Култура
„Колкото пушки има в музеите, толкова да са и оръдията за създаване на хора“

Закриване на двудневния международен научен форум „Музеите и училищната история“ в НМО – Габрово. Пред аудиторията – научните ръководители на конференцията проф. Вера Бонева (в средата) и гл. ас. д-р Тодор Петев, Мая Карагьозова – директор на Националния музей на образованието.
„Аз искам колкото пушки има в българските общоисторически музеи, толкова и оръдия за създаване на хора да има. Тоест, книги, училищни предмети, материали за училищната история, защото това е градивната част от нашата история“ – каза проф. дин Вера Бонева, научен ръководител на една от секциите в организираната от Националния музей на образованието международна научна конференция „Музеите и училищната история“.
„Наша е ролята да обогатим и отворим още повече Музея за тази училищна история – обърна се тя към участниците в двудневния форум, събрал над 60 представители на музейната и педагогическа общности от цялата страна. – Това ще доведе до по-голямата привлекателност на музея за образователни програми, до ефекта, който се обсъжда във втората секция на конференцията („Музейно-училищни практики и образователни програми“), до това, за което говориха колегите от столичното училище „Боян Пенев“. Чинът на Боян Пенев, сложен в техния училищен коридор, има толкова възпитателно въздействие, колкото десетки уроци, разкази, видеопрожекции, с които всеки един учител се опитва да увлече нашите деца към миналото и ценностите, които ни сглобяват като нация.“
При закриването на форума проф. Бонева, ръководител на секция „Съхраняване и представяне на образователната и училищна история“, сподели, че обменът на практики и идеи през тези два дни, включително и с музейните специалисти от Словакия, Украйна и Сърбия, е най-големият капитал, с който всеки ще си тръгне от Националния музей на образованието в Габрово.
Много висока оценка за работата на конференцията даде и научният ръководител на второто тематично направление – „Музейно-училищни практики и образователни програми“, гл. ас. д-р Тодор Петев от Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ ”Св. Климент Охридски”: „Тези два дни за мен бяха едно много силно преживяване, много силен тласък и стимул за работа по насетне. С някой от участниците сме работили заедно и съм изключително радостен да видя това, което са постигнали след последните ни срещи. За тези, с които не се познавам, диапазонът на представеното във втората секция на конференцията беше наистина изключително ценен. Ценен с отношението, ценен с мисълта към наследството, с осмислянето на опитите за превръщане на това наследство в нещо актуално и значимо за нас и за бъдещите поколения. Това е една изключително важна конференция – с връзките, контактите, преживяванията, с идеите, които обменихме. Те ще оставят спомен и ще бъдат вдъхновение, тласък за по-нататъшна работа.“
Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието, закри конференцията, споделяйки с участниците още една идея, свързваща музея и училището: „Съзнателно замислихме конференцията като среща на академична общност, музейни и архивни експерти и учители. С г-н Петев имаме идея, която ще ангажира и проф. Бонева – да направим в НМО обучителен център „Музейно училище“. Център за съвместно обучение на музейни специалисти и учители – как да работим заедно и да си бъдем полезни. Доказана истина е, че музейните експерти са далеч от музейната педагогика, а учителите (с цялото ми уважение), ангажирани с хиляди други неща, не са наясно какво може да им предложи музеят. Без да игнорирам останалата дейност на музея като институция учителите са връзката, медиаторите между музея и неговата основна публика – учениците. Ние като институция сами не бихме могли да извървим пътя, това е дълъг процес, нека използваме г-н Петев и неговата катедра в Софийския университет, да приобщим всички, които са били на семинара в Пловдив „Музеите като социални и образователни пространства“, да бъдете обучители. На този семинар г-н Петев, който е и изпълнителен директор на фондация „Моят музей”, беше водещ лектор. Идеята за център „Музейно училище“ отначало беше за габровския регион, но имаме желание тя да стане национална. И сега правим семинари и издаваме сертификат за участие, но държим тази дейност да бъде нормативно уредена. Желаем учителите, които дойдат в центъра и ги обучаваме, да получат кредит, тоест да се отрази на тяхното кариерно развитие.“

Павлина Минковска, директор на ДГ „Младост” – Габрово, и Бистра Георгиева, ДГ „Мики Маус” – Габрово (вляво), участници в конференцията и дългогодишни партньори на НМО, с научния ръководител г. ас. д-р Тодор Петев
Международният научен форум „Музеите и училищната история“ е част от инициативите по повод 45 години Национален музей на образованието – наследник и продължител на създадения през 1905 г. Държавен училищен музей, и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Всички събития в програмата на честването носят знака на Европейската година на културното наследство 2018.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди 21 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)








