Свържи се с нас

Култура

Обувки на Цар Борис ІІІ, костюмът на Топузов и цигулката на Тодор Колев са част от изложбата „Там, където думите са излишни”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

450 представления на „Човекоядката” изиграва Тодор Колев с обувките на Цар Борис ІІІ. Големият български актьор бе и неповторим музикант, а използваните от него царски обувки са дарени на Регионален исторически музей – Шумен.

снимка: ЕМО „Етър“

Обувките на Негово Величество, костюмът, към който са обувани те за ролята на Топузов, както и цигулката на Тодор Колев могат да бъдат видени в изложбата „Там, където думите са излишни”. Организират я РИМ – Шумен, ЕМО „Етър” и Исторически музей – Попово.

В Изложбената зала на „Етър”-а е представена част от историята на българската музика.

Любопитни за посетителите са инструментите, които трите институции показват.

Сценичният костюм на Панчо Владигеров, официални рокли, с които е пяла Люба Велич (една от големите български оперни певици, родена в началото на миналия век), възстановка на първия български оркестър, флейта – пиколо, принадлежала на Никола Ченгелиев – това са само част от любопитните за посетителите предмети.

Бета Хараланова, уредник в Регионален исторически музей – Шумен, разказа как царските обувки попадат на театралната сцена, а след това във фонда на шуменския музей.

снимка: ЕМО „Етър“

„Самият Тодор Колев споделя, че по неизвестни за него причини, след изгонването на царското семейство, част от вещите им са предадени на театрите. Тодор Колев търси костюм за ролята на Топузов. Докато разглежда дрехите, вижда обувки малък номер, които му стават. Оказва се, че са на Цар Борис ІІІ. Тодор Колев ги дава на обущар, за да бъде смален единия ток, тъй като героят му накуцва. С царските обувки и с костюма на чужденец, който има твърде особена съдба – осъден у нас и лежал в затвора, Тодор Колев изиграва 450 представления на „Човекоядката”.

снимка: ЕМО „Етър“

Историческият музей в Попово представя в изложбата „Там, където думите са излишни” духови инструменти от училищни оркестри. Много разпространени преди десетилетия, те вече са рядкост. Бета Хараланова подчерта значението на колекцията, която от музея в Попово успяват да съберат.

снимка: ЕМО „Етър“

Уредникът от РИМ – Шумен призова да се организират дарителски кампании, за да се провокират хората да предоставят за съхранение предмети от миналото. Шумен е град с особен принос към музикалната история на България. Достатъчно е само да се спомене, че там се създава първия български оркестър, в който свирят някои от бъдещите известни възрожденски дейци.

снимка: ЕМО „Етър“

Етнографски музей на открито „Етър” показва колекция български народни и детски музикални инструменти.

снимка: ЕМО „Етър“

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова сподели при откриването на изложбата, че има емоционална връзка с музея Шумен и с хора от екипа му. Тя даде висока оценка на събирателската дейност на тази институция.

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Там, където думите са излишни” е представена в ЕМО „Етър”, благодарение на Бета Хараланова (уредник в РИМ – Шумен), Стела Славчева (уредник в РИМ – Шумен), Пламен Събев (директор на Исторически музей – Попово), Павлина Дамянова и Георги Георгиев (уредници в ЕМО „Етър”).

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Поезия в парк „Черничките“

Published

on

На християнския празник Петровден младите и амбициозни младежи от Интеракт клуб Севлиево откриха поетичен кът на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” към Народно читалище „Развитие-1870“ в парк „Черничките“.

Идеята на младежите беше приета присърце от община Севлиево, Ротари клуб Севлиево и разбира се, от членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” и Народно читалище „Развитие-1870”.

Сумата, събрана за каузата на Интеракт клуб Севлиево е прецедент – 1 200лева. Парите са набавени на традиционния мартенски базар, организиран от членовете на Интеракт. А това е доказателство, че гражданите на Севлиево имат много добро отношение към поезията. На откриването на поетичния кът Президентът на Интеракт клуб – Калоян Тодоров дефинира накратко поезията – „Когато животът стане монотонен и разпилян, в него се намесва поезията, за да го подреди.

Поезията е всичко онова, което чувстваме и не можем да обясним, защото поезията може да говори вместо нас. Тя изказва скритите ни чувства.” А водещият Борислав Маринов даде думата на председателя на литературен кабинет „Пеньо Пенев”- Димитър Васин, защото той най-красноречиво може да говори за поезията -„Поезията е жажда. Няма нищо по-хубаво от това, че идеята на членовете на Интеракт клуб Севлиево е намерила толкова хубава форма.

Такава алея на поезията няма. Нека няма в сърцата ви и лоша дума. Ако мога да ви пожелая нещо, то е да вървите само напред и нагоре. Много хубави думи да чувате занапред – обич, обич и пак обич! Ние от Литературния кабинет няма да ви забравим! Подали сме ръка на пишещите – заповядайте при нас! Дарихте ни с много обич!”

Президентът на Ротари клуб Севлиево за следващата ротарианска година – Марияна Петрова също адмирира идеята на Интеракт клуб – Севлиево – „Развълнувана съм. Много е вдъхновяваща идеята, която осъществиха нашите приятели от Интеракт клуб Севлиево.

Уникална инициатива, която показва, че младите хора са дълбоко вдъхновени от изкуството и успяват да докоснат поетите. Гордост е да видим чувствата на поетите върху поставените постери. Поздравявам ви сърдечно.”

А секретарят на Народно читалище „Развитие-1870” – Нели Тотева – Георгиева поздрави гостите и прочете благодарствен адрес – „Скъпи приятели, от името на Народно читалище „Развитие-1870” и от Литературен кабинет „Пеньо Пенев” ви благодарим за реализирането на идеята, с която популяризирахте литературните творби на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” в парк „Черничките”.

„Пожелаваме любовта към изкуството във всички негови форми да присъства в живота Ви, защото както казва Хелвеций – „Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.” Бъдете благословени!”, Нели Тотева – Георгиева – секретар на Народно читалище „Развитие-1870“.

Всички гости на събитието си тръгнаха с обич и вдъхновение от вечерта, в която бяха „посадени” в парк „Черничките” думите, които извират от най-дълбокото на душите на севлиевските и утвърдени поети…

*Снимки: Минчо Тодоров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският драматичен театър с премиера на 7 юли

Салиери и сянката на Амадеус

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи пред публика най-новия спектакъл от репертоара си – „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. Премиерата ще се състои на 7 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена в театъра.

Спектакълът е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър. Участват актьорите Димо Димов, Таня Йоргова и Петко Петков, със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Художник и сценограф на постановката е Гергана Лазарова – Рънкъл. Преводът на текста е от Мария Змийчарова.

Първоначално замислен като моноспектакъл от режисьора, впоследствие „Салиери“ е разработен като спектакъл, заради богатото идейно съдържание на текста и възможностите за синкретични експерименти на сцената. Освен актьорското превъплъщение, което зрителите очакват да видят във всяка една театрална постановка, тук ще има живо изпълнение на автентични класичски музикални произведения. Представление, в което музиката има главна действаща роля. Представление за съперничество и борба, за разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността и въпреки това да твориш и оставиш следа след себе си. Представление, което ще Ви разходи из историята на музиката като в интерактивен музей, в което ще се изкачите по стълбицата на музикалната хармония, за да откриете колко самотно е на върха.

Режисьорът Петринел Гочев и габровската трупа създават постановката специално за честването на Международния ден на театъра на 27 март тази година в украинския град Николаев по покана на Николаевския академичен художествен руски драматичен театър. Възникналата пандемична обстановка, предизвикана от Ковид-19, осуети изявата на ДТ „Рачо Стоянов“. Това даде възможност за ново режисьорско преосмисляне и прочит на пиесата от Питър Шафър, което публиката ще види на 7 юли на габровска сцена.

В ролята на Антонио Салиери ще влезе Димо Димов, който от години работи с Петринел Гочев. Зрителите познават майсторски изиграните му роли от четири постановки на режисьора: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г. Последната изява на Димо Димов е в спектакъла „Орото ламя е“, 2020 г. на режисьора Васил Дуев.

Интересно за зрителите ще бъде участието на пианистката Инес Симеонова, която е корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Тя ще изпълни на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.

Инес Симеонова е завършила пиано и магистратура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има многобройни участия в наши и международни музикални проекти, отличия и награди от български и чуждестранни конкурси. Сред тях са: II награда и специална награда за българско произведение от VII Академичен конкурс по камерна музика, 2017 г., II награда от XI Международен клавирен конкурс „Албер Русел“, 2016 г., I награда от VI Академичен конкурс по камерна музика, 2016 г., III награда и участие в Lancaster Piano Festival, в Пенсилвания, САЩ, 2015 г., II награда от Международния клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, 2014 г., II награда от IX Международен конкурс „Франц Шуберт“ за камерна музика, 2013 г., майторски клас в Академия Тадини, Ловере, Италия, 2012 г. и наградата на професорите от VII Международен пиано фестивал-конкурс, Сан Даниеле, Италия през 2011 г. Инес Симеонова е участвала също в Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, 2017 г., в 48-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, 2017 г. и във фестивала „Tansen Samaroh“ Гвалиор, Индия, 2014 г.

В спектакъла „Салиери“ живото изпълнение на потпури от Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен, е привилегия, с която режисьорът Петринел Гочев смело експериментира!

Билети могат да бъдат закупени от касата на театъра, всички каси ИзиПей/EasyPay и онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев, 1940 г.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Недялко Каранешев, 1960 г

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев (вляво) и Стефан Ковачев, работещи бюста за паметника на Продан Тишков (Чардафон) в Габрово, 1912 г.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1910 г.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1.11.1910 г.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица