Култура
Етърската машина на времето
Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване
Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.
Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.
Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.
Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”
И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.
Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.
Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.
Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.
Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.
Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Приключи работата на Експертната комисия по Програма Култура на Община Габрово по Техническата оценка и оценката на качеството на проектните предложения, постъпили в Първата конкурсна сесия.
Към 2 юни разгледани и оценени са 11 проекта, класирани по обявения приоритет са 7 от тях. Четири проектни предложения не са класирани, тъй като са получили средна стойност на оценката под 70 точки.
Класацията на проектните предложения, които продължават е:
1. “Габровски огледала“, Музей Дом на хумора и сатирата – 91,6 т.
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – 91 т.
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово – 85,8 т.
4. „160 години Габрово в картини“, Школа за приложно изкуство – Ива Пенчева ЕООД – 81,2 т.
5. „160 минути от Габрово“, Фондация „От Бг“ – 75,8 т.
6. „Габрово – 160 години творчески град“, НЧ „Будителите 2017” – 72,8 т.
7. “Да открехнем прозореца”, ДТ „Р. Стоянов“ – 71,2 т.
В рамките на одобрените 40 000 лв. по приоритета „Сто и шестдесет години Габрово – град“, се финансират проектите:
1. “Габровски огледала“, Музей „Дом на хумора и сатирата“;
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”;
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово.
Експертната комисия предлага на Кмета на Община Габрово да продължи работата си (получаване на необходими пояснения, както и обсъждане на финансовите параметри и възможни подобрения на проектните предложения) с вносителите на следващите в класирането 4 проектни предложения, включени в т.н. индикативния списък на проекти по приоритета, потенциални за съфинансиране, както и със своя заповед да увеличи ресурса на приоритета от Първата конкурсна сесия.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.
Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.
Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.
Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.
Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.
Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.
На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
От днес, 1 юни, Музейният детски център в РЕМО „Етър“ отново е отворен за посещение. Спазват се мерките за безопасност, като в закритата част се допуска по едно семейство. Работното време е от 09:30 до 18:00 часа.
Заниманията в Музеен детски център дават възможност на подрастващите да се запознаят по достъпен начин с игри, занаяти и занятия от миналото. Първото семейство, което посети Музейния детски център получава безплатна семейна годишна карта, която му дава право на достъп до всички обекти и събития в „Етър“.
Какво ви очаква в Музейния детски център?
Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.
Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.
Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.
Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.
Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.
Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.
Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.
Участието в работилниците е 2 лв. с изключение на Грънчарската, в която е 4 лв. Комбинираният билет на стойност 5 лв. включва участие в грънчарска работилница и ползване на останалите модули.
За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на l.ivanova@etar.bg и 088 477-24-15.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 5 дни„Синята зона“ в Габрово стартира от 1 юни
-
Новинипреди 11 часаМБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“ ЕООД отвори врати
-
Новинипреди 6 дниСвалиха председателя на общинския съвет в Дряново
-
Кримипреди един денПогнаха за получен подкуп служител на РЗИ – Габрово
-
Кримипреди 5 дниМлад шофьор се раздели с книжката си след опиати
-
Културапреди 7 дниАлфидин Ахмедов е новият директор Кукления театър
-
Икономикапреди 5 дниГаброво е на шесто място в страната по средна брутна заплата
-
Новинипреди 6 дниСтоян Ацаров застава начело на Янтра във Втора лига
Име (задължително)
27.09.2018 at 11:37
Подписва го защото като министър, по закон е длъжен да го подпише. Защо не ни разкажеш как Мангал Костов и Надка турската тъща, са договаряли подаряването на ТЕЦ1 и ТЕЦ3 на американските ти господари, курво шорошка. Или колко подписа има на Делянчо Добрев от първия ви мандат,когато включихте в енергийната система 900 мегавата фотоволтаици с преференциални договори за изкупуване на тока по 0.50-0.80лв/квч за 25 години напред.
:)
27.09.2018 at 12:01
плюя на вилажера.