Свържи се с нас

Култура

Христо Тоцев – майсторът, не обичащ бетона и намиращ мястото на всеки камък в един градеж

Христо Тоцев – майсторът, който не обича бетона и може да намери мястото на всеки камък в един градеж

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Христо Тоцев е на 35години от Габрово. Историк по образование и магистър „Културно историческо наследство“. От 12 години се занимавам със строителство и по-конкретно с реставрация на стари къщи.  Поканен е за участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” от 10 до 12 август. Христо Тоцев ще представи лекция за каменната зидария по време на Възраждането и ще се включи в практическата част на събитието.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Интересен професионален път сте изминали, г-н Тоцев! Как започна всичко?
– През 2006 г. започнах като чирак при опитни майстори-реставратори и преминах през всички етапи на обработка и зидане с камък, възстановяване и изграждане на каменни зидове и подпорни стени, стълби, настилки реставриране и изграждане на дървени конструкции. От 2010 започнах да поемам обекти самостоятелно и да прилагам усвоените знания, главно каменна зидария, настилки, декорация. През годините съм работил по различни проекти, едни изцяло пресъздават епохата от преди 150 години, други комбинират старите и новите техники. Така успях да сравня и отбележа предимствата на някои от старите способи в строителството на Възрожденските къщи, постройки и дворни пространства. 2016-2017 г. реших да специализирам в сухата каменна зидария и продължих обучението си в Англия. В момента съм професионален член на Асоциацията за суха каменна зидария на Великобритания и учредител на Българската асоциация за суха каменна зидария. Вчера създадохме страница във фейсбук, където ще разказваме за техниките на сухата зидария, предимствата и ще покажем много примери, имаме много идеи в тази посока.

снимка: ЕМО „Етър“

– Ваши са думите, че е работа на майстора да открие мястото на всеки камък в градежа, така че да му осигури поне 100 години живот! Гледате на работата с необработения камък като на изкуство!
– От купчината камъни, всеки камък има определено място в градежа, който предстои да бъде издигнат, работата на един майстор е да го намери, така че да му подсигури поне 100 години живот и едновременно приятен външен вид, разбира се. Говорим за необработен камък. Аз имам страст към това древно изкуство и занаят за работа с камък без спойка. Тепърва ще се опитаме да обясним защо тези градежи са по- устойчиви, хората тук са забравили или нямат информация, не харесвам бетона в дуварите, скрит или не, аз го виждам, толкова много бетон, а на повечето места е излишен. В края на тази година очакваме техниките на сухата зидария да бъдат официално признати от UNESCO за световно нематериално културно наследство. Възхищавам се и на каменните настилките във Възрожденския двор, както и неговата роля като цяло в живота на българина по онова време. Подобни проекти са също интересно начинание за мен -плочници, калдъръми, пътеки, каменни стъпала. В портфолиото си включвам и работа с дърво, дървени конструкции, външни и вътрешни елементи от дърво, стълбища.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Разкажете за участието си в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда през август 2018 година в ЕМО „Етър”!
– Поканен съм от организаторите на събитието от страна на Етнографския музей на открито „Етър” да представя в лекция каменната зидария по време на Възраждането, също, заедно с участниците, ще изградим свободно стоящ каменен зид без спойка. Тук е момента да напомня още веднъж, че работното облеклото и обувки са изключително важни за безопасността по време на работа, например за един месец, през ръцете на майстора на каменна зидария минават десетки тонове камък и затова сигурността по време на работа е от първостепенно значение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица