Свържи се с нас

Култура

Каменни изображения от времето на Българското възраждане

Published

on

Изображение на лъв от моста на р. Видима

Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство – едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември.

Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.

За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара.

Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове.

Изображение на човек и животно от дворната врата на Лопушанския манастир

Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.

Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите.

Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър.

 Надвходна украса от църквата „Св. Спас” във Велико Търново

Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата.

Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.

Изображение на ламя от моста при Бяла

Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.”

Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са: Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца; Дарин Ганчев от София; Елин Георгиев от Аксаково; Индия Кърмова от София; Петър Кръстев от Роман; Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново; Румен Барфончофски от Враца; Филип Филипов от София.

Икона на св. Георги от Поморийския манастир

В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници: Денис Христов от Враца; Иван Симеонов от Враца; Павел Гетов от Роман.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Лейтенант Густл“ и преоткриването на живота

„Лейтенат Густл“ – премиера на габровска сцена

Published

on

Да обичаш живота и да играеш главната роля в собствената си екзистенциална комедия, познато ли ви е? Отговорът ще намерите в най-новата постановка на Габровския драматичен театър „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“, чиято премиера ще се състои на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“.

Режисьор на спектакъла е Васил Дуев, който е и автор на сценичната адаптация на новелата „Лейтенант Густл“ на австрийския писател и драматург Артур Шницлер – един от най-значимите представители на художествения стил Виенски сецесион. Приживе писателят се радва на световно признание, но след смъртта си е забравен, заради настъпващата вълна на националсоциализма в Германия и Австрия. Само две години след смъртта на Шницлер, книгите му се изгарят публично на площада пред Берлинската опера заедно с творбите на Бертолт Брехт, Хайнрих Ман и Лион Фойхтвангер. У нас австрийският писател и драматург е добре познат на българския читател до 30-те години на XX век. Много негови творби са публикувани, а пиесите му са играни на сцената на Народния театър.

Интересът на режисьора Васил Дуев към австрийския драматург Артур Шницлер, е провокиран от повтарящата се и особено значима сега тема за ценностите в живота. „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ е екзистенциално надсмиване спрямо амбициите ни, покана за философско преосмисляне на обърканите ни мисли, подменените ни представи за чест, дълг, достойнство, смисъл и истина.

Участват актьорите Любен Попов, Магдалена Славчева, Адриана Димова, Тони Христова и Найден Банчевски, с участието на Валери Радев. Хореографията в спектакъла е направена от Магдалена Славчева и Найден Банчевски.

Това е четвъртата постановка на режисьора Васил Дуев с габровската трупа, с която той работи като щатен режисьор в ДТ „Рачо Стоянов“. Зрителите познават експресивния му театрален език от емблематичните спектакли „Истината или се осмеляваш”, 2019 г., „Начало на спектакъла“, 2019 г., култовата „Орото ламя е“, 2020 г. Освен като режисьор, Васил Дуев има многобройни изяви като актьор на софийската театрална сцена.

Многобройни са наградите и номинациите му като творец. За наградите „Аскеер“ е номиниран като режисьор през 2016 г. за „Пилето” и две номинации като актьор в „Мърлин Мърло” през 2016 г. и в авторския си спектакъл „Самотни персонажи“ през 2013 г. За наградите „Икар“ има две номинации: като режисьор за „Самотни персонажи” през 2013 г. и като актьор в моноспектакъла „Всичко на масата” през 2017 г.

Предстои ни да видим неговия прочит на новелата „Лейтенант Густл“, честно да си отговорим на въпроса дали като препускаме в живота не пропускаме самия живот. Да потърсим отговорите на въпросите „Наистина ли професията ни е толкова важна?“, „Наистина ли мнението на другите за нас е определящо?“, „Наистина ли Аз-ът се определя от тях – какво ще кажат, какво ще премълчат?“ „Кои са те?“, „Кои са важните Те?“. Лейтенант Густл е смешник като нас – ние сме негови наследници.

2020 е годината, в която хората имат възможност да обърнат поглед навътре към себе си, към човека, за да видят колко битието е претрупано с излишества, които закриват истински ценното и стойностно в живота – самият живот.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Голям зрителски интерес за премиерата на „Салиери“

На лов за съвършенство

Published

on

„Музикантът е ловец на съвършенство“ – една от репликите, които ще се забият в съзнанието ви и ще отекват цяла вечер, дори до сутринта, ако сте гледали „Салиери“. Премиерата на най-новия спектакъл на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър се състоя вечерта на 7 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Творческият екип на театъра не спира да изненадва публиката както с новите заглавия в изцяло променения си репертоар, така и с бързината, с която ги представя като готов театрален продукт. За последните три седмици – три премиери, а през следващите две – нови две постановки. Ударно, професионално и с бързи темпове, на габровска сцена се раждат нови неща, за които отдавна има зрителски глад.

Спектакълът „Салиери“ е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Дотук свършва всичко, което може да ви се стори познато, било от предишни представления или прочутата филмова адаптация на Милош Форман. Пригответе се за другата гледна точка – разказа на Салиери в последния ден от живота му. Пригответе се за съвсем освободена от парадигми режисьорска трактовка, игра с пространството и светлините. Пригответе се за новаторска и изчистена сценография, създадена с много умисъл от сценографа и художника на представлението Гергана Лазарова – Рънкъл.

Това, за което няма как да сте готови е силната и стилна актьорска игра на Димо Димов в ролята на Салиери, Таня Йоргова в ролята на бръснаря и Петко Петков в ролята на сладкаря. Нетрадиционно решение и изненадващо за публиката, е живото изпълнение на части от класически музикални произведения от пианистката Инес Симеонова, корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. В постановката музиката на Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен оживява буквално. Тя е допълващ и подкрепящ елемент към актьорското превъплъщение на Димо Димов – от една страна е неговият своеобразен сценичен партньор, а от друга страна е част от самия разказ на Салиери. В сюжетната линия умело са вписани фрагменти от история и теория на музиката.

Зрителите срещат един отдаден на музиката до рационална педантичност Салиери, който търси съвършенството на божието проявление във всяка музикална фраза. Сблъсъкът му с непринудената лекота на гениалността се оказва основна причина за колизийната му схватка с абсолютния творец на света. Очертава се ясно противоборство между човешката цел и божественото намерение. Хората следват съдбата си, но винаги могат да променят предначертания план чрез избора си, за да открият, че дори промяната е част от обета с абсолюта, част от замисъла му, даден ни със свободата на волята.

Чрез разказа на Салиери Димо Димов пресъздава образите на Моцарт и обкръжението му. В монологичната форма се зарежда наниз от диалогични етюди, в които персонажите оживяват пълнокръвни, различни, пъстри. Поддържащите роли на Таня Йоргова и Петко Петков не се ограничават до пресъздаване на основните им персонажи. Те умело влизат от роля в роля и изграждат образите на ключови фигури от времето на Моцарт и Салиери.

Всичко това става с пестеливи изразни средства, изчистена сценография и свободно сценично пространство, в което изпъкват майсторството на актьорите и режисьорското преосмисляне на пиесата. Нищо не отвлича вниманието на публиката. То изцяло е съсредоточено върху случващото се на сцената чрез актьорската игра и професионалното изпълнение на класическа музика на две пиана.

„Салиери“ на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър ще ви пренесат в друго измерение, където ловът на съвършенство е начин да преосмислим битието. Новото предложение на ДТ „Рачо Стоянов“ към публиката е постановката „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата на екзистенциалната комедия по Артур Шницлер ще бъде на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на сцената на габровския театър.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Иван Вазов се подписва в Паметната книга на Априловската гимназия

Published

on

Преди 119 години Патриархът на българската литература Иван Вазов оставя послание в Паметната книга на Априловската гимназия, при посещението му през юни 1901 г.

Днес, 9 юли, по повод 170 години от рождението на гениалния поет и писател Вазов, с дълбок поклон и благодарност за възраждането и съхранението на българския дух, Държавният архив в Габрово показа за обществеността дигиталното копие, което съхранява във фондовете си.

Оригиналът на книгата се съхранява и продължава да се попълва в Националната Априловска гимназия от личности, посетили училището.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица