Свържи се с нас

Култура

„Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“

Потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

От 22 юни посетителите на ЕМО „Етър” могат да разгледат изложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в залите над Шарланджийската работилница.

Върху 15 табла доц. Петър Петров от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, чрез снимки и текст, представя история и съвременно проявление на продуктите, произведени чрез земеделие и животновъдство.

снимка: ЕМО „Етър“

Авторът на изложбата доц. Петров показва как в наши дни конвенционалното земеделие, производството и предлагането на селскостопански продукти е белязано от безличие. Производителите остават анонимни, а характерните за определени региони продукти изчезват. Въпреки уж гарантираната безопасност, потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус. Но затова пък, с привкус на обезпокояващи химикали.

В същото време ширещите се идеи за чисто производство и пълноценно хранене, както и възможностите за субсидиране от фондовете на ЕС или финансиране по други програми подтикват местни дребни и средни стопани към реформи и иновации. Селскостопанското производство и продукция стават идентични, облечени в култура, обвързвани с представи за традиция и автентичност. Те биват рекламирани като домашни, вкусни и полезни. Представяни са на фестивали и панаири, където лице в лице застават производител и купувач.

снимка: ЕМО „Етър“

През последните 15 години на различни места в България се правят все повече фестивали и празници, посветени на аграрни хранителни продукти и местни специалитети.

От 1994 г. доц. Петър Петров работи като научен сътрудник последователно в Института за фолклор и Етнографския институт на БАН, през 2010 г. слети в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

снимка: ЕМО „Етър“

Има широк спектър на научните интереси и изследвания. Сред тях: политическа култура, образи и стереотипи, всекидневен живот в социализма, етнология на спорта, на околната среда, на бедствията и много други.

Във връзка с темата на днешния форум и изявите през следващите дни стоят дългогодишните му проучванията върху празничната култура и промените в нея, както и върху промените в нагласите и практиките на земеделските производители и производителите на селскостопански храни.

снимка: ЕМО „Етър“

През 2015-2018 г. е ръководител на проекта „Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация“, който проучва промените в производството на аграрни продукти и храни под въздействие на политиките и регулациите на ЕС и на глобални идеологии и моди. Един от резултатите от този проект е фотоизложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в изложбената зала в къщата с Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър”.

Паралелно от две години насам участва в изследователския проект „Градината – място на биокултурно разнообразие“, който проучва растителната композиция на съвременните дворни градини и използването на растенията в тях, включително за храна, с особено внимание върху съхраняването на местни сортове.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица