 25-30 работници. Употребяват се само вносни прежди, тъкат се оксфорд и белени памучни платна“, разказва Иван Постомпиров.
От думите на историка става ясно, че по време на Балканската и Първата световна войни, фабрика „Принц Кирил” АД – Габрово не работи постоянно поради липса на суровини и отчита загуби. През 1920 г. тя е продадена и собственици стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. След като купуват „Принц Кирил” АД – Габрово, те увеличават дружествения капитал на 24 000 000 лв. В следващите години фабриката е обновена напълно и се превръща в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово. Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел в партера, а на двата eтажа – тъкачни зали, оборудвани с нови немски и английски станове, чиито брой достига 168. Изградени са две тъкачни зали оборудвани с нови немски станове – „Рошер“ и „Фокленгешеф“, и английски — Hattersley & Sons of Keighley, като общият им брой достига 168.

Днес такъв стан може да бъде видян в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Габрово.

В приземния етаж на фабриката е оборудвана една от най-модерните за онова време в страната апретури, с машини от Германия, Англия и Италия. През периода от 1925 до 1929 г. значително се разширява асортиментът на фабриката и тя се налага на пазара. През този период работят над 300 души, за които са построени жилища и столова.

Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове докъм 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участие в „Принц Кирил” АД – Габрово. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. За около шест месеца работниците са разпуснати.

Габровският индустриалец Пенчо Семов е избран за синдик на дружеството и полага големи усилия за запазване на предприятието. С негово съдействие в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и С-ие” – София. Акционери са италианските евреи от фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес, адвокат Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт и Пенчо И. Семов.

Дружеството е стабилизирано и върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти. В управлението участва Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово и бивш министър на правосъдието (1938) и на търговията, промишлеността и труда (1938-1939). През 1939 г. той става юрисконсулт, а от 1941 г. е акционер и председател на Управителния съвет (УС).

В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско и по този начин се затваря цикъла на производство. През 1938 г. инсталираните вретена достигат 10 000 бр., а станове нарастват на 257.

Капацитетът на „Принц Кирил” АД – Габрово достига 3 600 000 метра плат годишно при двусменен режим, или 5 000 000 метра при трисменен режим на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени.
Фабриката в Габрово поддържа постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара, въпреки засилената конкуренция. „Принц Кирил” АД – Габрово има свое представителство в София чрез кантората на фирма „П. М. Пизанти и С-ие” на ул. „Сердика”, №12. Търговската марка на дружеството е мечка, която се появява редовно в рекламите на продукцията му.

По време на Втората световна война „Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено. Акциите на фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес стават държавна собственост съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. Държавата активно се намесва в управлението на дружеството.

След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. На 17 март 1945 г. са върнати акциите на евреите, бивши собственици на „Принц Кирил” АД – Габрово. Поради променената политическа конюнктура, името му е сменено на Акционерно дружество „Памучен текстил” със седалище в Габрово и представителство в София.

През 30-те и 40-те години на ХХ век ръководител на бояджийното и апретурно отделение в предприятието е инж. Владимир Явашев, баща на художника авангардист Кристо (Христо Явашев). През 1949 г. той е обвинен от Държавна сигурност за похабяването на голяма партида плат. Виновен за аварията е пиян работник, но въпреки това в затвора лежи Явашев. След освобождаването му, той, заедно със семейството си напускат Габрово завинаги.

На 23 декември 1947 г. дружеството е одържавено, като активите му са на стойност над 297 000 000 лв. На 7 септември 1948 г. предприятието се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Вълко Червенков“ – Габрово и е включено в структурата на памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“. След това сградите са използвани от трикотажен завод „Добри Карталов“ (цех „Изкуствен кожух“).

Днес те тънат в руини, а работническите общежития са напълно разрушени.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица