Свържи се с нас

Култура

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ – културна ценност на месецa

Published

on

Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

За културна ценност на месец декември Регионален исторически музей – Габрово определи рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Плакатът е на Първа царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“, залепен върху паспарту, с размери 53,5/74 см. Многоцветен, изобразяващ сградния фонд на фабриката, вътрешен изглед на цеховете и на електрическата централа, получените медали от различни панаири, емблемата на фабриката, портрета на основателя на фабриката. Изработен е от В. Найбертъ, граф. худ. завод „Прага – Смиховъ“. Заведен е във фондовете на РИМ – Габрово през декември 1987 г.

През 1892 г. Иван Хаджиберов, заедно с Андрея Момерин, построяват тъкачница за фини вълнени платове.

Фабриката

След 1901 г. Беров откупува дела на своя съдружник и става единствен собственик на тъкачницата, която в рамките на тяхното съдружие стартира с 5 и нараства до 14 тъкачни стана. В следващите 3 години той разраства обема на работа до 45 тъкачни стана. Тяхната двигателна сила е обезпечена от воден двигател с повече от 30 конски сили на валцовата воденица на баща му Сава Беров. През 1906 г. Иван Хаджиберов прави инсталация с две водни турбини и 160 конски сили добивана електрическа енергия. Малко по-късно той добавя още една турбина и силата на инсталацията възлиза на 240 конски сили.

Поетапно сградата на фабриката е разширена с ново двуетажно здание, в което са поместени 80 стана и още една сграда, определена за бояджийница. Върху площ от 5000 кв. метра са построени помещения за складове и канцеларии, за всички работници: безплатни жилища, осветление и отопление, игрища за тенис на корт, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Постепенно производството на платове нараства до 180 000 метра годишно, а числеността на работниците до 300 души.

Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. През този период фабриката е спряна. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г.

Иван Хаджиберов, РИМ Габрово

През 1923 г. фабриката е опожарена, една немалка част от машинния инвентар е унищожен. Загубите възлизат на 15 млн. лева. Възстановена е с предишните си двигатели с мощност над 150 киловата, 55 механични стана, парна сушилня, пълна апретурна инсталация и тепавица. През 30-те години се произвеждат по около 120 km плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество.


Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица