Култура
Христо Тоцев – майсторът, не обичащ бетона и намиращ мястото на всеки камък в един градеж
Христо Тоцев – майсторът, който не обича бетона и може да намери мястото на всеки камък в един градеж

снимка: ЕМО „Етър“
Христо Тоцев е на 35години от Габрово. Историк по образование и магистър „Културно историческо наследство“. От 12 години се занимавам със строителство и по-конкретно с реставрация на стари къщи. Поканен е за участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” от 10 до 12 август. Христо Тоцев ще представи лекция за каменната зидария по време на Възраждането и ще се включи в практическата част на събитието.

снимка: ЕМО „Етър“
– Интересен професионален път сте изминали, г-н Тоцев! Как започна всичко?
– През 2006 г. започнах като чирак при опитни майстори-реставратори и преминах през всички етапи на обработка и зидане с камък, възстановяване и изграждане на каменни зидове и подпорни стени, стълби, настилки реставриране и изграждане на дървени конструкции. От 2010 започнах да поемам обекти самостоятелно и да прилагам усвоените знания, главно каменна зидария, настилки, декорация. През годините съм работил по различни проекти, едни изцяло пресъздават епохата от преди 150 години, други комбинират старите и новите техники. Така успях да сравня и отбележа предимствата на някои от старите способи в строителството на Възрожденските къщи, постройки и дворни пространства. 2016-2017 г. реших да специализирам в сухата каменна зидария и продължих обучението си в Англия. В момента съм професионален член на Асоциацията за суха каменна зидария на Великобритания и учредител на Българската асоциация за суха каменна зидария. Вчера създадохме страница във фейсбук, където ще разказваме за техниките на сухата зидария, предимствата и ще покажем много примери, имаме много идеи в тази посока.

снимка: ЕМО „Етър“
– Ваши са думите, че е работа на майстора да открие мястото на всеки камък в градежа, така че да му осигури поне 100 години живот! Гледате на работата с необработения камък като на изкуство!
– От купчината камъни, всеки камък има определено място в градежа, който предстои да бъде издигнат, работата на един майстор е да го намери, така че да му подсигури поне 100 години живот и едновременно приятен външен вид, разбира се. Говорим за необработен камък. Аз имам страст към това древно изкуство и занаят за работа с камък без спойка. Тепърва ще се опитаме да обясним защо тези градежи са по- устойчиви, хората тук са забравили или нямат информация, не харесвам бетона в дуварите, скрит или не, аз го виждам, толкова много бетон, а на повечето места е излишен. В края на тази година очакваме техниките на сухата зидария да бъдат официално признати от UNESCO за световно нематериално културно наследство. Възхищавам се и на каменните настилките във Възрожденския двор, както и неговата роля като цяло в живота на българина по онова време. Подобни проекти са също интересно начинание за мен -плочници, калдъръми, пътеки, каменни стъпала. В портфолиото си включвам и работа с дърво, дървени конструкции, външни и вътрешни елементи от дърво, стълбища.

снимка: ЕМО „Етър“
– Разкажете за участието си в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда през август 2018 година в ЕМО „Етър”!
– Поканен съм от организаторите на събитието от страна на Етнографския музей на открито „Етър” да представя в лекция каменната зидария по време на Възраждането, също, заедно с участниците, ще изградим свободно стоящ каменен зид без спойка. Тук е момента да напомня още веднъж, че работното облеклото и обувки са изключително важни за безопасността по време на работа, например за един месец, през ръцете на майстора на каменна зидария минават десетки тонове камък и затова сигурността по време на работа е от първостепенно значение.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди един денПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки








