Култура
„Колкото пушки има в музеите, толкова да са и оръдията за създаване на хора“

Закриване на двудневния международен научен форум „Музеите и училищната история“ в НМО – Габрово. Пред аудиторията – научните ръководители на конференцията проф. Вера Бонева (в средата) и гл. ас. д-р Тодор Петев, Мая Карагьозова – директор на Националния музей на образованието.
„Аз искам колкото пушки има в българските общоисторически музеи, толкова и оръдия за създаване на хора да има. Тоест, книги, училищни предмети, материали за училищната история, защото това е градивната част от нашата история“ – каза проф. дин Вера Бонева, научен ръководител на една от секциите в организираната от Националния музей на образованието международна научна конференция „Музеите и училищната история“.
„Наша е ролята да обогатим и отворим още повече Музея за тази училищна история – обърна се тя към участниците в двудневния форум, събрал над 60 представители на музейната и педагогическа общности от цялата страна. – Това ще доведе до по-голямата привлекателност на музея за образователни програми, до ефекта, който се обсъжда във втората секция на конференцията („Музейно-училищни практики и образователни програми“), до това, за което говориха колегите от столичното училище „Боян Пенев“. Чинът на Боян Пенев, сложен в техния училищен коридор, има толкова възпитателно въздействие, колкото десетки уроци, разкази, видеопрожекции, с които всеки един учител се опитва да увлече нашите деца към миналото и ценностите, които ни сглобяват като нация.“
При закриването на форума проф. Бонева, ръководител на секция „Съхраняване и представяне на образователната и училищна история“, сподели, че обменът на практики и идеи през тези два дни, включително и с музейните специалисти от Словакия, Украйна и Сърбия, е най-големият капитал, с който всеки ще си тръгне от Националния музей на образованието в Габрово.
Много висока оценка за работата на конференцията даде и научният ръководител на второто тематично направление – „Музейно-училищни практики и образователни програми“, гл. ас. д-р Тодор Петев от Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ ”Св. Климент Охридски”: „Тези два дни за мен бяха едно много силно преживяване, много силен тласък и стимул за работа по насетне. С някой от участниците сме работили заедно и съм изключително радостен да видя това, което са постигнали след последните ни срещи. За тези, с които не се познавам, диапазонът на представеното във втората секция на конференцията беше наистина изключително ценен. Ценен с отношението, ценен с мисълта към наследството, с осмислянето на опитите за превръщане на това наследство в нещо актуално и значимо за нас и за бъдещите поколения. Това е една изключително важна конференция – с връзките, контактите, преживяванията, с идеите, които обменихме. Те ще оставят спомен и ще бъдат вдъхновение, тласък за по-нататъшна работа.“
Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието, закри конференцията, споделяйки с участниците още една идея, свързваща музея и училището: „Съзнателно замислихме конференцията като среща на академична общност, музейни и архивни експерти и учители. С г-н Петев имаме идея, която ще ангажира и проф. Бонева – да направим в НМО обучителен център „Музейно училище“. Център за съвместно обучение на музейни специалисти и учители – как да работим заедно и да си бъдем полезни. Доказана истина е, че музейните експерти са далеч от музейната педагогика, а учителите (с цялото ми уважение), ангажирани с хиляди други неща, не са наясно какво може да им предложи музеят. Без да игнорирам останалата дейност на музея като институция учителите са връзката, медиаторите между музея и неговата основна публика – учениците. Ние като институция сами не бихме могли да извървим пътя, това е дълъг процес, нека използваме г-н Петев и неговата катедра в Софийския университет, да приобщим всички, които са били на семинара в Пловдив „Музеите като социални и образователни пространства“, да бъдете обучители. На този семинар г-н Петев, който е и изпълнителен директор на фондация „Моят музей”, беше водещ лектор. Идеята за център „Музейно училище“ отначало беше за габровския регион, но имаме желание тя да стане национална. И сега правим семинари и издаваме сертификат за участие, но държим тази дейност да бъде нормативно уредена. Желаем учителите, които дойдат в центъра и ги обучаваме, да получат кредит, тоест да се отрази на тяхното кариерно развитие.“

Павлина Минковска, директор на ДГ „Младост” – Габрово, и Бистра Георгиева, ДГ „Мики Маус” – Габрово (вляво), участници в конференцията и дългогодишни партньори на НМО, с научния ръководител г. ас. д-р Тодор Петев
Международният научен форум „Музеите и училищната история“ е част от инициативите по повод 45 години Национален музей на образованието – наследник и продължител на създадения през 1905 г. Държавен училищен музей, и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Всички събития в програмата на честването носят знака на Европейската година на културното наследство 2018.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово
-
Кримипреди 7 дниЗасилени мерки за сигурност по Великден в региона











