Свържи се с нас

Любопитно

Първият учебен ден – от Възраждането до наши дни

Published

on

Диаграма за процента ученици, започнали навреме, не прекъсвали и завършили през учебната 1947/1948 година

Кога и как е започвал първият учебен ден ?
Исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи, след Освобождението и в съвременна България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието – Габрово.

За трети клас на главното мъжко Габровско училище учебната 1874/75 година е завършила на 24 юни

През Възраждането
В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).

На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден – в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.

Началният учител Иван Станев започва учебната година с класа си (IV отделение) в с. Драганово, 1904/05

След Освобождението
След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.

В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

Реформи след 20-те години на XX век.
По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.

Детски спектакъл, в който се показва как селският глашатай съобщава за откриване на детска градина, 1936 година.

Датата 15 септември се запазва до 1949 година.
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение.

Ученици от III e клас, VIII ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово, първи учебен ден – 15 септември 1980 г.

Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
– 28 май за селските първоначални училища
– 4 юни за селските начални, прогимназии и основни
– 11 юни за градските начални, прогимназии и основни
– 22 юни за градските гимназии и средни училища.

Ученици от III e клас, VIII ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово, в края на учебната година – 31 май 1981 г.

По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

Датата в свидетелството, издадено от Поповската народна прогимназия, е ден преди края на учебната година – 12 юни 1950

От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Любопитно

Общината в Габрово въвежда тестово AI-асистент

Published

on

Община Габрово въведе в тестов режим AI чат бот, интегриран в официалния си уебсайт.

Инструментът е предназначен да помага на гражданите с информация за административни услуги, процедури и актуални теми като метеорологична и пътна обстановка.

Решението е разработено по програмата Test-Before-Invest на Европейския цифров иновационен хъб AI-EDIH и използва последно поколение голям езиков модел на Google — Gemini 3.0.

Това позволява разговор на естествен език и по-точно разбиране на запитванията.

Системата е в начална версия — предстоят допълнително обучение, разширяване на информационната база и подобряване на алгоритмите въз основа на обратна връзка от потребителите.

Общината представя проекта като стъпка към модернизиране на комуникацията с гражданите и прилагане на иновативни подходи в публичното обслужване.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Любопитно

Исторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио

Published

on

Историческият музей в Дряново поставя началото на нова инициатива – музеен видео подкаст. За целите ѝ е обособено собствено студио, оборудвано с професионална аудио и видео техника. Името на подкаста е „Музеят говори“.

Идеята е чрез него музеят да достигне до нова аудитория, да задълбочи ангажираността на посетителите, да предлага образователно и любопитно съдържание, да представя интересни истории за движимите културни ценности и богатството в музейните фондове.

„Музеят говори“ ще бъде едно достъпно, дигитално разширение на реалните музейни обекти и експозиции, ще бъде възможност за по-задълбочени разговори, ще търси връзки между историческия опит и днешните предизвикателства.

Наред с досегашните социални канали, подкастът ще информира за предстоящи събития и инициативи от културния календар на институцията.

Предвид бързата консумация на изобилието от повърхностна информация в днешно време, съдържанието на подкаста ще бъде и ценен извор за бъдещи изследователи относно личностите и процесите в нашето съвремие.

Постоянен фокус на новия формат ще бъде темата за ролята на музеите в един динамичен и бързо променящ се свят. В „Музеят говори“ ще участват специалисти от ИМ – Дряново, както и гости – личности от обществения и културен живот, представители на национални институции, учени, изследователи и др.

Амбицията на екипа е да бъдат излъчвани по един епизод седмично. Съдържанието ще бъде публикувано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново, както и в официалните профили в социалните мрежи.

Студиото на ИМ – Дряново е оборудвано с професионална техника от Динафос – българска компания с дългогодишен опит в областта на фотографската, видео и осветителната техника.

Фирмата е официален партньор и дистрибутор на водещи световни марки и активно подкрепя развитието на визуалните изкуства и създаването на качествено дигитално съдържание.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица