Свържи се с нас

Култура

Международното изложение „Хомо Фабер” (в снимки)

Международното изложение за ръчно изработени предмети „Хомо Фабер” през погледа на фотографа

Published

on

Използвайки великолепните си умения, майсторът Филип Николас (Картие, Франция) оформя полускъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни, за да създава миниатюрни скулптури.

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти.


Погледът на фотографа!

За събитието „Хомо Фабер” Росина Пенчева научава в ЕМО „Етър“. Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство. Решава да посети биеналето по няколко причини.

Интересът й към занаятите и към процеса на изработка на изделията е първата. Той се заражда през 2013 година, когато Росина Пенчева започва да снима по темата.


„Втората е, че не бях посещавала Венеция. Толкова бях пленена от „Хомо Фабер”, че в крайна сметка почти не успях да видя същинската Венеция”, споделя фотографът.
Третата причина за решението да посети „Хомо Фабер” е впечатляващото ниво, на което се комуникира и представя събитието.


„То се оказа и абсолютно релевантно на нивото, на което беше реализирано. Следях информацията за „Хомо Фабер” и бях наясно колко висока е летвата. Освен това, много държах да видя и фотографската изложба на Сузана Позоли, показваща знаковите за Венеция ателиета (работилници и техните майстори). Имах възможността и лично да се запозная с нея.”

18-каратови златни пера, гравирани с емблемата и номер 4810, височината на Мон Блан в метри

Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?

В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на „Хомо Фабер” – категорично няма. „Хомо Фабер” беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.


Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?

В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутесрство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мейсън Боне, колелетата Харли Сайкълс. Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат са своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майстора на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд. Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв. Показанието в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече. „Хомо Фабер” представи огромно разнообразие от материали и експертиза. От редки традиционни умения на ръба на изчезването до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други. Конференцията постави въпроси като: Ако е виртуално, занаят ли е?; Занаятчийството в постиндустриалния свят; Традиционните умения срещу дигиталния свят; Бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании. Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация „Джорджо Чини” – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти. Относно огранизация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда стига да се работи с добрите професионалисти каквито не липсват в България, но са малко.

Демонстрация на изкуството на бродерията на Люневил

От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?

Като формат и като тема събитието „Хомо Фабер” и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и Етнографски музей на открито „Етър“), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на „Хомо Фабер” е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им. Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. ЕМО „Етър“ планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други.


Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.


И разбира се да уточниш като каква посети „Хомо Фабер”, защото в разговора ни каза, че не си била там като фотограф!

Бях там като посетител, нямах професионален фотографски ангажимент.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Излезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков

Published

on

Излезе от печат луксозен каталог, който пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово”, реализирана през 2020 година по повод 100 години от неговото рождение.

Съставители на изложбата и на каталога са Цветомира Койчева – началник на Държавен архив – Габрово и Силвия Рангелова – графичен дизайнер. Предпечатната подготовка и печатът са дело на „Перфект“ ЕООД.

Нейното осъществяване стана възможно благодарение на богатия фонд на арх. Кандулков – над 300 архивни единици, в 2,5 линейни метра, съхраняван в Държавен архив – Габрово. Финансирането на каталога е смесено: от спомоществователите АМКmotion, “Импулс“ АД, ОВК Газ и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която изложбата спечели.

Каталогът от 66 страници съдържа над 180 изображения на лични документи (грамоти, ордени, плакети, значки, служебни карти, дипломи); на творческа дейност (скици, работни и идейни проекти, архитектурни планове, чертежи); снимки (портретни, семейни, на сгради, мостове, паметници, скулптури); над 30 текста с лични спомени на арх. Кандулков и публикации за него и дейността му.

В изданието са включени опис на проектите на арх. Кандулков, съхранявани в Архива и снимки от откриване на изложбата през 2020 г., която се радва на интереса на габровци и гости на града в продължение на 15 месеца. Оригинално допълнение към каталога е QR код за интервю с архитект Кандулков от 2002 г. Записът е направен на среща с журналисти, общественици, краеведи и архивисти.

На задната корица на каталога е отпечатан визионерският цитат на архитекта: „Пътят към Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ.”

Каталогът следва хронологичната и тематична структура на експозицията: студент по архитектура в Дрезден; пътя през концлагер „Бухенвалд“ (1944 – 1945), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово (1959 – 1966; 1971 – 1976), когато разгръща огромна дейност по преустройство и модернизиране на града.

Двата мандата управление на Габрово са проследени конкретно: изграждане и преустройство на обществени сгради и пространства (Община Габрово, площад „Възраждане”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Дом на хумора и сатирата, Народно читалище „Априлов-Палаузов”, Летен театър, Почивен дом „Люляците”, оформление на входно-изходни точки на Габрово към вр. Шипка и към София); мостове („Игото”, „Баев мост”, „Боровски мост”, „Мост с лъвовете”, „Шиваров мост”, „Мост на занаятите”, „Христо Ботев”); паметници (Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола, Юрий Венелин, Тотю Иванов, даскал Цвятко Самарджиев, Емануил Манолов, ген. Фьодор Радецки, Ран Босилек, Дан Колов в с. Сенник); скулптури и скулптурни композиции (декоративни чешми с фигури на хора и животни, „Любовната чешма”, фигури на Дом на културата, на спортисти, композиции „Русалки”, „Пеликани“, ансамбъл „Пегас”, оформление на парк „Баждар” с детски фигури, скулптурна група „Детска приказка” в парк „Маркотея“) и някои неосъществени проекти (реконструкция на Костницата в Пантеон на загиналите за България, реконструкция на Възрожденски мост в кв. Бичкиня, реставрация на църква „Св. Благовещение” на мястото на разрушения Девически манастир в центъра на Габрово).

Извън медийните публикации в различните периоди, каталогът се явява първото пълно, илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. За да бъдат запазени и предадени на следващите поколения паметта и делото на арх. Карл Кандулков!

Архитект Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. Като студент в Германия по време на Втората световна война е затворен в концлагера „Бухенвалд” (1944 – 1945). През 1946 г. завършва архитектура в Дрезден. До 1959 г. работи в Строителна кооперация „Новстрой” – София, в проектантска организация на Централен съвет на профсъюзите – София и Здравпроект, където проектира почивни домове, болници, санаториуми, много жилищни и обществени сгради в цяла България. Един от най-заслужилите ръководители на Габрово, два пъти председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (1959 – 1966 и 1971 – 1976). Разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и модернизиране на града. В Габрово с него творят известните скулптори проф. Любен Димитров, Борис Кадийски, Величко Минеков, Младен Миладинов, Митьо Солаков и много други. Провъзгласен за Почетен гражданин на град Габрово през 1976 г. за големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители. Носител на орден „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и др. След 1976 г. арх. Карл Кандулков продължава активната си дейност. Работи на обществени начала към Окръжен народен съвет – Габрово. Проектира самостоятелно и в съавторство. Вълнува се от проблемите на Габрово и до последните си дни живее, мисли и преживява неговите промени и трансформации. Почива на 10 март 2007 г. в София.

Повече за арх. Кандулков, изложбата и за достъпа до архивния фонд вижте оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица