Свържи се с нас

Култура

„Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“

Потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

От 22 юни посетителите на ЕМО „Етър” могат да разгледат изложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в залите над Шарланджийската работилница.

Върху 15 табла доц. Петър Петров от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, чрез снимки и текст, представя история и съвременно проявление на продуктите, произведени чрез земеделие и животновъдство.

снимка: ЕМО „Етър“

Авторът на изложбата доц. Петров показва как в наши дни конвенционалното земеделие, производството и предлагането на селскостопански продукти е белязано от безличие. Производителите остават анонимни, а характерните за определени региони продукти изчезват. Въпреки уж гарантираната безопасност, потребителят все по-често се изправя пред продукти с неясен произход, подозрителен състав, съмнително качество и липсващ вкус. Но затова пък, с привкус на обезпокояващи химикали.

В същото време ширещите се идеи за чисто производство и пълноценно хранене, както и възможностите за субсидиране от фондовете на ЕС или финансиране по други програми подтикват местни дребни и средни стопани към реформи и иновации. Селскостопанското производство и продукция стават идентични, облечени в култура, обвързвани с представи за традиция и автентичност. Те биват рекламирани като домашни, вкусни и полезни. Представяни са на фестивали и панаири, където лице в лице застават производител и купувач.

снимка: ЕМО „Етър“

През последните 15 години на различни места в България се правят все повече фестивали и празници, посветени на аграрни хранителни продукти и местни специалитети.

От 1994 г. доц. Петър Петров работи като научен сътрудник последователно в Института за фолклор и Етнографския институт на БАН, през 2010 г. слети в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

снимка: ЕМО „Етър“

Има широк спектър на научните интереси и изследвания. Сред тях: политическа култура, образи и стереотипи, всекидневен живот в социализма, етнология на спорта, на околната среда, на бедствията и много други.

Във връзка с темата на днешния форум и изявите през следващите дни стоят дългогодишните му проучванията върху празничната култура и промените в нея, както и върху промените в нагласите и практиките на земеделските производители и производителите на селскостопански храни.

снимка: ЕМО „Етър“

През 2015-2018 г. е ръководител на проекта „Трансформации на местните селскостопански практики в условията на европеизация и глобализация“, който проучва промените в производството на аграрни продукти и храни под въздействие на политиките и регулациите на ЕС и на глобални идеологии и моди. Един от резултатите от този проект е фотоизложбата „Агрохраните – потребителски нагласи, предприемачески стратегии“, представена в изложбената зала в къщата с Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър”.

Паралелно от две години насам участва в изследователския проект „Градината – място на биокултурно разнообразие“, който проучва растителната композиция на съвременните дворни градини и използването на растенията в тях, включително за храна, с особено внимание върху съхраняването на местни сортове.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица