Култура
11 555 българи и чужденци си направиха „Панаир на душата“ в „Етър“-а

снимка: ЕМО „Етър“
11 555 българи и чужденци посетиха ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти. Това издание на най-голямото за годината събитие в Етнографски музей на открито „Етър“ се проведе в рамките на четири дни – от 6 до 9 септември. 55 бяха българските изложители, 30 – представителите на други страни и 30 участниците в АртЗоната. Във фолклорната програма се включиха 380 изпълнители.
Към Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ през 2018 година интерес проявиха представители на различни институции. Събитието бе открито от патрона му – Цвета Караянчева, председател на Народното събрание. В официалната церемония взеха участие: Амелия Гешева, зам.-министър на културата; Любен Кънчев, зам.-министър на туризма, Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия у нас; Таня Христова, кмет на Габрово; Невена Петкова, областен управител; Лена Георгиева, председател на ОбС – Габрово, дипломати, представители на различни институции.
Председателят на Парламента Цвета Караянчева отбеляза, че музеят на открито е убежище на българщината, на духа на старите майстори, на онова, което ни отличава сред другите народи и ни прави уникални.
Кметът на Габрово Таня Христова поздрави гостите и участниците с думите: „Добре дошли в нашия български дом „Етър“-а“.
Ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Огнян Златев бе категоричен: „В „Етър“-а може да се види всичко, което сме ние – българите“.
Зам.-министър Амелия Гешева направи емоционално обръщение: „Да са благословени майсторите, ръцете и душите им”.
Зам.-министър Любен Кънчев бе категоричен, че този Панаир е доказателство за последователната и усърдна работа на местната власт за запазване и популяризиране на българските традиции и обичаи.
Официалните лица бяха първите, които се включиха в инициативата „Нишки от историята“, посветена на 55 години от създаването на ЕМО „Етър“, като изтъкаха първите няколко сантиметра от тъкан, върху която посетителите в музея ще имат възможността да работят през следващата една година.
За първи път в рекламните материали на Панаира бе представена новата визуална идентичност на музея. Положително оценена от публиката бе идеята, заложена в рекламния клип, който популяризираше Панаира – „Алъш-веришът не е задължителен, нека си направим Панаир на душата“. Възприето откъм хумористичната му страна, това мото по-скоро провокира посетителите да си тръгват с предмети от изложението и АртЗоната.

снимка: ЕМО „Етър“
За първи път в историята на Панаира се проведе Майсторска надпревара по каменоделство, спечелена от Петър Петров. Участваха девет занаятчии, между които две жени. В младежка секция към нея се състезаваха ученици от единственото на Балканите училище по каменообработване в българското село Кунино.
Открити бяха две международни изложби – „Палестина, Светата Земя“ и „Изкуството – мост между културите“, представяща традиционни занаяти от Иран.
Към Международния панаир на традиционните занаяти имаше сериозен медиен интерес. В над 60 публикации в национални и местни медии са представени отделните събития през четирите дни на Панаира. БНТ, телевизия България ON AIR, телевизия Дестинация България, ТВ плюс, Българско национално Дарик радио, отделните програми на БНР, Агенция Фокус, Труд, Монитор, Стандарт, Sofiapress, както и всички, работещи на територията на общините от област Габрово са част от медиите, които отделиха сериозно място за ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти.
Организатори на Международния панаир на традиционните занаяти са Министерство на културата, Община Габрово и ЕМО „Етър“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Кримипреди 7 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Културапреди 7 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово








