Свържи се с нас

Новини

Курумбашев: Цинично е ЕС да е поискал от България да затвори ядрените си реактори, след което да ни казва да отделяме повече пари за извеждането им от експлоатация

„Ако работеха, българските реактори щяха да произвеждат електроенергия за стотици милиони всяка година, а сега обсъждаме „огромната“ помощ от 9 млн. евро годишно от ЕС“, каза евродепутатът

Published

on


„Намирам за цинично Европейският съюз да е поискал от България, Словакия и Литва да затворят своите ядрени реактори, те да са се съгласили с това условие (аз бих използвал думата „ултиматум“), след което ЕС да ни казва: „Извинявайте, но вие трябва да отделяте повече средства за извеждането от експлоатация на вашите реактори. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави – така, както се случи във Франция и Германия. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейскиясъюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки. И условието за присъединяване към негобеше: „Ще влезете в ЕС само ако спрете тези реактори“.

Това заяви Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, което се проведе вчера в Брюксел. На него беше обсъден докладът „Създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци“, по който докладчик е Петър Курумбашев.

Програмите „Козлодуй“ и „Бохунице“ са създадени в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС на България и Словакия. Настоящото предложение е продължение на ангажимента на Съюза да предостави финансова подкрепа на държавите членки при извеждане от експлоатация, съответно на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и на атомната електроцентрала „Бохунице VI“ в Словакия.

В настоящото предложение за програмата „Козлодуй“ са отделени €63 млн. За програмата „Бохунице“ са предвидени €55 милиона, а за програмата на Съвместния изследователски център (JRC) за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците са отделени оставащите €348 млн. В чл. 7 предложението определя максимален праг за финансово участие на Съюза от 50%, което не съответства на сегашната практика за България и Словакия – съответно 60% и 63%.

„Предложеното понижаване на съфинансирането от страна на Съюза ще създаде финансова тежест за енергийните сектори в двете страни. Трябва да се отбележи, че спирането и последващото едновременно извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ е преждевременно, бяха осъществени редица програми за модернизация“, заяви по време на обсъждането българският евродепутат.

„България, Словакия и Литва се съгласиха с това, но както литовскитереакторитип РБМК 1500 можеше да работят, така и нашите реактори, които са тип ВВЕР 440,в момента можеше да произвеждат електроенергия за стотици милиони, а не да обсъждаме“огромната“ помощ от 63 милиона евро за 7 години, което прави по 9 милиона евро от ЕС за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България.

„В момента се изказвам не като основен докладчик по този доклад а като български евродепутат. Честно казано, в българското общество съществува болката от това, че пред нас беше поставено това като условие. Особено що се отнася до блок III и IV, които можеше все още да работят“.

Петър Курумбашев допълни, че е разговарял спредставители натрите правителстваибългарската държава еединствената, която не е поискалаповечепари. „И на този фон, намирам за безотговорно от страна на Комисията да избяга отспазването поне на така фиксиранияангажимент. Още повече – това е ангажимент, породен от искания, поставени от самия Европейски съюз като ултиматум към държавите, които бяха кандидат-членки към този момент. Затова и не редно в момента да се коментира по този начин въпросът за намаляване на участието от страна на Европейския съюз“, каза още Курумбашев.


Според българския евродепутат сумите, предложени за държави като България и Словакия, са изключително малки, а същевременно двете страни могат да бъдат посочени като пример за държави, които са извели безпроблемно от експлоатация своите реактори.

„Надявам се, че ще има и по-сериозно финансиране за Съвместния изследователски институт на ЕС, за да може да се формира изследователска група по извеждане на атомни реактори в бъдеще. Трябва да се намери начин за използването на знанията и уменията на различните държави членки по различните типове реактори – не само в рамките на ЕС, но и извън него“, каза българският евродепутат.

„И накрая, като се има предвид принципа на равно третиране и го сравня с процента на съфинансиране от Съюза в литовската на програмата за извеждане от експлоатация, определен на 80%, считам предложения от ЕК подход за небалансиран. Солидарен съм с искането на Литва за финансиране в размер на 780 млн. евро за 7-годишен период – сума, различна от предложените от Комисията 552 млн. евро. Финансирането е необходимо, за да може да започне работата по извеждане от експлоатация на втория реактор на АЕЦ „Игналина“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Иззеха 7 шипоопашати костенурки от двор в село Петко Славейков

Published

on

Окръжна прокуратура – Габрово ръководи досъдебно производство за това, че в дворно място на къща, находяща се в севлиевското село Петко Славейков, противозаконно, в нарушение на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, са държани костенурки от защитен вид.

Предвиденото наказание за разследваното престъпление е лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

На 20.06.2025 г., при проведено процесуално – следствено действие, в дворно място на къща в с. Петко Славейков били намерени и иззети седем екземпляра от защитения вид „сухоземна шипоопашата костенурка“, които са предадени на РИОСВ – В. Търново за осигуряване отглеждането им в подходяща среда.

До момента в хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, иззети са веществени доказателства, разпитани са свидетели. Предстои да бъдат назначени необходимите експертизи.

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Любовта побеждава: Повече бракове и по-малко разводи в Габровско през 2024 г.

Published

on

През 2024 година в област Габрово се наблюдава положителна тенденция в семейния живот – браковете се увеличават, а разводите намаляват. Според последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, регистрираните юридически бракове са 242 – с 29 повече в сравнение с предходната година.

Коефициентът на брачност достига 2.6‰, което сочи към умерено повишение на интереса към семейния живот. Градската среда остава предпочитано място за създаване на семейство – цели 183 от всички бракове са сключени сред жителите на градовете в региона.

Любопитна е и статистиката за възрастта при първи брак. През 2024 г. мъжете в Габровско се женят средно на 36.7 години, а жените – на 33.6. И за двата пола това е значително покачване спрямо 2023 г., с увеличение съответно от 1.1 и 1.6 години.

Това потвърждава тенденцията към по-късно сключване на брак, типична за съвременните поколения. Въпреки това, за мнозинството от младоженците 2024 г. бележи първото им „да“. Първи брак е бил за 75.2% от мъжете и 76.0% от жените, сключили граждански съюз през годината.

Още една добра новина идва от статистиката за разводите – те намаляват. Общият им брой за 2024 г. е 119, което е с 8 по-малко от 2023 г.

С тези положителни тенденции регионът ни изпраща ясното послание, че въпреки предизвикателствата на съвремието, любовта и желанието за съвместен семеен живот продължават да заемат централно място.

Зареди още

Новини

Намалява раждаемостта в областта през 2024 г., смъртността остава висока

Published

on

През 2024 г. в областта са регистрирани общо 603 раждания, от които 599 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените деца намалява с 51, което представлява спад от 7.8%. Общият коефициент на раждаемост за годината е 6.3‰. От живородените деца 299 са момчета, а 300 – момичета.

Тези данни оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.По населените места разпределението показва, че 455 от децата са родени в градовете, а 144 – в селата. Раждаемостта в значителна степен се определя от броя и плодовитостта на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години).

Към 31 декември 2024 г. броят им в областта е 15.4 хиляди, което е с 0.4 хиляди по-малко спрямо предходната година и със 7.6 хиляди по-малко спрямо 2012 г. Тази тенденция оказва пряко влияние върху възпроизводството на населението в региона. През 2024 г. са родени 38 деца от майки под 20 години, докато през 2023 г. те са били 44. От жени над 40 години през 2024 г. са родени 28 деца. Тоталният коефициент на плодовитост, който показва средния брой живородени деца от една жена, е 1.71 и е с 0.08 по-нисък спрямо предходната година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете също се е повишила – от 28.3 години през 2023 г. до 28.9 години през 2024 г. Освен това, 440 от живородените деца са родени извън брак, което представлява 73.5% от всички раждания.

През 2024 г. в областта са починали 1 967 души, което е с 120 души или 5.7% по-малко спрямо 2023 г. Въпреки това общият коефициент на смъртност остава висок – 20.9‰. Смъртността сред мъжете (22.0‰) е по-висока от тази при жените (19.8‰). Коефициентът на смъртност в селата е 29.4‰, докато в градовете той е 18.7‰. Областта се нарежда сред регионите с най-висока смъртност в страната – наравно с Перник (20.9‰), следвана от Монтана (21.5‰), Кюстендил (21.3‰) и Видин (24.3‰).

Преждевременната смъртност – делът на починалите под 65 години – се е увеличила от 14.9% през 2023 г. на 15.8% през 2024 г. При мъжете този дял е 21.9%, докато при жените – 9.7%. През 2024 г. са починали 4 деца на възраст до една година, като коефициентът на детска смъртност е 6.7‰. Това представлява значително увеличение спрямо предходните години – 1.3‰ през 2022 г. и 1.5‰ през 2023 г.

В национален контекст, през 2024 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от този в областта, като най-ниските стойности се отчитат в областите Кюстендил (1.3‰), Габрово (1.5‰) и Велико Търново (1.9‰).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица