

Култура
Чешма в ЕМО „Етър“ пази спомена за бурни събития и достойни българи
Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков в ЕМО „Етър“, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода

снимка: ЕМО „Етър“
Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.
Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

снимка: ЕМО „Етър“
За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в ЕМО „Етър”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков.
Баща му – Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.
Наследява го синът му Петър (Пецата) хаджи Христов Рачков – съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира „Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си Пецата х. Христов изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.
Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.
Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „Св. Троица“ – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписът, гласящ: „В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов“.
Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете короновани глави на орлите.
Коритото е с изобразени два полуизправени лъва, застанали един срещу друг, а между тях, обградена с разлистени извити клонки, е 8-листна розета.
Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това сякаш не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „принуждава” отишлия за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.
През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попада все още запазената голяма чешма на Пецата хаджи Христов.
Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.
В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей „Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея, срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

снимка: ЕМО „Етър“
Странна е съдбата на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за слава на създателя си, минала през много стопани, тя единствена до днес пази спомена за Пецата хаджи Христов дарил имот и име в построяването й.
Авторът на тази статия е Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник „Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е „За одисеята на една „Етър”-ска чешма”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура


„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.
На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.
Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.
Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.
Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.


Култура
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата


Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.
Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.
После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.
Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.
Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.
В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.
„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.
Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.
Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.
Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.


Култура
Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“


Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.
Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.
Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.
Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.
Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.


-
Любопитнопреди 6 дни
Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)
-
Културапреди 6 дни
Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Новинипреди 5 дни
Внимание, кибератака: Фалшиви мейли от името на РЗОК – Габрово!
-
Любопитнопреди 6 дни
Търси се „Група Х“, ама не за ремонт на покрива, а за сцена в Янтра
-
Културапреди 6 дни
МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс
-
Кримипреди 6 дни
100-грамов пакет с пико „цъфна“ ненадейно в автомобил, а водачът му отказа тест
-
Новинипреди 4 дни
Днес празнуваме Голяма Богородица