Свържи се с нас

Новини

Отзив от клиент: Пишман майстори сътвориха невиждан цирк!

Published

on

© Copyright 2018 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Да се довериш в днешно време на истински професионалисти, изкарващи си хляба чрез ремонти и диагностики на коли дори в оторизиран сервиз, се оказва, че е истинско предизвикателство, пред което е изправен обикновеният човек. Именно тази форма на доверие, между майстор и клиент, е изпитал на гърба си, струвала е скъпо и коствала много на гражданин, потърсил ни за съдействие, за да дадем гласност на неговата случка.

Одисеята започва на 19 март т.г., когато човекът решил да посети представителството в Габрово, със сервиз към него, на известна корейска марка за автомобили, за да получи компетентно мнение от работещите там местни специалисти, от чието заключение зависило дали да направи покупка на автомобил, втора употреба от същата марка.

След направена 30-минутна техническа и компютърна диагностика на ходова част и двигател на автомобила, в работната карта, издадена без подпис и печат, след огледа на механик и началника на сервиза пишело, че колата имала дефекти и за смяна били предните тампони на предните носачи и заден успокоителен тампон на двигателя.

Обяснено му било, че колата има вибрации и тресене на купето, заради разбит заден успокоителен тампон на двигателя, но дефектът щял да изчезнат веднага щом тампонът бъде сменен. След направена справка при тях за цената на същия тампон казали на клиента, че струва около 140 лева. Други дефекти, освен посочените, не били посочени.

По думите на човека след полученото „компетентно“ техническо мнение на механика, според което автомобилът няма големи технически дефекти, е взел решение да закупи колата. За извършената услуга от сервиза е заплатил 40 лв., получавайки само копие от работната карта – без придружаваща касова бележка за заплатената такса.

След прехвърлянето на автомобил решил да извърши смяна на горепосочените тампони, с оглед привеждане на колата в идеално техническо състояние. За целта на 21 март т.г. закарал автомобила за смяна на тампоните в друг автосервиз, където му е била извършена диагностика на двигателя, ходовата част и окачване на автомобила.

След приключването й за вибрациите и тресенето било посочено като вероятна причина – повреда в демпферен маховик, на стойност над 1000 лв. В този сервиз е бил прегледан задният успокоителен тампон на двигателя и било установено, че същият е нов и здрав, а въпросното тресене и вибрации на купето на автомобила не се дължали на него.

Сдобилият се вече с кола собственик провел още няколко консултации с представители на други автосервизи в Габрово, за да му бъде отговорено на какво се дължат въпросните вибрации. От тях станало ясно, че се потвърждава мнението на специалистите, а именно повреда в демпферния маховик, а не на задния успокоителен тампон на двигателя.

При разбирането му, че от оторизирания сервиз не са го информирали след извършената диагностика за въпросния дефект на демпферния маховик, изтъквайки като единствена причина за тресенето и вибрациите задния успокоителен тампон на двигателя, подмаменият клиент се върнал веднага обратно в сервиза, за да им поиска обяснение за случая и направената от тях грешна диагностика.

Срещнал се с началника на сервиза, като му обяснил, че диагностиката, извършена от тях, го е подвела в решението му за закупуването на автомобила, тъй като ако е знаел за повредата на въпросния демпферен маховик, е нямало да се сдобие с него.

На началника е била показана работната карта, издадена от техния сервиз, в която не е ставало на въпрос за повреда на демпферния маховик. Той вкарал отново колата за повторен оглед в сервиза. След около 30 минути излязъл с категорично мнение, че дефектите на автомобила са само и единствено описаните в работната карта, датираща от преди 2 дни, а именно – предни тампони на предни носачи и успокоителен заден тампон на двигателя, от които идват вибрациите и тресенето на купето на автомобила.

Началникът заявил пред клиента, че има износване на демпферния маховик, но описаните дефекти не се дължали на него. Преди да заяви всички тези неща управителят на сервиза извикал клиента в халето на сервиза, качил го в колата и я вдигнал с подемника във въздуха заедно с него.

Един от механиците взел щанга, сложил я между въпросния заден успокоителен тампон на двигателя и купето на колата, и натиснал силно. Началникът на сервиза попитал клиента дали усеща тресене на купето, но човекът установил, че вибрациите продължавали.

След повторната диагностика и след като клиентът заявил, че работи в системата на МВР и няма да оставя така нещата, началникът на сервиза му казал, че не иска проблеми, а да го спечелят като постоянен техен клиент. Трябвало да му се обади до края на работния ден, за да го информира какво решение са взели, във връзка с проблема.

Клиентът получил обаждане от управителя на сервиза, в което му заявил, че за да се изясни категорично дали причината е в демпферния маховик – същият трябвало да бъде свален. Било му казано още, че в това състояние човекът можело да кара колата с години, но не му било предложено никакво решение на проблема.

„Изчаках 10-на дни обаждане от тяхна страна, но такова нямаше. Написах имейл, в който описах проблема си, но така и не получих отговор“, коментира пред „Габрово Нюз“ потърпевшият клиент.

На 31 март т.г. човекът посетил отново въпросния сервиз. Посрещнал го мъж, запознат също с проблема, защото при повторната диагностика участвал и той.

„Заяви ми, че търсеният от мен началник на сервиза не е на работа, а той е негов заместник. Казах му, че с това тресене на купето не мога да карам повече. След като са сигурни, че вибрациите на купето са от задния успокоителен тампон на двигателя, а не от демпферния маховик, то същият искам да бъде сменен от тях.

Той изрази желание да я прегледа още един път – по неговите думи „не, че нямам доверие на колегата си, но за по-сигурно.“ Същият вкара колата в сервиза и след известно време дойде при мен с думите: „Категоричен съм, че вибрациите и тресенето не са от демпферния маховик, а от успокоителния тампон на двигателя. Има износване на маховика, но в това състояние тази кола може да те закопае“,  коментира клиентът. Свидетел на разговора става и негова позната.

При така изразената категоричност човекът пожелал да си запиша час за смяна на въпросите тампони. За целта е бил сниман големият талон на колата, записани са били имената и взет телефонният номер на клиента, с уговорката, че когато новите части пристигнат ще бъде потърсен за записване на час.

Минал близо месец след последното посещение, без никакво отношение от страна на оторизирания сервиз по въпросния проблем. Подигравателното и некоректно отношение от тяхна страна наложило на 2 май т.г. клиентът да напиша жалба до централното представителство на марката.

Два дни по-късно, 4 май, на телефона на клиента позвънил управителят на сервиза, който го информирал да си запише час за ремонт на автомобила.

На 8 май автомобилът бил закаран в оторизирания сервиз за отстраняване на повредения според тях тампон, като свидетел на срещата и разговорите с началника станал колега на клиента, работещ също в системата на МВР.

„Беше ми заявено, че въпросният проблем с автомобила ще изчезне след смяната вече не на един, а на два тампона на двигателя. Автомобилът ми беше приет в сервиза около 10.00 часа. Към 15.00 часа ми се обадиха от сервиза и ми бе съобщено, че мога да си взема колата си, но че дефектът на колата ми не е отстранен все още.

Когато отидох в сервиза отново с колегата ми, управителят ми заяви, че един от въпросните тампони на двигателя не става, поради което ще направи запитване до София. За пореден път останах крайно разочарован от отношението и поведението на работниците към клиентите на въпросния сервиз“, сподели разочарованият клиент.

Екип на „Габрово Нюз“ се срещна, за да потърси за коментар по случая и управителят на въпросния оторизиран сервиз. Пред нашия екип ни беше обяснено, че случаят им е известен и бе изразена тяхната гледна точка за случилото се.

„При нас постоянно идват такива коли, втора употреба и хората се допитват. Ние не можем да извършваме оглед и да знаем за състоянието на вътрешни части по автомобилите, невидими за механик.

Извършваме външен оглед, който хората виждат дори примерно в една автокъща. Виждат дали ударена, дали е ръждясала и т.н., но не могат да видят какво е състоянието отдолу. Ние ги вдигаме на подемник. Проверяваме това, което се вижда от ходовата част и спирачките. Правим компютърна диагностика. Ако колата е натрупала някоя стара грешка я изчистваме. Примерно, ако колата я има в нашата система, можем да кажем на какви гаранционно километри е била и какви ремонти са извършвани по нея, за да си направят сметка хората на какви реални километри е превозното средство.

Това правим при един оглед „нов внос“, както им казваме ние. От друга страна не можем да гарантираме, че ние сме свършили перфектният оглед, на кола на 15 години. Когато въпросният клиент дойде при нас с колата си не направихме „тестдрайв“. Без да караш кола как можеш да прецениш примерно какво е състоянието на съединители или на каквото и да е друго?

Може да се каже, че като цяло правим „бегъл оглед“ на колата. Не мога да преценя дали има за смяна съединител или демпферен маховик. Няма как да преценя това нещо. Ние вкарваме колата от паркинга до подемника. Това са 6 метра.

В конкретния случай това сме видели и не казваме „ние сме номер 1“, и това е, което й е на колата. На един автомобил, който е на 15-16 години, няма как да видиш всичко. Отделно, въпросният клиент след като ни има толкова много доверие, е ходил и в други сервизи, където са му казали, че е демпферен маховик. Няма лошо.

Когато той дойде да каже, че проблемът е демпферният маховик, да аз покарах колата. Изгасих я няколко пъти. Видях, че има някакво леко чукване, но ние имаме много такива коли, които имат такива чуквания и си карат с години. Не е нещо, което ще се разпада. Съединителят отделяше перфектно. Просто явно тази част – демпферен маховик, е била разбита.

В неговия случай обаче, може би след около 2 месеца, когато дойде за смяна на тампоните неговият демпферен маховик вече се беше ужасно „разчукал“. През това време той е минал километри. Аз не знам какво ще стане след 5 или 10 000 км. Както може да не тръгне, така може и да се разбие тотално. Това са скрити части. Няма как да направя оглед на скрита част!

След като сменихме тези тампони на двигателя, има страшна разлика в колата, нищо че при нея вече се е задълбочил другият проблем, който тогава при огледа го нямаше или поне не беше в такава фаза. В тази връзка може би трябва да кажа, че ние не даваме 100% гаранция на огледа си. Ние даваме 100% гаранция на услугата, която извършваме. Няма как да извършваме оглед на една кола на 15 години и да й видим всичко за 1 час“, коментира пред „Габрово Нюз“ управителят на сервиза.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица