Свържи се с нас

Култура

Христо Тоцев – майсторът, не обичащ бетона и намиращ мястото на всеки камък в един градеж

Христо Тоцев – майсторът, който не обича бетона и може да намери мястото на всеки камък в един градеж

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Христо Тоцев е на 35години от Габрово. Историк по образование и магистър „Културно историческо наследство“. От 12 години се занимавам със строителство и по-конкретно с реставрация на стари къщи.  Поканен е за участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда в ЕМО „Етър” от 10 до 12 август. Христо Тоцев ще представи лекция за каменната зидария по време на Възраждането и ще се включи в практическата част на събитието.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Интересен професионален път сте изминали, г-н Тоцев! Как започна всичко?
– През 2006 г. започнах като чирак при опитни майстори-реставратори и преминах през всички етапи на обработка и зидане с камък, възстановяване и изграждане на каменни зидове и подпорни стени, стълби, настилки реставриране и изграждане на дървени конструкции. От 2010 започнах да поемам обекти самостоятелно и да прилагам усвоените знания, главно каменна зидария, настилки, декорация. През годините съм работил по различни проекти, едни изцяло пресъздават епохата от преди 150 години, други комбинират старите и новите техники. Така успях да сравня и отбележа предимствата на някои от старите способи в строителството на Възрожденските къщи, постройки и дворни пространства. 2016-2017 г. реших да специализирам в сухата каменна зидария и продължих обучението си в Англия. В момента съм професионален член на Асоциацията за суха каменна зидария на Великобритания и учредител на Българската асоциация за суха каменна зидария. Вчера създадохме страница във фейсбук, където ще разказваме за техниките на сухата зидария, предимствата и ще покажем много примери, имаме много идеи в тази посока.

снимка: ЕМО „Етър“

– Ваши са думите, че е работа на майстора да открие мястото на всеки камък в градежа, така че да му осигури поне 100 години живот! Гледате на работата с необработения камък като на изкуство!
– От купчината камъни, всеки камък има определено място в градежа, който предстои да бъде издигнат, работата на един майстор е да го намери, така че да му подсигури поне 100 години живот и едновременно приятен външен вид, разбира се. Говорим за необработен камък. Аз имам страст към това древно изкуство и занаят за работа с камък без спойка. Тепърва ще се опитаме да обясним защо тези градежи са по- устойчиви, хората тук са забравили или нямат информация, не харесвам бетона в дуварите, скрит или не, аз го виждам, толкова много бетон, а на повечето места е излишен. В края на тази година очакваме техниките на сухата зидария да бъдат официално признати от UNESCO за световно нематериално културно наследство. Възхищавам се и на каменните настилките във Възрожденския двор, както и неговата роля като цяло в живота на българина по онова време. Подобни проекти са също интересно начинание за мен -плочници, калдъръми, пътеки, каменни стъпала. В портфолиото си включвам и работа с дърво, дървени конструкции, външни и вътрешни елементи от дърво, стълбища.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Разкажете за участието си в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се провежда през август 2018 година в ЕМО „Етър”!
– Поканен съм от организаторите на събитието от страна на Етнографския музей на открито „Етър” да представя в лекция каменната зидария по време на Възраждането, също, заедно с участниците, ще изградим свободно стоящ каменен зид без спойка. Тук е момента да напомня още веднъж, че работното облеклото и обувки са изключително важни за безопасността по време на работа, например за един месец, през ръцете на майстора на каменна зидария минават десетки тонове камък и затова сигурността по време на работа е от първостепенно значение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Култура

Поредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново

Published

on

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.

Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.

Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.

Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““

Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.

Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.

Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш

Published

on

В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.

Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.

Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.

„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.

Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица