Култура
110 години от рождението на създателя на „Етър“-а Лазар Донков
Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят

снимка: ЕМО „Етър“
Щастливата и смела идея за създаването на Етнографски музей на открито „Етър“ принадлежи на Лазар Донков – самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа. Той е роден на 20.09. 1908 година в Габрово. През 1942 година се жени за Мария Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор.
Бай Лазар се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си пише: „… Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948 – 1949 година… да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“.

снимка: ЕМО „Етър“
Повече от 10 години Лазар Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява.
Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото изграждане.
За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, е началото на реализацията на една мечта. Тук съществуват полуразрушени воденица, тепавица, валявица. 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес виждаме.
На 7 септември 1964 година заспалата долина на река Сивек се събужда за нов живот. Реставрирани и пренесени тук са10 народни технически съоръжения на вода, които формират най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров.

снимка: ЕМО „Етър“
През 1967 година Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Чрез нея той иска да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, характерните за региона занаяти. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“. От двете страни на улицата нарежда къщи една до друга. Разнообразието е голямо – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, съоръжения.

снимка: ЕМО „Етър“
„…Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят…Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.
Времето, през което съществува Етнографски музей на открито „Етър“ – 54 години, ни дава възможност да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия създател – Лазар Донков да ръководи изграждането му стъпка по стъпка, да събере инструменти и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на пълен ход във възрожденско производство, да експонира толкова неща в общ замисъл.
Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят, който даде възможност на милиони посетители да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи.
Лазар Донков за нас си остава човекът, който създаде „Етър“-а.
Автор: Величка Илиева, уредник в ЕМО „Етър“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 7 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 7 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 3 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 3 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди един денКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!








