Култура
Един от най-успешните кметове написва книгата „Водоснабдяването на Габрово“

снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност за месец ноември 2018 г. в Регионален исторически музей – Габрово е книгата „Водоснабдяването на Габрово“ от габровския кмет Илия Кожухаров. Тя излиза от печат през 1929 г. и се състои от 73 страници. Съдържанието описва етапите на проекта за водоснабдяване, финансирането на проекта, закупуването на материали, резултати от изследването на чистотата и годността на водата и др.
Авторът на книгата остава в историята на Габрово като един от най-успешните габровски кметове. През неговото управление градът е благоустроен, водоснабден, електрифициран и са изградени редица емблематични обществени сгради и паметници: училище „Неофит Рилски“, сградата на кметството и покрития пазар – халите, градската баня, водният синдикат „Грамадата“, мостът „Игото“, подпорните стени на р. Янтра, статуята на Рачо Ковача, паметникът на Васил Априлов и др.
Илия Иванов Кожухаров е роден в Габрово през 1893 г. в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Учи право във Франция и в Софийския университет. Участва в Балканските войни и Първата световна война. В периода 1919 – 1921 г. работи като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд, като помощник мирови съдия и мирови съдия в Габрово и Берковица. Член на Демократическата партия. Илия Кожухаров е кмет на Габрово през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ в. Заема и редица други високопоставени държавни постове: главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1935-1937 г.), министър на правосъдието (1938 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939 г.). В периода 1941 – 1945 г. е председател на УС на памукотекстилно дружество „Принц Кирил“ – Габрово. Почетен гражданин на Габрово. Умира през 1994 г. в София.
Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града търси своето решение още от Освобождението.
Хронологията на събитията е следната: обръща се внимание на проектите на арх. Стефанов и арх. Кафеджийски от 1908-1909 г. и започва детайлно проучване на съществуващите в града водоизточници. Назначен е началника на Търновското окръжно водоснабдително бюро, който завършва проектирането в началото на 1928 г. Интересен е фактът за съдбата на тръбите за проектирания водопровод. През февруари същата година Търновската окръжна постоянна комисия нарежда на габровския общински съвет да внесе в Българската земеделска банка в София сумата от 300 хил. лв. Тези разходи, обаче не са включени в бюджета на Общината за тази година. Парите трябва да бъдат внесени веднага, за да не бъде премахнато Габрово от списъка на поръчките в Министерството на благоустройството. За да се набавят средствата са осигурени от личните заеми на Илия Кожухаров, Петър Ц. Хаджистойчев, д-р Константин Вапцов, Христо Хесапчиев, Ст. Дойнов и Пенчо Х. Мадемов от Габровската популярна банка на стойност от по 50 хил. лв.
В заключението на книгата си, кметът Кожухаров пише: „Водоснабдяване, канализация, строеж на улици, социални грижи и редица други градоустройствени въпроси, продължават при все това да вълнуват общественото мнение в Габрово и представляват център, към който се насочва интересът и вниманието на цялото габровско гражданство. Над всички тия въпроси, като една от най-първите нужди, стои въпросът за водоснабдяването на града с чиста вода, към който най-много е насочено вниманието на гражданството. За да се даде възможност на последните да се ориентира върху състоянието на този въпрос – ето, както се каза вече, мисълта, която подсказа написването на настоящата книга.“
Автор на статията е историкът Иван Христов
Използвана литература :
Кожухаров, Ил. Водоснабдяването на Габрово. Габрово, 1929.
Търновски, Д. Габровските градоначалници 1879 – 1946 г.. Габрово, 2005.
Постомпиров, Ив., К. Гечева. 100 години Габровски памукотекстил: Зараждане на памукотекстилната промишленост в Габрово. Габрово, 2012.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията







