Свържи се с нас

Култура

Ето защо мутафчийството все още е жив занаят (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

През есента на 2017 година Габрово бе избран от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Важна роля в този процес има Етнографски музей на открито „Етър”, където се съхранява и предава на новите поколения знание от миналото.

Вейлада Мутафчиева, Невена Екимова, Мадлена Иванова и Ивелина Иванова също имат принос Габрово да стане част от световната мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО. Самите жени не отчитат своята роля, но тя е очевидна с включването им в обучението по мутафчийство, което майстор Христо Маринов проведе в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на изделията. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работят стотици майстори. В големи количества се тъкат мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова е част от групата, която в продължение на месец усвои тънкостите на мутафчийството.

„Просто ми беше интересно, обичам ръчните занимания”, споделя младата жена, която умее да шие и да плете. Семейната среда, в която израства, помага много в нея да се оформи разбирането, че най-красивите вещи са сътворени от човешките ръце.

„И двете ми баби, и майка ми са шивачки и плетачки, които в активната част от професионалния си път са ангажирани с габровската текстилна индустрия. Дори не помня колко малка съм била, когато се запознах с тези занаяти.”

снимка: ЕМО „Етър“

Невена Екимова казва, че до включването си в обучението по мутафчийство при майстор Христо в ЕМО „Етър” не знае нищо за занаята. Предполага, че е доста разпространен, тъй като в миналото много хора носят фамилията Мутафчиеви.

Обучението се провежда хронологично, и в него е проследен целия процес за изработване на едно мутафчийско изделие – чистенето на вълната от коза, биенето и преденето, което на Невена й се струва особено трудно. Самото тъкане е силова работа, макар че и в него има творчество.

Преди време в габровското село Враниловци Невена Екимова за пръв път вижда изтъкан от мутафчия предмет. В наши дни той е ползван за украса във вид на застлано килимче, но е направен за дисаги.

снимка: ЕМО „Етър“

От преминалите обучението по мутафчийство в ЕМО „Етър”майстор Христо Маринова избира Вейлада Мутафчиева да продължи да практикува в музея. Тя обича да плете и тъче, но е разбрала колко специфичен занаят ще практикува. Някои се изнервят, докато тъкат, Вейлада се успокоява.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлена Иванова отчита, че мутафчийството е труден занаят, който изисква много енергия.

„Човек трябва да е съсредоточен, да внимава. Харесвам всякакъв тип приложни техники и затова реших да се включа в обучението по мутафчийство”, това са мотивите на Мадлена Иванова, която все още няма свой стан. Предстои да й бъде изработен. Тя ще продължи да практикува тъкачество, макар и не като мутафчия. Майстор Христо ще следи работата й, за да може ученичката му да се усъвършенства.

снимка: ЕМО „Етър“

Ивелина Иванова практикува професионално бродиране с крачна машина. Вълнува се от съпътстващите го дейности, а обучението в мутафчийство допринася за нейното усъвършенстване. Тя е убедена, че усвояването на различни техники помага в израстването на човек.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Култура

Представят обновените музеи – РИМ и РЕМО „Етър“

Published

on

Представяне на реализираните дейности по обновяването на Регионалния исторически музей и на етнографския музей на открито „Етър“ ще се проведе в понеделник, 15 април, съобщи за медиите Миглена Въгленова от отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово.

От 16.00 часа в РИМ – Габрово ще се състои презентацията на обновените зали в реставрираната сграда на музея, която е недвижима културна ценност от национално значение.

Експозиционните пространства са обзаведени със съвременни мебели, модерна техника и оборудване. Фасадата и вътрешните помещения са изцяло пребоядисани, подновени са дограмите и покривът.

Час и половина по-късно на територията на РЕМО „Етър“ ще бъдат показани новите придобивки в музейния комплекс. Близо 10.5 милиона лева са вложени за създаване на съвременни условия за креативен културен туризъм. Мястото вече разполага с детски център, ремонтиран хотел, многофункционална музейна сграда, реставрирани водни съоръжения, база за обучения, обновени изложбени площи и други.

Инвестициите в двата културно-туристически обекта са направени с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Габрово е единствената община в страната с два реализирани проекта по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ на процедурата „Развитие на туристически атракции“.

Зареди още

Култура

„Етър“ спечели наградата „Музей на годината“

Published

on

Определени са носителите на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2023 година, съобщиха от организацията. Наградата „Музей на годината“ се присъжда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“-Габрово за проекта РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм.

В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Регионален етнографски музей – Пловдив за проект: „Приключения с Аргир“ – детска образователна книжка. В категория „Събития и работа с публики“ призът бе присъден на Археологически музей „Велики Преслав” за проект: „Новото сияние на Симеоновия Златен век“.

Официалната церемония за връчване на наградите ще се проведе на 25 април в Регионален исторически музей – Пловдив. Сдружение „Български музеи“ отличава музейни институции за приноса им в съхраняването и популяризирането на културното наследство на страната за осма поредна година.

В журито са включени проф. дпн Вася Делибалтова – ръководител катедра Дидактика, факултет Педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Ярослава Бубнова – директор на Национална галерия; доц. д-р Соня Пенкова – директор на Национален военноисторически музей; Екатерина Джумалиева – директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерство на културата; Елеонора Авджиева – директор на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.

Наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ са учредени през 2016 г. и са първите институционално установени награди, които служат за отбелязване на най-добрите практики в музеите за предходната година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица