Култура
„Колкото пушки има в музеите, толкова да са и оръдията за създаване на хора“

Закриване на двудневния международен научен форум „Музеите и училищната история“ в НМО – Габрово. Пред аудиторията – научните ръководители на конференцията проф. Вера Бонева (в средата) и гл. ас. д-р Тодор Петев, Мая Карагьозова – директор на Националния музей на образованието.
„Аз искам колкото пушки има в българските общоисторически музеи, толкова и оръдия за създаване на хора да има. Тоест, книги, училищни предмети, материали за училищната история, защото това е градивната част от нашата история“ – каза проф. дин Вера Бонева, научен ръководител на една от секциите в организираната от Националния музей на образованието международна научна конференция „Музеите и училищната история“.
„Наша е ролята да обогатим и отворим още повече Музея за тази училищна история – обърна се тя към участниците в двудневния форум, събрал над 60 представители на музейната и педагогическа общности от цялата страна. – Това ще доведе до по-голямата привлекателност на музея за образователни програми, до ефекта, който се обсъжда във втората секция на конференцията („Музейно-училищни практики и образователни програми“), до това, за което говориха колегите от столичното училище „Боян Пенев“. Чинът на Боян Пенев, сложен в техния училищен коридор, има толкова възпитателно въздействие, колкото десетки уроци, разкази, видеопрожекции, с които всеки един учител се опитва да увлече нашите деца към миналото и ценностите, които ни сглобяват като нация.“
При закриването на форума проф. Бонева, ръководител на секция „Съхраняване и представяне на образователната и училищна история“, сподели, че обменът на практики и идеи през тези два дни, включително и с музейните специалисти от Словакия, Украйна и Сърбия, е най-големият капитал, с който всеки ще си тръгне от Националния музей на образованието в Габрово.
Много висока оценка за работата на конференцията даде и научният ръководител на второто тематично направление – „Музейно-училищни практики и образователни програми“, гл. ас. д-р Тодор Петев от Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ ”Св. Климент Охридски”: „Тези два дни за мен бяха едно много силно преживяване, много силен тласък и стимул за работа по насетне. С някой от участниците сме работили заедно и съм изключително радостен да видя това, което са постигнали след последните ни срещи. За тези, с които не се познавам, диапазонът на представеното във втората секция на конференцията беше наистина изключително ценен. Ценен с отношението, ценен с мисълта към наследството, с осмислянето на опитите за превръщане на това наследство в нещо актуално и значимо за нас и за бъдещите поколения. Това е една изключително важна конференция – с връзките, контактите, преживяванията, с идеите, които обменихме. Те ще оставят спомен и ще бъдат вдъхновение, тласък за по-нататъшна работа.“
Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието, закри конференцията, споделяйки с участниците още една идея, свързваща музея и училището: „Съзнателно замислихме конференцията като среща на академична общност, музейни и архивни експерти и учители. С г-н Петев имаме идея, която ще ангажира и проф. Бонева – да направим в НМО обучителен център „Музейно училище“. Център за съвместно обучение на музейни специалисти и учители – как да работим заедно и да си бъдем полезни. Доказана истина е, че музейните експерти са далеч от музейната педагогика, а учителите (с цялото ми уважение), ангажирани с хиляди други неща, не са наясно какво може да им предложи музеят. Без да игнорирам останалата дейност на музея като институция учителите са връзката, медиаторите между музея и неговата основна публика – учениците. Ние като институция сами не бихме могли да извървим пътя, това е дълъг процес, нека използваме г-н Петев и неговата катедра в Софийския университет, да приобщим всички, които са били на семинара в Пловдив „Музеите като социални и образователни пространства“, да бъдете обучители. На този семинар г-н Петев, който е и изпълнителен директор на фондация „Моят музей”, беше водещ лектор. Идеята за център „Музейно училище“ отначало беше за габровския регион, но имаме желание тя да стане национална. И сега правим семинари и издаваме сертификат за участие, но държим тази дейност да бъде нормативно уредена. Желаем учителите, които дойдат в центъра и ги обучаваме, да получат кредит, тоест да се отрази на тяхното кариерно развитие.“

Павлина Минковска, директор на ДГ „Младост” – Габрово, и Бистра Георгиева, ДГ „Мики Маус” – Габрово (вляво), участници в конференцията и дългогодишни партньори на НМО, с научния ръководител г. ас. д-р Тодор Петев
Международният научен форум „Музеите и училищната история“ е част от инициативите по повод 45 години Национален музей на образованието – наследник и продължител на създадения през 1905 г. Държавен училищен музей, и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Всички събития в програмата на честването носят знака на Европейската година на културното наследство 2018.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 6 часаБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Икономикапреди 4 дниСтартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Икономикапреди един часНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Кримипреди 6 часаМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Кримипреди един ден„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди един денКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди един ден„Социално предприемачество в действие“
-
Новинипреди 7 часаРотари – мисия за свят без детски паралич











