Свържи се с нас

Култура

Петровден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Петровденското ястие „Бял мъж” се приготвя с усет и е символ на духовната чистота

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Баба Мария била дребничка, пъргава, с изправена стойка жена. Имала чувство за хумор и усет за естетика. Учела хората около себе се на своите умения, но ненатрапчиво. Баба Мария успявала да провокира интерес. Благодарение на това, нейната внучка Йонка днес може да приготвя ястието „Бял мъж”, характерно за Петровден.

снимка: ЕМО „Етър“

Йонка Николова разказва на посетителите в ЕМО „Етър” своята история, докато приготвя „Бял мъж”. На огнището са поставена перустия и съд за готвене.

снимка: ЕМО „Етър“

Йонка Николова живее в Габрово, но идва от Севлиево. Баба й Мария е от село Крушево. Отива си от този свят през 1992 година, а е родена през 1901-ва. Йонка не помни някога да е чувала „направи го”. Желанието й да научи нещо идва от провокацията „ела, да го направим заедно”. Така Йонка още от малка, някъде в началото на 60-те години на ХХ век, разбира много неща за бита на хората по селата.

снимка: ЕМО „Етър“

„Тя непринудено ме провокираше да разбера как става всичко. Минали са толкова години, а в мен е запазено чувството към всичко, което се приготвя с ръцете на човек. Баба винаги беше много чисто облечена, с бяла риза, бяла кърпа и цвете на ухото.”

снимка: ЕМО „Етър“

В миналото сиренето се оставя за времето, когато животните спрат да дават малко. Ако се събере повече, хората ядат пресни млечни продукти. Йонка споменава, че днес на ишумика погрешно се казва извара, тъй като са различни. „Бял мъж” се приготвя от прясно сирене. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Няма магазини, от които да си купи човек продуктите, за да започне да готви. Първо трябва да издои животните, да бие масло с буталка, да подсири сирене. За „Бял мъж” е необходимо и брашно, следователно трябва да си се погрижил класовете да са ожънати, овършани, зърното да мине през воденицата и да стигне до сандъците в къщи.

снимка: ЕМО „Етър“

„За своя „Бял мъж” баба Мария използваше бяло брашно, което смесваше с царевично. Ако царевичното не е много прясно, слагаше само бяло. „Бял мъж” е последното ястие, което се приготвя от млякото, следователно количеството трябва да е достатъчно. То е ястие за разкош.

снимка: ЕМО „Етър“

Слага се от маслото в тигана, поставя се прясно сирене, което се раздробява с дървена лъжица. Температурата от огъня постепенно го стопява, а при истинско сирене се оформят малки конци. С цедка се слага брашното. Не може да се приготвя „Бял мъж” по рецепта с подробни указания. Необходимо е да имаш усет. Баба Мария докосваше с пръсти ястието и така разбираше дали е готово. Усетът го получих и аз с времето. „Белият мъж” се поставя в чиния и с лъжица по краищата се прави украса във вид на кладенчета. Всичко се посипва със стопена във вода захар и се оставя известно време „да отдъхне”. Чак тогава се слага на трапезата.”

снимка: ЕМО „Етър“

Йонка Николова споделя с посетителите на ЕМО „Етър” своето отношение към храната. Според легендата Св. Петър научил жътварите да правят „Бял мъж”, за да им спести неудобството, че няма с какво да го нагостят щом слезе при тях. Йонка Николова припомня, че този светец е ключар, пазач на вратите към Рая. Символично с тях отваря път към светлината. Затова и ястието „Бял мъж” символизира духовната чистота.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица