Култура
Доц. Светла Димитрова: Който иска да притежава ръчно изработен предмет, трябва да е готов да заплати по-висока цена
Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция

снимка: ЕМО „Етър“
Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти.
Погледът на директора!

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция
Когато фондация „Микеланджело” издирва подходящи организации, които да бъдат нейни нови членове, от Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” организират среща с директора на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова. Музеят привлича вниманието като територия, която опазва традиционните занаяти.
Срещата се осъществява през 2016 година и още тогава от „Микеланджело” споделят намерението си да реализират голямо изложение във Венеция. През 2018-та „Хомо Фабер” вече е факт, а доц. Светла Димитрова и Мариела Петрова, изпълнителен директор на РСО „Централна Стара планина”, са поканени да представят страната ни. Заедно с тях е и фотографът Росина Пенчева. Светла Димитрова определя изложението като внушително.
„Това участие ми даде важен урок за съвременния начин на брандиране. Къде и как да се поставят табелите и информационните материали, как да бъдат облечени хората, как да бъдат подредени представяните предмети. Изложението „Хомо Фабер” е голямо, но човек не се губи в цялото това пространство, а много лесно се ориентира къде и какво може да намери.”
Детайлите по организацията на това събитие са изпипани толкова добре, че е помислено дори за най-подходящото разположение на местата за отдих на посетителите.

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция
Екипът, ангажиран с реализацията на „Хомо Фабер” е добре информиран за всеки от детайлите на изложението, а любезното отношение към посетителите е важен елемент, чрез който да се оставят добри впечатления.
„Беше помислено за абсолютно всичко – от пристигането ни във Венеция, до отпътуването ни за България. Смятам, че фондация „Микеланджело” даде един много добър урок как се организира събитие с международен характер и от такъв голям мащаб. Давам си сметка, че те са привлекли сериозни съорганизатори и партньори, че притежават огромен ресурс от занаятчийски организации и личности. През цялото време имах усещането, че съм на арт-събитие с извисена атмосфера, която много ми допадна. Почувствах един дух, който ми е липсвал на събитията в България.”
Доц. Светла Димитрова уточнява, че става въпрос за дух на креативност и пълно удовлетворение от това, което се прави. Усещане, че си част от изкуството.

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция
Изложението е позиционирано в дворец на един от островите. Зали, градини и свободни пространства – 13 различни сектора със собствено наименование. Представени са както занаятчийски произведения, така и демонстрации на различни занаяти. Обяснението към публиката е на много високо ниво. Продава се само на едно място и то единствено сувенири.
„Хомо Фабер” е изложение, на което отиваш да гледаш, а не да купуваш. Това ти позволява да се съсредоточиш в детайлите и да се опиташ да разбереш защо занаятчията е създал един предмет. Не мислиш, че трябва да го купуваш или да го притежаваш, а само му се наслаждаваш. Демонстраторите се бяха опитали, при това успешно, да покажат сложността на процеса и уменията, необходими за добър резултат.”

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция
Доц. Димитрова споделя, че в изложението са показани художествени занаяти, такива каквито преди няколко десетилетия имаше в повечето български градове. В Западна Европа почти не са запазени занаяти във вида, който има у нас. Изделията са по-скоро произведения на изкуството, отколкото занаятчийски.
„Традиционните занаятчии в България имат голям потенциал, но е необходимо малко повече да работят върху себе си, върху произведенията, които създават. Ако по-често разглеждат такива изложения, могат да реализират много добри идеи”, споделя впечатленията си Светла Димитрова.
Старите занаяти, такива каквито ги познаваме, изчезват. С индустриалната революция светът тотално е променен. Вече има 3D принтер, с който може да се произведат всякакви изделия. Затова работата на занаятчиите се развива в посока да бъде изкуство. То е предназначено за ценители, за тези, които искат да имат нещо ръчно създадено.

Българско участие в голямото изложение на традиционни, редки и съвременни занаяти във Венеция
„Рекламните материали, които видях на това изложение много ме впечатлиха и ще заимстваме това, което е възможно. Създадените контакти ще бъдат оползотворени. Много ми допадна как са експонирани предметите и мисля, че при нас могат да бъдат канени чужденци, които да правят демонстрации на занаяти, които не са характерни за България – направа на очила, писалки, текстил, различен от нашия. Това може да се случва в Кръстникколчовия хан, когато бъде обособен като зона за изложби и демонстрации. Това ще помогне и на нашата публика, която ще обучим, че който иска да притежава ръчно изработен предмет, трябва да е готов да заплати по-висока цена за него.”
Занаятчиите не продават на „Хомо Фабер”, но самото участие е огромен престиж, затова интересът към това събитие е много голям.
Доц. Светла Димитрова отправи благодарност към РСО „Стара планина” за осъществения контакт и оцени много високо възможността тя, Мариела Петрова и Росина Пенчева да бъдат единствените български участници в изложението във Венеция.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди един денИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





