Свържи се с нас

Любопитно

ЕМО „Етър“ оглави надпреварата за годишна награда в туризма

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

ЕМО „Етър“ оглави онлайн надпреварата в категория „Духът на България“ за годишната награда в туризма. Музеят на открито край Габрово се бори в съревнованието на Министерството на туризма с организирането на Празник на пестила или, както е популярен в страната, Празник на „габровския шоколад”.

До момента Етнографският музей на открито „Етър“ е първи в класирането с резултат от 33,93% от вота на онлайн потребителите, следван от Крепостта Туида край Сливен с 29,55%, а трети е Замъкът „Влюбени във вятъра“, край село Равадиново.

снимка: ЕМО „Етър“

„Духът на България” се съхранява в Етъра с уникалното представяне на цялостния процес на приготвяне на този продукт от сини сливи, при спазване на традиционната технология и използване на автентичен инструментариум.

През 2014 г. пестилът бе вписан в Световната книга на уникалните храни „Арката на вкусовете”.
През 2018 г. близо 5000 туристи посетиха Празника на пестила в ЕМО „Етър“.

Гласуването в надпреварата вече започна, като до момента  Етнографски музей на открито „Етър“ заема трета позиция в своята категория, отстъпвайки на Замъка „Влюбени във вятъра“, край село Равадиново и крепостта Туида край Сливен.

Всеки, който желае да подкрепи ЕМО „Етър“ в онлайн конкурса за Годишните награди в туризма може да го направи оттук.

Крайният срок за гласуване е 5 декември.

снимка: ЕМО „Етър“

Музей „Етър” е първият и все още единствен в България музей на открито от тип „сканзен”. Той включва над 50 обекта, от които: 10 уникални за Европа действащи технически съоръжения, задвижвани с вода; занаятчийска чаршия с работилници и дюкяни, в които майстори-занаятчии работят и демонстрират целогодишно традиционни техники от региона; сгради и обекти с обществено предназначение – църква, часовникова кула, чешми и мостове от селища в централна Стара планина; съоръжения, представящи традиционни поминъчни дейности на планинското население.

Наред с архитектурата на територията на Музея се съхраняват и представят над 17 различни занаята.

ЕМО „Етър” е специализиран етнографски музей, който работи активно с младите хора от български училища и университети по опазване и социализиране на културното наследство. Музеят организира разнообразни форуми, свързани със съхраняването на традициите. През годините той се утвърждава като научноизследователски център за проучване на традиционната култура на балканджийското население.

Музеят се посещава ежегодно от над 200 000 българи и чужденци и се нарежда сред десетте най-предпочитани български музеи. Има модерна визуална идентичност и креативен екип от специалисти. Предлага разнообразни възможности за обучение и забавления за деца и възрастни.

Празник на пестила/габровският шоколад

От векове в Габрово се прави вкусотия от сини сливи, наречена пестил или по-позната от първата половина на ХХ век не само в града, но и в страната като „габровски шоколад”. От 2013 година в Етнографски музей на открито „Етър” се провежда събитие, посветено именно на този традиционен продукт – Празник на пестила/габровският шоколад. Празникът се провежда през месец септември и цели популяризиране на това местно сладко изкушение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Магазин „ЕЛЕНА“ ви очаква!

Published

on

Заповядайте в магазин „ЕЛЕНА“, който е официалният представител на мандра „Елена“ за Габрово. Търговският обект е разположен на Централния Кооперативен пазар, ул.“Отец Паисий“ 11.

В магазин „ЕЛЕНА“ имате възможност да опитате от висококачествени млечни продукти от мандра „Елена“ и мандра „Дестан“, с уникален вкус и качество, различни видове мариновани риби и хайвери, колбаси и деликатеси от различни части на България, както и да се насладят на големите разнообразия от гръцки и турски маслини и зехтини.

Всеки ден в Магазин „Елена“ можете да намерите прясно изпечен селски хляб, както и домашно приготвени кексове и козунаци.

Работно време:
Понеделник – Петък: от 08.00 до 19.00 ч.
Събота: от 08.00 до 14.00 ч.

Телефон за връзка: +359 87 805 6455.

Заповядайте!

Зареди още

Любопитно

Приключи зимният мониторинг на прилепите в България

Published

on

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Габровският фасон през всеки сезон“

Published

on

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

снимка: РИМ – Габрово

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица