

Култура
Петровден в ЕМО „Етър“ (снимки)
Петровденското ястие „Бял мъж” се приготвя с усет и е символ на духовната чистота

снимка: ЕМО „Етър“
Баба Мария била дребничка, пъргава, с изправена стойка жена. Имала чувство за хумор и усет за естетика. Учела хората около себе се на своите умения, но ненатрапчиво. Баба Мария успявала да провокира интерес. Благодарение на това, нейната внучка Йонка днес може да приготвя ястието „Бял мъж”, характерно за Петровден.

снимка: ЕМО „Етър“
Йонка Николова разказва на посетителите в ЕМО „Етър” своята история, докато приготвя „Бял мъж”. На огнището са поставена перустия и съд за готвене.

снимка: ЕМО „Етър“
Йонка Николова живее в Габрово, но идва от Севлиево. Баба й Мария е от село Крушево. Отива си от този свят през 1992 година, а е родена през 1901-ва. Йонка не помни някога да е чувала „направи го”. Желанието й да научи нещо идва от провокацията „ела, да го направим заедно”. Така Йонка още от малка, някъде в началото на 60-те години на ХХ век, разбира много неща за бита на хората по селата.

снимка: ЕМО „Етър“
„Тя непринудено ме провокираше да разбера как става всичко. Минали са толкова години, а в мен е запазено чувството към всичко, което се приготвя с ръцете на човек. Баба винаги беше много чисто облечена, с бяла риза, бяла кърпа и цвете на ухото.”

снимка: ЕМО „Етър“
В миналото сиренето се оставя за времето, когато животните спрат да дават малко. Ако се събере повече, хората ядат пресни млечни продукти. Йонка споменава, че днес на ишумика погрешно се казва извара, тъй като са различни. „Бял мъж” се приготвя от прясно сирене. Не е толкова просто, колкото може да си помисли някой. Няма магазини, от които да си купи човек продуктите, за да започне да готви. Първо трябва да издои животните, да бие масло с буталка, да подсири сирене. За „Бял мъж” е необходимо и брашно, следователно трябва да си се погрижил класовете да са ожънати, овършани, зърното да мине през воденицата и да стигне до сандъците в къщи.

снимка: ЕМО „Етър“
„За своя „Бял мъж” баба Мария използваше бяло брашно, което смесваше с царевично. Ако царевичното не е много прясно, слагаше само бяло. „Бял мъж” е последното ястие, което се приготвя от млякото, следователно количеството трябва да е достатъчно. То е ястие за разкош.

снимка: ЕМО „Етър“
Слага се от маслото в тигана, поставя се прясно сирене, което се раздробява с дървена лъжица. Температурата от огъня постепенно го стопява, а при истинско сирене се оформят малки конци. С цедка се слага брашното. Не може да се приготвя „Бял мъж” по рецепта с подробни указания. Необходимо е да имаш усет. Баба Мария докосваше с пръсти ястието и така разбираше дали е готово. Усетът го получих и аз с времето. „Белият мъж” се поставя в чиния и с лъжица по краищата се прави украса във вид на кладенчета. Всичко се посипва със стопена във вода захар и се оставя известно време „да отдъхне”. Чак тогава се слага на трапезата.”

снимка: ЕМО „Етър“
Йонка Николова споделя с посетителите на ЕМО „Етър” своето отношение към храната. Според легендата Св. Петър научил жътварите да правят „Бял мъж”, за да им спести неудобството, че няма с какво да го нагостят щом слезе при тях. Йонка Николова припомня, че този светец е ключар, пазач на вратите към Рая. Символично с тях отваря път към светлината. Затова и ястието „Бял мъж” символизира духовната чистота.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 7 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи