Свържи се с нас

Култура

„Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“

Потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

От 22 юни посетителите на ЕМО „Етър” могат да разгледат изложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в залите над Шарланджийската работилница.

Върху 15 табла доц. Петър Петров от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, чрез снимки и текст, представя история и съвременно проявление на продуктите, произведени чрез земеделие и животновъдство.

снимка: ЕМО „Етър“

Авторът на изложбата доц. Петров показва как в наши дни конвенционалното земеделие, производството и предлагането на селскостопански продукти е белязано от безличие. Производителите остават анонимни, а характерните за определени региони продукти изчезват. Въпреки уж гарантираната безопасност, потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус. Но затова пък, с привкус на обезпокояващи химикали.

В същото време ширещите се идеи за чисто производство и пълноценно хранене, както и възможностите за субсидиране от фондовете на ЕС или финансиране по други програми подтикват местни дребни и средни стопани към реформи и иновации. Селскостопанското производство и продукция стават идентични, облечени в култура, обвързвани с представи за традиция и автентичност. Те биват рекламирани като домашни, вкусни и полезни. Представяни са на фестивали и панаири, където лице в лице застават производител и купувач.

снимка: ЕМО „Етър“

През последните 15 години на различни места в България се правят все повече фестивали и празници, посветени на аграрни хранителни продукти и местни специалитети.

От 1994 г. доц. Петър Петров работи като научен сътрудник последователно в Института за фолклор и Етнографския институт на БАН, през 2010 г. слети в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

снимка: ЕМО „Етър“

Има широк спектър на научните интереси и изследвания. Сред тях: политическа култура, образи и стереотипи, всекидневен живот в социализма, етнология на спорта, на околната среда, на бедствията и много други.

Във връзка с темата на днешния форум и изявите през следващите дни стоят дългогодишните му проучванията върху празничната култура и промените в нея, както и върху промените в нагласите и практиките на земеделските производители и производителите на селскостопански храни.

снимка: ЕМО „Етър“

През 2015-2018 г. е ръководител на проекта „Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация“, който проучва промените в производството на аграрни продукти и храни под въздействие на политиките и регулациите на ЕС и на глобални идеологии и моди. Един от резултатите от този проект е фотоизложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в изложбената зала в къщата с Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър”.

Паралелно от две години насам участва в изследователския проект „Градината – място на биокултурно разнообразие“, който проучва растителната композиция на съвременните дворни градини и използването на растенията в тях, включително за храна, с особено внимание върху съхраняването на местни сортове.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица