Свържи се с нас

Култура

110 години от рождението на създателя на „Етър“-а Лазар Донков

Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят

снимка: ЕМО „Етър“

Щастливата и смела идея за създаването на Етнографски музей на открито „Етър“ принадлежи на Лазар Донков – самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа. Той е роден на 20.09. 1908 година в Габрово. През 1942 година се жени за Мария Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор.

Бай Лазар се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си пише: „… Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948 – 1949 година… да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“.

снимка: ЕМО „Етър“

Повече от 10 години Лазар Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява.

Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото изграждане.

За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, е началото на реализацията на една мечта. Тук съществуват полуразрушени воденица, тепавица, валявица. 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес виждаме.

На 7 септември 1964 година заспалата долина на река Сивек се събужда за нов живот. Реставрирани и пренесени тук са10 народни технически съоръжения на вода, които формират най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров.

снимка: ЕМО „Етър“

През 1967 година Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Чрез нея той иска да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, характерните за региона занаяти. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“. От двете страни на улицата нарежда къщи една до друга. Разнообразието е голямо – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, съоръжения.

снимка: ЕМО „Етър“

„…Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят…Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.

Времето, през което съществува Етнографски музей на открито „Етър“ – 54 години, ни дава възможност да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия създател – Лазар Донков да ръководи изграждането му стъпка по стъпка, да събере инструменти и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на пълен ход във възрожденско производство, да експонира толкова неща в общ замисъл.

Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят, който даде възможност на милиони посетители да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи.

Лазар Донков за нас си остава човекът, който създаде „Етър“-а.

Автор: Величка Илиева, уредник в ЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

1 Comment

1 Comment

  1. Танчиту

    20.09.2018 at 15:44

    Саму мъжуреткити могат дъ одят дъ кандардисват ората дъ глъсуват за тях. зъ другити, ни мой.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Нова порция от филмирани габровски шеги

На 12 декември, четвъртък, от 17.30 часа в Музея на хумора и сатирата ще се състои премиерата на „Зодия Габровец“ – нова порция от филмирани габровски шеги, компилация от по-непопулярни и съвременни анекдоти, описващи габровеца и неговата самоирония и днес.

Пестеливостта има място и в нашето съвремие и габровци го доказват. Публиката ще види 5 клипа, в които са представени 67 анекдота. В тях участват актьори от ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

снимка: Община Габрово

Реализацията на клиповете е на екипа на Box Vision и се осъществява с подкрепата на Програма Култура на Община Габрово и в партньорство с Музея на хумора и сатирата.

„Зодия Габровец“ е продължение на проекта „Габровските шеги – нов живот“, в резултат на който в края на миналата година бяха пресъздадени 47 от класическите габровски анекдоти, които след премиерата бяха публикувани в интернет.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев

Името на художника Миню Бонев е добре познато не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.

През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 Вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.

В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.

За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности. Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна. Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл венециански градски пейзажи.

Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.

За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата самостоятелна изложба на художника.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност.

От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел – художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.

Габровският живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.

Съставил: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

1770 нови книги в РБ „Априлов – Палаузов”

Хиляда седемстотин и седемдесет нови книги за габровските читатели по проект на РБ „Априлов – Палаузов”

През месеците ноември и декември фондовете и колекциите на регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово се обогатиха с 1450 заглавия в 1770 тома българска и чужда художествена, детска и специализирана литература от всички области на знанието.

Книгите и другите нетрадиционни източници на информация са закупени по спечелен от библиотеката проект на стойност 22000 лв. В средата на годината Министерство на културата обяви конкурсна сесия по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” 2019 г. за финансова подкрепа на библиотеките при обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници. Заглавията, с които екипът кандидатства, бяха съобразени с търсенията и потребностите на читателската аудитория.

В проекта приоритетно намериха място издания на български автори – 43 %. Общо 258 регистрирани по българското законодателство издателства намериха място в проектното предложение.

Книжните заглавия, които постъпиха в библиотеката обхващат областите наука, философия, психология, право, педагогика, икономика, компютърни науки, изкуство, архитектура, литературознание, история, художествена литература за деца и за възрастни от български и чужди автори.

снимка: РБ „Априлов – Палаузов”

Придобити са ценни справочни издания, речници, карти, учебници от различни висши учебни заведения – НБУ, ВТУ, БАН, СУ, както и учебни помагала и ръководства от различните отрасли на знанието. Закупени са не само книги, а и DVD, пътеводители, албуми, картографски и нотни издания.

Набавени са в повече екземпляри произведенията от списъците за задължителна литература за учениците от 1 до 12 клас. Заглавията, които предлага библиотеката са съобразени с потребностите и изискванията на читателите.

Изпълнени са целите на проекта – на първо място обновяване на библиотечните колекции за насърчаване на интереса към книгата и четенето и развитие на библиотеката като основен център за духовност, придобиване на знания и информация.

Не по-малко важен е стремежът на ръководството и екипа на културната институция за задоволяване нуждите и очакванията на редовните и потенциални потребители на регионалната библиотека за навременна и всеобхватна информация, както и обогатяване различните отдели на библиотеката с разнообразна и качествена по своята художествена стойност литература.

По-голямата част от новонабавените заглавия вече са на разположение на читателите и потребителите на РБ „Априлов – Палаузов” – Габрово!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица