Свържи се с нас

Култура

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ – културна ценност на месецa

Published

on

Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

За културна ценност на месец декември Регионален исторически музей – Габрово определи рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Плакатът е на Първа царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“, залепен върху паспарту, с размери 53,5/74 см. Многоцветен, изобразяващ сградния фонд на фабриката, вътрешен изглед на цеховете и на електрическата централа, получените медали от различни панаири, емблемата на фабриката, портрета на основателя на фабриката. Изработен е от В. Найбертъ, граф. худ. завод „Прага – Смиховъ“. Заведен е във фондовете на РИМ – Габрово през декември 1987 г.

През 1892 г. Иван Хаджиберов, заедно с Андрея Момерин, построяват тъкачница за фини вълнени платове.

Фабриката

След 1901 г. Беров откупува дела на своя съдружник и става единствен собственик на тъкачницата, която в рамките на тяхното съдружие стартира с 5 и нараства до 14 тъкачни стана. В следващите 3 години той разраства обема на работа до 45 тъкачни стана. Тяхната двигателна сила е обезпечена от воден двигател с повече от 30 конски сили на валцовата воденица на баща му Сава Беров. През 1906 г. Иван Хаджиберов прави инсталация с две водни турбини и 160 конски сили добивана електрическа енергия. Малко по-късно той добавя още една турбина и силата на инсталацията възлиза на 240 конски сили.

Поетапно сградата на фабриката е разширена с ново двуетажно здание, в което са поместени 80 стана и още една сграда, определена за бояджийница. Върху площ от 5000 кв. метра са построени помещения за складове и канцеларии, за всички работници: безплатни жилища, осветление и отопление, игрища за тенис на корт, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Постепенно производството на платове нараства до 180 000 метра годишно, а числеността на работниците до 300 души.

Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. През този период фабриката е спряна. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г.

Иван Хаджиберов, РИМ Габрово

През 1923 г. фабриката е опожарена, една немалка част от машинния инвентар е унищожен. Загубите възлизат на 15 млн. лева. Възстановена е с предишните си двигатели с мощност над 150 киловата, 55 механични стана, парна сушилня, пълна апретурна инсталация и тепавица. През 30-те години се произвеждат по около 120 km плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество.


Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица