Свържи се с нас

Новини

Курумбашев: Цинично е ЕС да е поискал от България да затвори ядрените си реактори, след което да ни казва да отделяме повече пари за извеждането им от експлоатация

„Ако работеха, българските реактори щяха да произвеждат електроенергия за стотици милиони всяка година, а сега обсъждаме „огромната“ помощ от 9 млн. евро годишно от ЕС“, каза евродепутатът

Published

on


„Намирам за цинично Европейският съюз да е поискал от България, Словакия и Литва да затворят своите ядрени реактори, те да са се съгласили с това условие (аз бих използвал думата „ултиматум“), след което ЕС да ни казва: „Извинявайте, но вие трябва да отделяте повече средства за извеждането от експлоатация на вашите реактори. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави – така, както се случи във Франция и Германия. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейскиясъюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки. И условието за присъединяване към негобеше: „Ще влезете в ЕС само ако спрете тези реактори“.

Това заяви Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, което се проведе вчера в Брюксел. На него беше обсъден докладът „Създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци“, по който докладчик е Петър Курумбашев.

Програмите „Козлодуй“ и „Бохунице“ са създадени в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС на България и Словакия. Настоящото предложение е продължение на ангажимента на Съюза да предостави финансова подкрепа на държавите членки при извеждане от експлоатация, съответно на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и на атомната електроцентрала „Бохунице VI“ в Словакия.

В настоящото предложение за програмата „Козлодуй“ са отделени €63 млн. За програмата „Бохунице“ са предвидени €55 милиона, а за програмата на Съвместния изследователски център (JRC) за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците са отделени оставащите €348 млн. В чл. 7 предложението определя максимален праг за финансово участие на Съюза от 50%, което не съответства на сегашната практика за България и Словакия – съответно 60% и 63%.

„Предложеното понижаване на съфинансирането от страна на Съюза ще създаде финансова тежест за енергийните сектори в двете страни. Трябва да се отбележи, че спирането и последващото едновременно извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ е преждевременно, бяха осъществени редица програми за модернизация“, заяви по време на обсъждането българският евродепутат.

„България, Словакия и Литва се съгласиха с това, но както литовскитереакторитип РБМК 1500 можеше да работят, така и нашите реактори, които са тип ВВЕР 440,в момента можеше да произвеждат електроенергия за стотици милиони, а не да обсъждаме“огромната“ помощ от 63 милиона евро за 7 години, което прави по 9 милиона евро от ЕС за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България.

„В момента се изказвам не като основен докладчик по този доклад а като български евродепутат. Честно казано, в българското общество съществува болката от това, че пред нас беше поставено това като условие. Особено що се отнася до блок III и IV, които можеше все още да работят“.

Петър Курумбашев допълни, че е разговарял спредставители натрите правителстваибългарската държава еединствената, която не е поискалаповечепари. „И на този фон, намирам за безотговорно от страна на Комисията да избяга отспазването поне на така фиксиранияангажимент. Още повече – това е ангажимент, породен от искания, поставени от самия Европейски съюз като ултиматум към държавите, които бяха кандидат-членки към този момент. Затова и не редно в момента да се коментира по този начин въпросът за намаляване на участието от страна на Европейския съюз“, каза още Курумбашев.


Според българския евродепутат сумите, предложени за държави като България и Словакия, са изключително малки, а същевременно двете страни могат да бъдат посочени като пример за държави, които са извели безпроблемно от експлоатация своите реактори.

„Надявам се, че ще има и по-сериозно финансиране за Съвместния изследователски институт на ЕС, за да може да се формира изследователска група по извеждане на атомни реактори в бъдеще. Трябва да се намери начин за използването на знанията и уменията на различните държави членки по различните типове реактори – не само в рамките на ЕС, но и извън него“, каза българският евродепутат.

„И накрая, като се има предвид принципа на равно третиране и го сравня с процента на съфинансиране от Съюза в литовската на програмата за извеждане от експлоатация, определен на 80%, считам предложения от ЕК подход за небалансиран. Солидарен съм с искането на Литва за финансиране в размер на 780 млн. евро за 7-годишен период – сума, различна от предложените от Комисията 552 млн. евро. Финансирането е необходимо, за да може да започне работата по извеждане от експлоатация на втория реактор на АЕЦ „Игналина“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Зареди още

Новини

Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Published

on

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.

Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.

От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.

Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.

През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.

Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица