Свържи се с нас

Култура

„Колкото пушки има в музеите, толкова да са и оръдията за създаване на хора“

Published

on

Закриване на двудневния международен научен форум „Музеите и училищната история“ в НМО – Габрово. Пред аудиторията – научните ръководители на конференцията проф. Вера Бонева (в средата) и гл. ас. д-р Тодор Петев, Мая Карагьозова – директор на Националния музей на образованието.

„Аз искам колкото пушки има в българските общоисторически музеи, толкова и оръдия за създаване на хора да има. Тоест, книги, училищни предмети, материали за училищната история, защото това е градивната част от нашата история“ – каза проф. дин Вера Бонева, научен ръководител на една от секциите в организираната от Националния музей на образованието международна научна конференция „Музеите и училищната история“.

„Наша е ролята да обогатим и отворим още повече Музея за тази училищна история – обърна се тя към участниците в двудневния форум, събрал над 60 представители на музейната и педагогическа общности от цялата страна. – Това ще доведе до по-голямата привлекателност на музея за образователни програми, до ефекта, който се обсъжда във втората секция на конференцията („Музейно-училищни практики и образователни програми“), до това, за което говориха колегите от столичното училище „Боян Пенев“. Чинът на Боян Пенев, сложен в техния училищен коридор, има толкова възпитателно въздействие, колкото десетки уроци, разкази, видеопрожекции, с които всеки един учител се опитва да увлече нашите деца към миналото и ценностите, които ни сглобяват като нация.“

При закриването на форума проф. Бонева, ръководител на секция „Съхраняване и представяне на образователната и училищна история“, сподели, че обменът на практики и идеи през тези два дни, включително и с музейните специалисти от Словакия, Украйна и Сърбия, е най-големият капитал, с който всеки ще си тръгне от Националния музей на образованието в Габрово.

Много висока оценка за работата на конференцията даде и научният ръководител на второто тематично направление – „Музейно-училищни практики и образователни програми“, гл. ас. д-р Тодор Петев от Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ ”Св. Климент Охридски”: „Тези два дни за мен бяха едно много силно преживяване, много силен тласък и стимул за работа по насетне. С някой от участниците сме работили заедно и съм изключително радостен да видя това, което са постигнали след последните ни срещи. За тези, с които не се познавам, диапазонът на представеното във втората секция на конференцията беше наистина изключително ценен. Ценен с отношението, ценен с мисълта към наследството, с осмислянето на опитите за превръщане на това наследство в нещо актуално и значимо за нас и за бъдещите поколения. Това е една изключително важна конференция – с връзките, контактите, преживяванията, с идеите, които обменихме. Те ще оставят спомен и ще бъдат вдъхновение, тласък за по-нататъшна работа.“

Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието, закри конференцията, споделяйки с участниците още една идея, свързваща музея и училището: „Съзнателно замислихме конференцията като среща на академична общност, музейни и архивни експерти и учители. С г-н Петев имаме идея, която ще ангажира и проф. Бонева – да направим в НМО обучителен център „Музейно училище“. Център за съвместно обучение на музейни специалисти и учители – как да работим заедно и да си бъдем полезни. Доказана истина е, че музейните експерти са далеч от музейната педагогика, а учителите (с цялото ми уважение), ангажирани с хиляди други неща, не са наясно какво може да им предложи музеят. Без да игнорирам останалата дейност на музея като институция учителите са връзката, медиаторите между музея и неговата основна публика – учениците. Ние като институция сами не бихме могли да извървим пътя, това е дълъг процес, нека използваме г-н Петев и неговата катедра в Софийския университет, да приобщим всички, които са били на семинара в Пловдив „Музеите като социални и образователни пространства“, да бъдете обучители. На този семинар г-н Петев, който е и изпълнителен директор на фондация „Моят музей”, беше водещ лектор. Идеята за център „Музейно училище“ отначало беше за габровския регион, но имаме желание тя да стане национална. И сега правим семинари и издаваме сертификат за участие, но държим тази дейност да бъде нормативно уредена. Желаем учителите, които дойдат в центъра и ги обучаваме, да получат кредит, тоест да се отрази на тяхното кариерно развитие.“

Павлина Минковска, директор на ДГ „Младост” – Габрово, и Бистра Георгиева, ДГ „Мики Маус” – Габрово (вляво), участници в конференцията и дългогодишни партньори на НМО, с научния ръководител г. ас. д-р Тодор Петев

Международният научен форум „Музеите и училищната история“ е част от инициативите по повод 45 години Национален музей на образованието – наследник и продължител на създадения през 1905 г. Държавен училищен музей, и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.

Всички събития в програмата на честването носят знака на Европейската година на културното наследство 2018.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица