Свържи се с нас

Култура

Правилото на занаятчията: „Чиста работилница пари не дава”

Свети Спиридон и Майстор за един ден.

Published

on

ЕМО ЕТЪР / В Хлопкарската работилница

12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.

Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.

„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”

За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.

Ваня Донева и Милка Кръстева

„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.

Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.

Вейлада Мутафчиева и Семион Акмаджов

Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.

„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”

Таня Станева и Бистра Димова

Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.

Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.

„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.

Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.

Елена Минковска

„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”

Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.

„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.

Иван Априлов и Ивелина Цанева

Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.

„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица