Култура
„Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“
Потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
От 22 юни посетителите на ЕМО „Етър” могат да разгледат изложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в залите над Шарланджийската работилница.
Върху 15 табла доц. Петър Петров от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, чрез снимки и текст, представя история и съвременно проявление на продуктите, произведени чрез земеделие и животновъдство.

снимка: ЕМО „Етър“
Авторът на изложбата доц. Петров показва как в наши дни конвенционалното земеделие, производството и предлагането на селскостопански продукти е белязано от безличие. Производителите остават анонимни, а характерните за определени региони продукти изчезват. Въпреки уж гарантираната безопасност, потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус. Но затова пък, с привкус на обезпокояващи химикали.
В същото време ширещите се идеи за чисто производство и пълноценно хранене, както и възможностите за субсидиране от фондовете на ЕС или финансиране по други програми подтикват местни дребни и средни стопани към реформи и иновации. Селскостопанското производство и продукция стават идентични, облечени в култура, обвързвани с представи за традиция и автентичност. Те биват рекламирани като домашни, вкусни и полезни. Представяни са на фестивали и панаири, където лице в лице застават производител и купувач.

снимка: ЕМО „Етър“
През последните 15 години на различни места в България се правят все повече фестивали и празници, посветени на аграрни хранителни продукти и местни специалитети.
От 1994 г. доц. Петър Петров работи като научен сътрудник последователно в Института за фолклор и Етнографския институт на БАН, през 2010 г. слети в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

снимка: ЕМО „Етър“
Има широк спектър на научните интереси и изследвания. Сред тях: политическа култура, образи и стереотипи, всекидневен живот в социализма, етнология на спорта, на околната среда, на бедствията и много други.
Във връзка с темата на днешния форум и изявите през следващите дни стоят дългогодишните му проучванията върху празничната култура и промените в нея, както и върху промените в нагласите и практиките на земеделските производители и производителите на селскостопански храни.

снимка: ЕМО „Етър“
През 2015-2018 г. е ръководител на проекта „Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация“, който проучва промените в производството на аграрни продукти и храни под въздействие на политиките и регулациите на ЕС и на глобални идеологии и моди. Един от резултатите от този проект е фотоизложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в изложбената зала в къщата с Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър”.
Паралелно от две години насам участва в изследователския проект „Градината – място на биокултурно разнообразие“, който проучва растителната композиция на съвременните дворни градини и използването на растенията в тях, включително за храна, с особено внимание върху съхраняването на местни сортове.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







