Свържи се с нас

Култура

Организират „Варварски събор“ край Севлиево

Предстои Второ издание на фестивала на историческото наследство „Хоталич 2018“, „Варварският събор“ се организира от Община Севлиево, Исторически музей – Севлиево и Сдружение за исторически възстановки ДУКС Антика.

Published

on

снимка: Община Севлиево

На 23 септември, неделя, в Археологическия обект „Хоталич“ ще се проведе второто издание на Фестивал на историческото наследство „Хоталич“. Тази година фестивалът е под надслов „Варварски събор“, информираха от Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

Какво биха представлявали Балканите в Античността, ако я нямаше доминацията на Рим? Над 100 участници от България и Румъния ще пресъздадат народите и културите на местните хора, презрително сбутани от Рим под общия знаменател варвари.

В рамките на фестивала ще станете свидетели на древни обреди, занаяти и умения, които ще получат нов блясък сред дрънкане на оръжие и наслоено през вековете недоверие.

снимка: Община Севлиево

Далеч, отвъд хоризонта, могъщият Рим ще следи с тревога зараждащия се съюз и ще опитва да го разбие в зародиш. А наблюдатели ще има. Отвъд воалът на времето с потомците си ще бъдат Спартак, Децебал, Аларих, Атила, Аспарух и още стотици, хиляди сенки.

Шатрите си ще разпънат траки, даки, келти, готи, скити, хуни и всеки, който се отзове на повикът за общ събор. Всеки народ ще забие знамето си на свещена земя, ще демонстрира своите оръжия, облекло, бойни умения, занаяти и ритуали. Ще търгува, празнува и воюва. Дали племената ще стигнат до сговор или далечните пръсти на Вечният град ще успеят да всеят раздор сред тях?

снимка: Община Севлиево

„Заповядайте на 23 септември в „Хоталич“, за да станете част от Фестивала на историческото наследство Хоталич 2018!“

Време е за Варварски събор!

Кои са варварите?

Извън стените на цивилизацията, зад глинените колоси на недостойни парвенюта, отвъд стройните редици от „законни“ бесилки, убиващи правдата и честта, в непристъпните пущинаци и вековни дъбрави, съществува древен свят. Светът на варварите.

Могъщите култури на античността нарекли „варвари“ свободните народи и изградили цивилизации, чийто корени пиели от жизнената им плът. Покорената им сила подхранвала плод от великолепни творения на изкуството, разтърсващи философски прозрения и монументални градежи. За да блестят в градовете златните колони на величествени храмове, за да могат облечени в коприни и сребро пълководци да триумфират под арки от цветя и слонова кост, цели народи били продавани като роби по мръсните площадчета на същите тези градове. Унизените варварски войни водели плуговете под изгарящото слънце, събирали реколтата, умирали в задушните рудници и кървели по арените. Жените и дъщерите им, презирани и третирани като добитък, изпълвали бордеи и домакинства, задоволявайки капризите на безмилостни господари и жестоките им съпруги.

Презрението обаче прикривало стаен ужас. Случвало се пелената от лъжи и безпросветност в която били държани варварските народи да се разкъса и тогава сред множеството индивидуалисти се изправял един, който разбивал задушаващата коруба от недоверие и страх, озарявал със светлината на надеждата събратята си и ги повеждал към храмовете на лъжата за разплата. Така робите превръщали мечтата за свобода в битка за свобода, унизените посягали към достойнството на големеца, степните ездачи обръщали конете към забранените градове, а безликите селяци прехвърляли стените на непристъпни крепости. Колкото и страховити да изглеждат фараони, царе и императори, неминуемо идва ден, в който спокойното тресавище на презрените варвари се превръща в ревящ океан и помита самозабравилата се върхушка. Така е било и така ще бъде.

Летописците получават злато за труда си. Те възпяват могъществото на богатите и овластените и са жестоки към бедните и подтиснатите. Но когато измамните летописи се отхвърлят и читателят се превърне в гост и приятел, тогава пред очите му хората, описани като диви и примитивни се превръщат в богати духом носители на древна мъдрост, кръвожадните им ритуали се сливат с вибрацията на природата, а жестоките нрави се оказват борба за живот. Вие какво предпочитате? Да сте читател или приятел?

За да сте част от програма богата на зрелища, познание и забавление, за да търгувате и дегустирате, за да аплодирате умението на ездачите и настръхнете при зова на бойния рог, заповядайте на „Варварски събор“ във Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ 2018.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица