Култура
РСО „Централна Стара планина” осигури българското участие на голямо изложение

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
РСО „Централна Стара планина” осигури българското участие в голямото изложение Homo Faber, проведено във Венеция.
Мариела Петрова, изпълнителен директор на РСО „Централна Стара планина” бе един от тримата български представители на изложението на занаятчийски изделия Хомо Фабер. Контактите на оглавяваната от нея организация с фондация „Микеланджело” осигуряват включването на още двама български представители в събитието – доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър” и Росина Пенчева, фотограф.
Хомо Фабер (изписва се Homo Faber) е латински израз. Среща се често във философската книжнина и би могъл да се преведе като „човек сам кове своята съдба”.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
Homo Faber 2018 в цифри: 62 500 посетители за 17 дни; 13 куратори на 16 изложбени пространства; Около 900 образци на изящното занаятчийство, изработени от 410 майстори занаятчии и дизайнери от 35 европейски страни; 91 демонстрации на занаятчийски умения на живо; 105 студенти по приложно изкуство и дизайн от 26 европейски образователни институции – посланици на културата в тази уникална инициатива.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
„Homo Faber 2018 е първата голяма инициатива на фондация „Микеланджело” в подкрепа на нейната мисия да съхранява, популяризира и насърчава изящното майсторство. Тя показа, че трайни красиви неща се създават само когато човешка ръка, сърце и ум работят заедно.
За да постигне своите цели, Фондация Микеланджело изгражда мрежа от съмишленици: публични и частни организации, училища и музеи за приложни изкуства и дизайн. Повече от 70 от тези организации от 26 европейски държави посетиха Homo Faber 2018, за да се срещнат и обменят идеи. През следващите години те ще продължат да подкрепят най-добрите майстори занаятчии в своите страни и да предприемат местни действия в съответствие с мисията на фондация „Микеланджело”.
На Homo Faber присъстваха 105 студенти по приложни изкуства и дизайн от образователни институции в мрежата на фондацията, представляващи следващото поколение занаятчии и дизайнери. Специално подбрани за Програмата за млади посланици на Хомо Фабер, те бяха натоварени със задачата да споделят своите знания и страст с посетителите на 16-те изложбени пространства на Homo Faber. За тези талантливи ученици това беше изключителна възможност да изградят общност с техните връстници и да потърсят вдъхновение за бъдещата си кариера от майсторите занаятчии и дизайнерите, присъстващи на място.
Homo Faber е замислено като културно изложение, което да подчертае истинската стойност на изящната майсторска изработка. Затова изложените изделия не се продаваха на място. Информация за тези изключителни предмети и произведения на изкуството, както и за техните създатели, може да се намери чрез онлайн каталог на уебсайта на Homo Faber.
Входът за Homo Faber 2018 беше безплатен, но се изискваше предварителна регистрация”, разказа изпълнителният директор на Сдружението Мариела Петрова.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
От 1 юли 2018 РСО „Централна Стара планина” официално е включено в партньорската мрежа на Фондацията за креативност и изящно майсторство „Микеланджело”.
Дейността на сдружението на старопланинските общини в сферата на креативните индустрии и целенасочената подкрепа за развитие на занаятчийския сектор привлече вниманието на фондацията още в края на 2016 година, когато нейният представител Жак Рей – ръководител на отдел „Стратегически отношения”, се срещна в Габрово с изпълнителния директор на РСО „Централна Стара планина” Мариела Петрова. Оттогава датира неформалното партньорство между двете организации, довело до публичното присъединявана на сдружението към глобалната мрежа от партньори на фондация „Микеланджело“.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
РСО „Централна Стара планина” признава културата и креативността като един от основните фактори за устойчивото развитие на градовете и заедно със своите членове (14 общини, разположени по северните склонове на Стара планина) насърчава развитието на креативните индустрии.
Вече 10 години сдружението подпомага занаятчийския сектор чрез участие в различни европейски проекти: Креативен растеж, Иновативни политики за насърчаване на предприемачеството в сектора на занаятите (ИНОКРАФТС), Регионално сътрудничество за развитие на занаятите (РЕГИОКРАФТС) и Авангардни занаяти: нови модели за професионално образование и обучение в художествените занаятите (АВАНТКРАФТС). От 2015 год. организацията е координатор за България на Европейските дни на художествените занаяти, а от 2016 – съорганизатор на лятното ателие Стъклена плетеница.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”
Способността да създадем произведение на изкуството със собствените си ръце е не само творчески акт, но и начин да изразим себе си и да оставим ценна следа в този свят. Споделяйки тази философия с партньорите на фондация „Микеланджело”, РСО „Централна Стара планина” ще работи още по-активно за пренасяне на културното наследство в бъдещето, за информиране на широката публика за света на майсторите занаятчии и изграждане на уважение към тях, за създаване на контакти между занаятчийски общности, дизайнери, образователни институции, музеи и местни власти.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







