Свържи се с нас

Култура

Христо Тоцев – майсторът, не обичащ бетона и намиращ мястото на всеки камък в един градеж

Христо Тоцев – майсторът, който не обича бетона и може да намери мястото на всеки камък в един градеж

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Христо Тоцев е на 35години от Габрово. Историк по образование и магистър „Културно историческо наследство“. От 12 години се занимавам със строителство и по-конкретно с реставрация на стари къщи.  Поканен е за участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” от 10 до 12 август. Христо Тоцев ще представи лекция за каменната зидария по време на Възраждането и ще се включи в практическата част на събитието.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Интересен професионален път сте изминали, г-н Тоцев! Как започна всичко?
– През 2006 г. започнах като чирак при опитни майстори-реставратори и преминах през всички етапи на обработка и зидане с камък, възстановяване и изграждане на каменни зидове и подпорни стени, стълби, настилки реставриране и изграждане на дървени конструкции. От 2010 започнах да поемам обекти самостоятелно и да прилагам усвоените знания, главно каменна зидария, настилки, декорация. През годините съм работил по различни проекти, едни изцяло пресъздават епохата от преди 150 години, други комбинират старите и новите техники. Така успях да сравня и отбележа предимствата на някои от старите способи в строителството на Възрожденските къщи, постройки и дворни пространства. 2016-2017 г. реших да специализирам в сухата каменна зидария и продължих обучението си в Англия. В момента съм професионален член на Асоциацията за суха каменна зидария на Великобритания и учредител на Българската асоциация за суха каменна зидария. Вчера създадохме страница във фейсбук, където ще разказваме за техниките на сухата зидария, предимствата и ще покажем много примери, имаме много идеи в тази посока.

снимка: ЕМО „Етър“

– Ваши са думите, че е работа на майстора да открие мястото на всеки камък в градежа, така че да му осигури поне 100 години живот! Гледате на работата с необработения камък като на изкуство!
– От купчината камъни, всеки камък има определено място в градежа, който предстои да бъде издигнат, работата на един майстор е да го намери, така че да му подсигури поне 100 години живот и едновременно приятен външен вид, разбира се. Говорим за необработен камък. Аз имам страст към това древно изкуство и занаят за работа с камък без спойка. Тепърва ще се опитаме да обясним защо тези градежи са по- устойчиви, хората тук са забравили или нямат информация, не харесвам бетона в дуварите, скрит или не, аз го виждам, толкова много бетон, а на повечето места е излишен. В края на тази година очакваме техниките на сухата зидария да бъдат официално признати от UNESCO за световно нематериално културно наследство. Възхищавам се и на каменните настилките във Възрожденския двор, както и неговата роля като цяло в живота на българина по онова време. Подобни проекти са също интересно начинание за мен -плочници, калдъръми, пътеки, каменни стъпала. В портфолиото си включвам и работа с дърво, дървени конструкции, външни и вътрешни елементи от дърво, стълбища.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Разкажете за участието си в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда през август 2018 година в ЕМО „Етър”!
– Поканен съм от организаторите на събитието от страна на Етнографския музей на открито „Етър” да представя в лекция каменната зидария по време на Възраждането, също, заедно с участниците, ще изградим свободно стоящ каменен зид без спойка. Тук е момента да напомня още веднъж, че работното облеклото и обувки са изключително важни за безопасността по време на работа, например за един месец, през ръцете на майстора на каменна зидария минават десетки тонове камък и затова сигурността по време на работа е от първостепенно значение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица