

Икономика
Расте броят на наетите и средната работна заплата в Габровско

снимка: Община Габрово, Архив
По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Габрово към края на март 2018 г. се увеличават с 1.0 хил. или с 2.6% спрямо края на декември 2017 г., като достигат 40.2 хил., обявиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Най-голямо е увеличението на наетите в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Професионални дейности и научни изследвания“ и „Други дейности“, а най-голямо намаление – в „Операции с недвижими имоти“.
В сравнение с края на март 2017 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Строителство“. Намаляват наетите лица в дейностите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Образование“.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 48.8% и 11.7%.
Средната брутна месечна работна заплата за януари 2018 г. в област Габрово е 917 лв., за февруари – 925 лв., и за март – 955 лева.
През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 932 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. с 3.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са: „Строителство” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”.
През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 10.2% спрямо същото тримесечие на 2017 година.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2018 г., са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Добивна промишленост” и „Държавно управление ”.
Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Строителство”, „Административни и спомагателни дейности ” и „Хотелиерство и ресторантьорство ”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2018 г. в обществения сектор нараства с 10.5%, а в частния – със 10.0%.
В сравнение с останалите области в страната, по равнище на работна заплата област Габрово се нарежда на седмо място.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 3 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 4 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди 2 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 5 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Кримипреди 5 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 4 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Новинипреди 5 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци