Свържи се с нас

Култура

Каменни изображения от времето на Българското възраждане

Published

on

Изображение на лъв от моста на р. Видима

Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство – едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември.

Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.

За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара.

Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове.

Изображение на човек и животно от дворната врата на Лопушанския манастир

Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.

Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите.

Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър.

 Надвходна украса от църквата „Св. Спас” във Велико Търново

Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата.

Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.

Изображение на ламя от моста при Бяла

Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.”

Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са: Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца; Дарин Ганчев от София; Елин Георгиев от Аксаково; Индия Кърмова от София; Петър Кръстев от Роман; Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново; Румен Барфончофски от Враца; Филип Филипов от София.

Икона на св. Георги от Поморийския манастир

В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници: Денис Христов от Враца; Иван Симеонов от Враца; Павел Гетов от Роман.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица