

Култура
Тодор Бурмов първият министър-председател и габровски журналист

снимка: РИМ – Габрово
На 14 януари (по нов стил) се навършват 185 години от рождението на един от политическите дейци, оставили ярка следа в историята ни. Тодор Бурмов не само е първи министър-председател на България, а и първи журналист на Габрово. Датата 14 януари е повод Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, да припомни важните етапи от живота на Тодор Бурмов.
– Г-н Постомпиров, за какво се сещаме днес, когато се каже името на първия български министър-председател?
Тодор Бурмов влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Роден е на 2/14 януари (нов стил) 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Ножаря от с. Нова махала, Габровско и носи името на своя дядо Тодор Немеца, родоначалник на фамилията Бурмови. Името ѝ се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов е сред образованите дейци, направили опит да въведат сериозни реформи в габровското просвещение!
Първоначалното си образование той получава в местното килийно училище, а по късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството, което има общо 6 деца. През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13 годишен той достига Киев и е записан в духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. Предсрочно завършва семинарията и е приет в Киевската духовна академия. Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях. Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Тодор Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата в града и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и фаланга, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж. Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските първенци, защитници на гърцизма. Местните чорбаджии не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така по същество го прогонват от града.
След двегодишно учителстване в Габрово, Тодор Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно и заминава за Цариград.
Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на „Български книжици“ (1860-1862 г.) – списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. „Съветник“, а до 1867 г. издава самостоятелно в. „Время“. От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници „Московские ведомости“ и „Европь“, както и за списание „Православное обозрение“. В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.
Руско-турската война нов етап в живота на Тодор Бурмов ли е?
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Тодор Бурмов служи в руската главна квартира при княз В. А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото Народно събрания, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони“ (Ф. Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: „само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие“.
От уроците по история помним, че с указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство.
25 юли – 24 ноември 1879 г., в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. В кабинета влизат безспорно най-просветените хора от Консервативната партия, които макар и без опит са запознати поне на теория с управлението на модерните държави. Те извършват широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури. Като политик обаче, Тодор Бурмов е „неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози…“ (С. Радев). Затова, въпреки че князът предпочита да работи с консерваторите, тяхното правителство не успява да се задържи дълго. По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност като член на Държавния съвет (1881-1883 г.), министър на финансите в кабинета на ген. Л. Соболев (1882-1883 г.) по време на Режима на пълномощията и в кабинета на Временното правителство на митрополит Климент (1886 г.). Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. Следосвобожденската му журналистическа дейност се насочва към редактирането на в.“Витоша“ (1879 г.) – печатен орган на консерваторите. През 1883-1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков.
Прекъсва ли политическата му дейност след този период?
Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини. Като учен и книжовник Тодор Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му „Българо-гръцката църковна разпря“ е принос към историческата наука в България. Ликът на Тодор Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София – откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България. Той се смята и за първия журналист от Габрово.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. В семейството се раждат четири момичета. Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София.
Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада.
Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 – 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.
Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода живеят в чужбина: Англия, Швейцария. Русия, Южна Америка, Германия и др.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Паметта за Колю Фичето оживява в Дряново и отвъд


Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.

Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.

Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.

Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
13 лета кино под звездите: София Филм Фест се завръща в Севлиево


Севлиево ще се превърне в сцена на кино под открито небе от 16 до 19 юли 2025 г., посрещайки за тринадесета поредна година „София Филм Фест на път“ – част от най-престижния филмов форум у нас. Събитието ще се проведе на площад „Свобода“, всяка вечер от 21:00 часа, с вход свободен за всички жители и гости на града.
Програма с авторско кино и международни акценти
Първи ден от програмата – 16 юли (сряда) – филмът: „Клопка“ Драматичен българо-германски филм на режисьорката Надежда Косева, вдъхновен от реална история за протест срещу изграждане на ядрено хранилище край Дунав. В ролите: Александър Трифонов, Яница Атанасова, Михаил Стоянов и др. Специален гост на прожекцията ще бъде самата режисьорка, която ще представи филма пред публиката в Севлиево.
Вторият ден от програмата – 17 юли (четвъртък) – филмът ,,Всичко си има край“ Съвместна продукция на Хърватия, България, Сърбия и Черна гора. Режисьор: Райко Гърлич. Политически трилър с романтична нишка и силен обществен коментар. Сред актьорите е и българската звезда Анжела Недялкова.
Третия ден от програмата – 18 юли (петък) – жителите и гостите на Севлиево ще могат да гледат носителя на тазгодишния „Оскар“ за най-добър анимационен филм – „Потоп“ на латвийския режисьор Гинтс Зилбалодис. Анимацията проследява пътешествието на смела котка и още няколко животни, оцеляващи заедно в свят, потънал под вода.
Последният ден от програмата – 19 юли (събота), предлага силен финал с италианската драма – „Завръщането“ на Уберто с участието на Рейф Файнс и Жулиет Бинош. Съвременна адаптация на мита за Одисей и Пенелопа, разказана с дълбочина и човечност.
София Филм Фест на път“ в Севлиево има за цел да направи стойностното кино достъпно и извън столицата. Градът е сред първите участници в инициативата и вече 13 години поддържа активна културна програма. При дъждовно време прожекциите ще се състоят във фоайето на Община Севлиево.
Фестивалът се утвърди като част от културния живот в града, а тазгодишната програма предлага разнообразие от международни заглавия – покана към всички, които ценят доброто кино.
*Автор: Елеонора Александрова,
студент 2 курс в СУ „Св. Климент Охридски”, спец. Журналистика.


Култура
Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси


Младите музикални таланти от Габрово завоюваха престижни отличия в два международни конкурса, проведени онлайн.
Йоана Николова спечели първо място в категория „Детска песен“ на XII Международен конкурс „Звука на времето“ във Велико Търново. Това е първото ѝ участие, но вече е белязано с успех. Тя се обучава в музикалната школа “Wild Sound” при Зора Колева.
Още по-впечатляващи са резултатите от конкурса „Българска душа на святата земя“ в Израел. Братята Давид и Александър Едгар грабнаха Супер Гран при за дует (пиано и китара), а Давид спечели и Гран при за соло пиано.
Първи места завоюваха Божидар Соколов и Андреана Манолова (пиано), а Радост и Михаела Косеви (цигулка) се класираха на второ място в своите категории. Децата са възпитаници на НЧ „Будителите 2017“, с преподаватели Мирела Валявичарска, Елена Вълкова и Пламен Ризов.









-
Кримипреди 13 часа
Нови разкрития за лидера на разбитата в Габрово наркобанда (снимки от акцията)
-
Кримипреди 15 часа
Тарторът на наркогрупата издавал заповеди от затвора
-
Културапреди 5 дни
Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси
-
Културапреди 4 дни
13 лета кино под звездите: София Филм Фест се завръща в Севлиево
-
Кримипреди един ден
Разбиха престъпна група за наркотици, действала в региона
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Новинипреди 3 дни
Осигурен е транспорт за желаещите да посетят Узана Поляна Фест
-
Културапреди 3 дни
Паметта за Колю Фичето оживява в Дряново и отвъд