Свържи се с нас

Култура

Правилото на занаятчията: „Чиста работилница пари не дава”

Свети Спиридон и Майстор за един ден.

Published

on

ЕМО ЕТЪР / В Хлопкарската работилница

12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.

Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.

„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”

За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.

Ваня Донева и Милка Кръстева

„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.

Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.

Вейлада Мутафчиева и Семион Акмаджов

Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.

„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”

Таня Станева и Бистра Димова

Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.

Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.

„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.

Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.

Елена Минковска

„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”

Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.

„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.

Иван Априлов и Ивелина Цанева

Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.

„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица