Култура
„Колкото пушки има в музеите, толкова да са и оръдията за създаване на хора“

Закриване на двудневния международен научен форум „Музеите и училищната история“ в НМО – Габрово. Пред аудиторията – научните ръководители на конференцията проф. Вера Бонева (в средата) и гл. ас. д-р Тодор Петев, Мая Карагьозова – директор на Националния музей на образованието.
„Аз искам колкото пушки има в българските общоисторически музеи, толкова и оръдия за създаване на хора да има. Тоест, книги, училищни предмети, материали за училищната история, защото това е градивната част от нашата история“ – каза проф. дин Вера Бонева, научен ръководител на една от секциите в организираната от Националния музей на образованието международна научна конференция „Музеите и училищната история“.
„Наша е ролята да обогатим и отворим още повече Музея за тази училищна история – обърна се тя към участниците в двудневния форум, събрал над 60 представители на музейната и педагогическа общности от цялата страна. – Това ще доведе до по-голямата привлекателност на музея за образователни програми, до ефекта, който се обсъжда във втората секция на конференцията („Музейно-училищни практики и образователни програми“), до това, за което говориха колегите от столичното училище „Боян Пенев“. Чинът на Боян Пенев, сложен в техния училищен коридор, има толкова възпитателно въздействие, колкото десетки уроци, разкази, видеопрожекции, с които всеки един учител се опитва да увлече нашите деца към миналото и ценностите, които ни сглобяват като нация.“
При закриването на форума проф. Бонева, ръководител на секция „Съхраняване и представяне на образователната и училищна история“, сподели, че обменът на практики и идеи през тези два дни, включително и с музейните специалисти от Словакия, Украйна и Сърбия, е най-големият капитал, с който всеки ще си тръгне от Националния музей на образованието в Габрово.
Много висока оценка за работата на конференцията даде и научният ръководител на второто тематично направление – „Музейно-училищни практики и образователни програми“, гл. ас. д-р Тодор Петев от Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ ”Св. Климент Охридски”: „Тези два дни за мен бяха едно много силно преживяване, много силен тласък и стимул за работа по насетне. С някой от участниците сме работили заедно и съм изключително радостен да видя това, което са постигнали след последните ни срещи. За тези, с които не се познавам, диапазонът на представеното във втората секция на конференцията беше наистина изключително ценен. Ценен с отношението, ценен с мисълта към наследството, с осмислянето на опитите за превръщане на това наследство в нещо актуално и значимо за нас и за бъдещите поколения. Това е една изключително важна конференция – с връзките, контактите, преживяванията, с идеите, които обменихме. Те ще оставят спомен и ще бъдат вдъхновение, тласък за по-нататъшна работа.“
Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието, закри конференцията, споделяйки с участниците още една идея, свързваща музея и училището: „Съзнателно замислихме конференцията като среща на академична общност, музейни и архивни експерти и учители. С г-н Петев имаме идея, която ще ангажира и проф. Бонева – да направим в НМО обучителен център „Музейно училище“. Център за съвместно обучение на музейни специалисти и учители – как да работим заедно и да си бъдем полезни. Доказана истина е, че музейните експерти са далеч от музейната педагогика, а учителите (с цялото ми уважение), ангажирани с хиляди други неща, не са наясно какво може да им предложи музеят. Без да игнорирам останалата дейност на музея като институция учителите са връзката, медиаторите между музея и неговата основна публика – учениците. Ние като институция сами не бихме могли да извървим пътя, това е дълъг процес, нека използваме г-н Петев и неговата катедра в Софийския университет, да приобщим всички, които са били на семинара в Пловдив „Музеите като социални и образователни пространства“, да бъдете обучители. На този семинар г-н Петев, който е и изпълнителен директор на фондация „Моят музей”, беше водещ лектор. Идеята за център „Музейно училище“ отначало беше за габровския регион, но имаме желание тя да стане национална. И сега правим семинари и издаваме сертификат за участие, но държим тази дейност да бъде нормативно уредена. Желаем учителите, които дойдат в центъра и ги обучаваме, да получат кредит, тоест да се отрази на тяхното кариерно развитие.“

Павлина Минковска, директор на ДГ „Младост” – Габрово, и Бистра Георгиева, ДГ „Мики Маус” – Габрово (вляво), участници в конференцията и дългогодишни партньори на НМО, с научния ръководител г. ас. д-р Тодор Петев
Международният научен форум „Музеите и училищната история“ е част от инициативите по повод 45 години Национален музей на образованието – наследник и продължител на създадения през 1905 г. Държавен училищен музей, и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Всички събития в програмата на честването носят знака на Европейската година на културното наследство 2018.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 2 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 6 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди 5 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 6 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 6 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 5 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




