Култура
Правилото на занаятчията: „Чиста работилница пари не дава”
Свети Спиридон и Майстор за един ден.

ЕМО ЕТЪР / В Хлопкарската работилница
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.
„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”
За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.

Ваня Донева и Милка Кръстева
„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.
Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.

Вейлада Мутафчиева и Семион Акмаджов
Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.
„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”

Таня Станева и Бистра Димова
Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.
Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.
„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.
Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.

Елена Минковска
„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”
Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.
„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.

Иван Априлов и Ивелина Цанева
Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.
„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 24 часаМладши съдия Илиева вече е доктор по право







