Свържи се с нас

Новини

Николай Григоров: Община Габрово подари 5 язовира на държавата!

Published

on

© Copyright 2018 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„С гласуваното решение от общинските съветници на ГЕРБ, Община Габрово подари на държавата пет язовира, които са в добро експлоатационно и техническо състояние, без да направи какъвто и да е опит да реагира.“

Това обяви на пресконференция областният председател и общински съветник от БСП – Габрово Николай Григоров по повод безвъзмездното прехвърляне собствеността на общинските язовири Сеферчер, Пача бара, Гиргини ІІ, Разсадника и Белчев дол на държавата.

Социалистът определи това безумно разпореждане с общинската собственост като класически пример на „държавен рекет“ и „централизация“, което според него поражда редица въпроси.

„Явно вече за децентрализация и дума не може да става! Функциите и бюджетите се консолидират в София, което събужда много неясноти. Назначават се хора и се разпределят публичен ресурс и обществени поръчки“, коментира Николай Григоров.

„Защо се прави това нещо именно там и защо се прави ново дружество?“, недоумява социалистът.

Той запита още защо тези пари не се дават на Общините, които са преките собственици и стопани на язовирите, подчертавайки, че по този начин и в конкретния случай Община Габрово се декапитализира.

„Излиза, че Общината отказва да управлява своята собственост“, констатира общинският съветник от левицата, който информира, че по време на заседанието представителите на БСП в местния парламент са направили предложение решението да бъде отложено, с ясната цел да се реагира срещу „държавния рекет“.

„Държавата, в лицето на управляващите от ПП ГЕРБ, си прави едно дружество, управляващо публичен ресурс. Слага ръка на парите, които са на данъкоплатците, с чиито средства ще прави ремонти по язовирите, но само ако съоръженията са дадени на държавата. Тоест ресурсът го има, но не се дава на Общините, а се централизира в София“, поясни Григоров.

Той обясни още, че на Общините, дръзнали да откажат „подаряването“ на язовирите си, ще им бъдат налагани санкции, тъй като те са задължени да правят ремонтите, а всъщност голяма част от общините в България нямат финансовия ресурс за това. Според левицата това действие е грубо нарушаване на принципите на децентрализацията.

„Много пъти сме критикували Община Габрово за управлението на собствеността, но това, което се случи сега, изобщо не е добре. Разговарял съм с кметове и на други общини, които са направили преглед на язовирите си и не са прехвърлили част от тях на държавата. А ние в Габрово – всичко наведнъж.

Сигурно на тукашното ръководство на Общината е много по-лесно стриктно да изпълнява „партийните директиви“, но това не е в интерес на обществото и ние сме длъжни да го кажем, тъй като за пореден път Общината се „обезкървява“, декапитализира и губим собственост, от която може да се печели“, сподели още Николай Григоров.

Той подчерта, че в приетото проекторешение е записано, че прехвърлените на държавата пет язовира са в добро експлоатационното и техническото състояние и не се нуждаят от каквито и да е ремонти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица