Свържи се с нас

Култура

Правилото на занаятчията: „Чиста работилница пари не дава”

Свети Спиридон и Майстор за един ден.

Published

on

ЕМО ЕТЪР / В Хлопкарската работилница

12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.

Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.

„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”

За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.

Ваня Донева и Милка Кръстева

„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.

Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.

Вейлада Мутафчиева и Семион Акмаджов

Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.

„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”

Таня Станева и Бистра Димова

Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.

Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.

„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.

Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.

Елена Минковска

„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”

Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.

„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.

Иван Априлов и Ивелина Цанева

Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.

„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица