Култура
Етърската машина на времето
Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване
Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.
Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.
Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.
Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”
И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.
Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.
Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.
Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.
Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.
Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.
От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.
Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.
Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:
- Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
- Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
- Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
- Йорданка Павлова – майстор килимар;
- Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.
Изложби
- „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
- „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
- „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.
Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.
На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.
На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.
От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.
Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.
-
Кримипреди 6 дниПияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Кримипреди 6 дниАгресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Новинипреди 6 дниБезплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Кримипреди 3 дниЗадържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Културапреди 6 дниРазгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Икономикапреди 3 дниДен на отворените врати в Хитачи Енерджи в Севлиево
-
Новинипреди 3 дниПо стъпките на героите
-
Любопитнопреди 2 дниCoca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025 пристига в Севлиево