Свържи се с нас

Култура

Екипи на Музея на селото в Румъния и ЕМО „Етър” обсъдиха възможности за съвместни инициативи

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Представители на Етнографски музей на открито „Етър” и Музей на селото в Румъния проведоха среща, по време на която бяха обсъдени възможностите за сътрудничество между двете културни институции. Това стана по време на посещение на екип от „Етър”-а в румънската столица Букурещ. Работата с доброволци; програмите, предназначени за деца и възможностите за съвместни инициативи на международно ниво бяха акцентите по време на разговора.

снимка: ЕМО „Етър“

Организации, в които членуват и ЕМО „Етър”, и Музей на селото в Румъния например са: ИКОМ (ICOM – International Council of Museums) и АЕОМ (Асоциация на европейските музеи на открито).

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова представи Международния панаир на традиционните занаяти. От Музея на селото в Румъния увериха, че имат интерес от участие на майстори на характерни местни занаяти в това събитие.

Двата музея могат да обменят опит в различни работни направления. Обсъдени бяха възможности за разменни гостувания на специалисти с цел оптимизация на дейностите в двете културни институции.

снимка: ЕМО „Етър“

Между българския и румънския музеи има много общи характеристики, както и немалко разлики. И двата са създадени като музеи на открито. В румънския са представени характерни особености на архитектурата и социалния бит на населението от различните общности в страната, докато в ЕМО „Етър” е показан региона на Централна Стара планина.

Разположен близо до известната в Букурещ Триумфална арка, Музеят на селото представя къщи, църкви, вятърни мелници и различни други сгради, строени до началото на ХХ век в различните области на Румъния. Музеят е открит през 1936 г. Преместването на архитектурни обекти на неговата територия продължава и днес, а посетителите могат да наблюдават самия строителен процес.

Тази активност в строителството бе отчетена като добра възможност за съвместни инициативи между двата музея. В ЕМО „Етър” вече няколко пъти се провежда образователната инициатива „В света на Старопланинската архитектура”, където активна роля има Сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“. Към програмата проявяват интерес както специалисти, така и любители от цялата страна, за да изучат характерните строителни техники от миналото.

При завръщането си в България представителите на ЕМО „Етър” посетиха Историческия музей в Русе, където се запознаха с част от фондовете и експозициите. Специално внимание бе отделено на обновеното фондохранилище на отдел „Етнография“, където са монтирани система от подвижни и неподвижни архивни стелажи. Това е най-модерния начин за съхраняване на фондови единици. Подобно система вече функционира и във фондохранилището на отдел „Природа“.

снимка: ЕМО „Етър“

Музейните специалисти на ЕМО „Етър” разгледаха залите на Историческия музей, Екомузей с аквариум, Музей „Баба Тонка“ и Музей на градското всекидневие („Къщата на Калиопа“). Акцент бе поставен върху многобройните възможности за интерактивност, които предлагат русенските музеи, съвременните и модерни решения на музейните пространства в различните обекти и работата с аудитории.

Отчетено бе, че този опит може да бъде използван за още по-доброто представяне на обектите и изложбите в ЕМО „Етър” пред съвременна публика.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица