Свържи се с нас

Култура

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ – културна ценност на месецa

Published

on

Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

За културна ценност на месец декември Регионален исторически музей – Габрово определи рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Плакатът е на Първа царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“, залепен върху паспарту, с размери 53,5/74 см. Многоцветен, изобразяващ сградния фонд на фабриката, вътрешен изглед на цеховете и на електрическата централа, получените медали от различни панаири, емблемата на фабриката, портрета на основателя на фабриката. Изработен е от В. Найбертъ, граф. худ. завод „Прага – Смиховъ“. Заведен е във фондовете на РИМ – Габрово през декември 1987 г.

През 1892 г. Иван Хаджиберов, заедно с Андрея Момерин, построяват тъкачница за фини вълнени платове.

Фабриката

След 1901 г. Беров откупува дела на своя съдружник и става единствен собственик на тъкачницата, която в рамките на тяхното съдружие стартира с 5 и нараства до 14 тъкачни стана. В следващите 3 години той разраства обема на работа до 45 тъкачни стана. Тяхната двигателна сила е обезпечена от воден двигател с повече от 30 конски сили на валцовата воденица на баща му Сава Беров. През 1906 г. Иван Хаджиберов прави инсталация с две водни турбини и 160 конски сили добивана електрическа енергия. Малко по-късно той добавя още една турбина и силата на инсталацията възлиза на 240 конски сили.

Поетапно сградата на фабриката е разширена с ново двуетажно здание, в което са поместени 80 стана и още една сграда, определена за бояджийница. Върху площ от 5000 кв. метра са построени помещения за складове и канцеларии, за всички работници: безплатни жилища, осветление и отопление, игрища за тенис на корт, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.

Рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“ е обявен за културна ценност на месец декември

Постепенно производството на платове нараства до 180 000 метра годишно, а числеността на работниците до 300 души.

Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. През този период фабриката е спряна. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г.

Иван Хаджиберов, РИМ Габрово

През 1923 г. фабриката е опожарена, една немалка част от машинния инвентар е унищожен. Загубите възлизат на 15 млн. лева. Възстановена е с предишните си двигатели с мощност над 150 киловата, 55 механични стана, парна сушилня, пълна апретурна инсталация и тепавица. През 30-те години се произвеждат по около 120 km плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество.


Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица