Свържи се с нас

Култура

Христо Тоцев – майсторът, не обичащ бетона и намиращ мястото на всеки камък в един градеж

Христо Тоцев – майсторът, който не обича бетона и може да намери мястото на всеки камък в един градеж

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Христо Тоцев е на 35години от Габрово. Историк по образование и магистър „Културно историческо наследство“. От 12 години се занимавам със строителство и по-конкретно с реставрация на стари къщи.  Поканен е за участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” от 10 до 12 август. Христо Тоцев ще представи лекция за каменната зидария по време на Възраждането и ще се включи в практическата част на събитието.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Интересен професионален път сте изминали, г-н Тоцев! Как започна всичко?
– През 2006 г. започнах като чирак при опитни майстори-реставратори и преминах през всички етапи на обработка и зидане с камък, възстановяване и изграждане на каменни зидове и подпорни стени, стълби, настилки реставриране и изграждане на дървени конструкции. От 2010 започнах да поемам обекти самостоятелно и да прилагам усвоените знания, главно каменна зидария, настилки, декорация. През годините съм работил по различни проекти, едни изцяло пресъздават епохата от преди 150 години, други комбинират старите и новите техники. Така успях да сравня и отбележа предимствата на някои от старите способи в строителството на Възрожденските къщи, постройки и дворни пространства. 2016-2017 г. реших да специализирам в сухата каменна зидария и продължих обучението си в Англия. В момента съм професионален член на Асоциацията за суха каменна зидария на Великобритания и учредител на Българската асоциация за суха каменна зидария. Вчера създадохме страница във фейсбук, където ще разказваме за техниките на сухата зидария, предимствата и ще покажем много примери, имаме много идеи в тази посока.

снимка: ЕМО „Етър“

– Ваши са думите, че е работа на майстора да открие мястото на всеки камък в градежа, така че да му осигури поне 100 години живот! Гледате на работата с необработения камък като на изкуство!
– От купчината камъни, всеки камък има определено място в градежа, който предстои да бъде издигнат, работата на един майстор е да го намери, така че да му подсигури поне 100 години живот и едновременно приятен външен вид, разбира се. Говорим за необработен камък. Аз имам страст към това древно изкуство и занаят за работа с камък без спойка. Тепърва ще се опитаме да обясним защо тези градежи са по- устойчиви, хората тук са забравили или нямат информация, не харесвам бетона в дуварите, скрит или не, аз го виждам, толкова много бетон, а на повечето места е излишен. В края на тази година очакваме техниките на сухата зидария да бъдат официално признати от UNESCO за световно нематериално културно наследство. Възхищавам се и на каменните настилките във Възрожденския двор, както и неговата роля като цяло в живота на българина по онова време. Подобни проекти са също интересно начинание за мен -плочници, калдъръми, пътеки, каменни стъпала. В портфолиото си включвам и работа с дърво, дървени конструкции, външни и вътрешни елементи от дърво, стълбища.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Разкажете за участието си в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда през август 2018 година в ЕМО „Етър”!
– Поканен съм от организаторите на събитието от страна на Етнографския музей на открито „Етър” да представя в лекция каменната зидария по време на Възраждането, също, заедно с участниците, ще изградим свободно стоящ каменен зид без спойка. Тук е момента да напомня още веднъж, че работното облеклото и обувки са изключително важни за безопасността по време на работа, например за един месец, през ръцете на майстора на каменна зидария минават десетки тонове камък и затова сигурността по време на работа е от първостепенно значение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Published

on

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

Published

on

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.

Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.

“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Зареди още

Култура

Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

Published

on

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.

Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.

Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.

Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица