

Култура
В ЕМО „Етър” бе направена възстановка на обичай, не практикуван повече от 60 години

снимка: ЕМО „Етър“
Обичаят „Лъчитба”, характерен в миналото за населението на русенското село Красен, не е практикуван повече от 60 години. Споменът за него днес се съхранява от Народно читалище „Просвета – 1919”, чиито представители направиха възстановка в Етнографски музей на открито „Етър”.
„Лъчитбата” се прави на Димитровден, когато стопаните се събират, за да се разплатят с овчаря и да приберат овцете си.

снимка: ЕМО „Етър“
Иванка Абрашева, ръководител на вокалната групата към читалището разказва, че пазарлъкът със селския чобанин става на Гергьовден. През пролетта, лятото и част от есента той пасе събраните в стадо животни от едно село. На Димитровден става разплащането.
„На този ден стопаните дават дължимите грошове на чобанина. Казват му кой е доволен, кой – не е. И понеже е празник – Димитровден, цялото село играе хора, пеят се песни.”

снимка: ЕМО „Етър“
Песните са с много характерни текстове, в които главен герой е овчарят. Разбира се има стадо, а в сюжетната линия непременно се появява „малка мома”.
Колко малка е момата от първата песен не се споменава, но тя се загубва в гората, търсейки стадото си и на глас обещава, който я намери да го дари с „вакло овне, виторого”. Щастието се усмихва на селския чобанин, който обаче не иска агне, а самата мома, тъй като е красива.

снимка: ЕМО „Етър“
В друга песен, представена в ЕМО „Етър” от вокалната група от село Красен, няколко малки моми си загубват китките, докато играят по поляните. Намира ги овчарят, на който от овце вече му е „додеяло”. Той хвърля китките на стадото с явната надежда да се отърве от него.
„Яжте овце, яжте. Дано изпукате. За два дни по двеста, за три дни по триста”.
Въпреки тази „благословия” те не само оцеляват, но от изядените билки стават още по-здрави и силни, размножават се, а числеността им нараства.
В третата песен е представена различната гледна точка на двамата влюбени по отношение на професионалните ангажименти на представителя на силния пол във връзката. Думите имат хумористично звучене, но в тях могат да се разпознаят доста съвременни двойки.
Песента разказва за друга „малка мома” – Неделя, която „залюбила вакло си момче овчарче, бащиното си аргатче”. Любила го, лъгала го, а накрая се разсърдила, че ходи с овцете, а нея забравя.
Песните от обичая „Лъчитба” са свързани с любовта и овцете, тъй като отразяват характерния бит на населението. Представителите на читалището са около и над 70-годишни, но не са участвали в реална „Лъчитба”. Възстановката е направена по спомени на по-възрастни хора. Днес трябва да си поне на 85 години, за да си бил на „Лъчитба”, споделят участниците във възстановката в ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Новинипреди 7 дни
Сребро за Иван Екимов от „Морско конче“
-
Любопитнопреди 7 дни
Царева Ливада ще празнува с музика и настроение на 30 август
-
Новинипреди 7 дни
Спират транзитния трафик през Шипка заради тържествата
-
Новинипреди 6 дни
Технически университет – Габрово откри академичната 2025/2026 година
-
Кримипреди 6 дни
Заловиха бракониер в язовир „Александър Стамболийски“
-
Културапреди 6 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 6 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство