Свържи се с нас

Култура

Етърската машина на времето

Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване

Published

on


Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.

Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.

Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.


Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”


И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.


Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.


Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.

Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.

Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.

Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Представят сборника „Къде ли не съм строил…“ в Историческия музей на Дряново

Published

on

Почти едно десетилетие съставителят на сборника „Къде ли не съм строил“, Николай Пенчев, е работил като уредник, а през 1985-86 г. и временно е изпълнявал длъжността директор на Исторически музей – Дряново. И въпреки, че след това напуска институцията, той остава пристрастен към изследване историята на Дряново и дряновския край.

Има множество публикации в местния печат и няколко участия в научни конференции като любима тема на неговите проучвания са строителите от Дряновско. Сега своите статии, и на други изследователи на строителните традиции тук, Николай Пенчев събра и издаде в сборник.

Освен публикуваните в периодичния печат и в други медии текстове, книгата му съдържа 130 страници с 10 различни приложения, където лесно и удобно могат да се открият интересни данни и направят справки за селищата от Дряновско, и имената на майстори, предприемачи, строителни инженери, техници, наименования на инструменти, термини от практиката.

„Къде ли не съм строил“ представлява интерес за всеки, който се интересува от историята на Дряново и дряновския край. Събитието ще се състои на 27 септември, вторник, от 17.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Росен Станоев гостува в „Арт Зоната“ на галерия „Видима“

Published

on

На 29-ти септември от 18.00 ч. в „Арт зоната“ на галерия „Видима“ ще се открие общата изложба „Against all odds II“ – кураторски проект на художника Росен Станоев.

„Against all odds“ или в превод „Въпреки всичко“ е сборна изложба, проект на варненския художник Росен Станоев, която събира в себе си цяло съзвездие от ярки български творци, обединени от идеята да покажат своето изкуство въпреки обстоятелствата. Идеята за тази изложба се появява в първите месеци на пандемията, а една от най-силно засегнатите сфери след близо две години ограничения е именно културната.

Изложбата е пътуваща, целта е да провокира хората по-често и въпреки всичко да насочват вниманието си към красивото, духовното, смело да пристъпват прага на културните институции.

Към момента в този формат вземат участие 25 автора, а общият брой на творбите в пътуващата изложба са над 100, като обхващат различни направления на живописта, графиката и скулптурата. Както казва самият Росен Станоев, това е проект в развитие, към всяко ново издание се присъединяват нови имена и нови произведения на изкуството.

Дебютното представяне на „Against all odds“ бе на 23-ти юни в ГХГ „Илия Бешков“, град Плевен. След спирката в Севлиево изложбата ще отпътува към други големи градове на страната, а в средата на следващата година се очаква и да напусне пределите на България.

Гостите на откриването ще могат да видят на едно място подбрани произведения на много от известните ни художници, сред които проф. Емил Попов, Цветан Казанджиев, доц. Димо Колибаров, Иван Обретенов, доц. Веселин Начев и много други. Различни и уникални като творци, и като личности, авторите събрани в този проект отлично се допълват благодарение на естетическото усещане на Росен Станоев.

Въпреки, че се представя скромно като художник, той е живописец, график, скулптор, дигитален артист, опитен галерист и колекционер. Затова и произведенията в изложбата имат общо съвременно и модерно звучене, подбрани са автори, които сякаш общуват помежду си чрез своите творби и въвличат зрителя в една споделена реалност.

Редом с участниците в проекта, изложбата показва и творби от колекцията на Росен Станоев, включително произведения чиито автори вече не са сред нас, но са оставили своето име и светла диря в света на българското изобразително изкуство.

Експозицията ще остане на разположение на севлиевци в продължение на един месец. Галерия „АРТ ЗОНА“ се намира на третия етаж на бившия РУМ. Централният вход на сградата ще бъде отворен за посетители от 17:30 ч. до 19:00 ч. на 29-ти септември. Официалното откриване започва в 18.00 ч.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Честване на 77 години ДТ „Рачо Стоянов“

Published

on

На 10 октомври 2022 година Драматичният театър в Габрово ще отбележи 77 години от първото си професионално театрално представление, което е и началото на историята на театъра в града. През 1945 г. първата премиера на сцената на театъра е „Хъшове“ от Иван Вазов. А тогавашен директор на театъра е Мишо Георгиев. С анонсирането на програмата за месец октомври театърът обявява, че първите 77 закупени билета от касата на театъра за октомврийските представления са на цена от 7 лв. (С изключение на спектакъла „Цар Лъв“).

По този начин със символиката на числата 7 и 77 от екипа на театъра правят приятелско намигване към публиката и дават още един повод за посещение на театрална постановка. Програмата с представленията можете да разгледате тук.

За честването на 77-годишнината е поканен спектакълът „Майстори“ по пиесата на патрона на театъра Рачо Стоянов с режисьор Асен Шопов. Продукцията е на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ще бъда представена на 10 октомври от 19:00 часа.

Пиесата „Майстори“, превърнала се в една от класиките на българската драматургия, разглежда темата за красотата и творческата сила и вдъхновение, преплетени в неотделима цялост. Дълбоко залегналият мотив в българския бит за жената, чиято красота и благодетел се превръщат във вдъхновение за твореца, но и се дават в жертва в името на творението, е водещ и в пиесата. Със своята проницателност и фин усет Рачо Стоянов съчетава в „Майстори“ паметта на възрожденското минало с проблемите на модерната личност, която излиза от властта на рода и опитва сама да направлява изборите и живота си.

Със съвременния прочит на пиесата ще ни запознаят актьорите Константин Еленков и Явор Бахаров, които влизат в ролята на двамата дърворезбари, съревноваващи се в майсторството си, но и за сърцето на любимата Милкана (Мария Сотирова). Асен Шопов е един от доайените на българския театър, който отново се завръща към пиесата „Майстори“, за да предложи нова гледна точка към нея.

На 28 октомври предстои и премиерата на „Войната на Микеланджело“ от Анна Петрова с режисьор Петринел Гочев. Съвсем скоро от театъра ще разкрият подробности за новия си спектакъл.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица