Култура

Цър-цър и книжките

Published

преди 8 години

21.06.2018

hri100.petrov

снимка: Личен Архив

На стария таван, в къщата на дядо Георги, живееше със своята майчица мишлето Цър-цър. Те бяха сам-самички и малкото мишле често скучаеше. Нямаше си нито братче, нито сестричка. През деня майка му ходеше да събира храна, а Цър-Цър играеше с един орех. Търкаляше го ту в единия ъгъл на тавана, ту в другия… Щом му омръзнеше тази игра, се люлееше на въженце окачено на един стар ръждясал пирон. Друг път се закачаше за една стара греда с острите си нокти и увисваше с главата надолу като сиво овехтяло от времето чадърче.

Тези игри не се харесваха на майка му. Цър-цър скоро трябваше да ходи на училище, а още не знаеше буквите.

Една вечер мишката му каза:
– Цър-цър, вземи моливче и тетрадка от онзи шкаф! Ела, за да те науча как се пишат буквите! Вече е време и да четеш. Само докато мигнеш и ще дойде есента, а ти не знаеш нищо. Не може времето ти да минава само в игри.
– Но, мамо… Не сега. В стария сандък намерих парцалена кукла и искам да играя с нея.

Мишката го погледна строго. Цър-цър неохотно се съгласи. Знаеше, че преди да заспи тя ще му прочете приказка. Хвана моливчето и старателно започна да пише луличките и ченгелчетата на буквите, които тя му показа. Те се нижеха върху тетрадката като малки мъниста, които Цър-цър подреждаше прилежно.

Скоро се научи да чете. Забрави за игрите. Те вече не му бяха интересни, защото детските книги го пленяваха с приказните си герои. Толкова много ги заобича, че по цял ден лежеше завито под пухеното си юрганче, тайно от майка си похапваше сиренце и четеше. Леко се почесваше по главата или голото краче, когато прочетеше нещо прекалено сложно за него.

– Мамо, какво е душата? – попита то. – Може ли да се види или да се пипне?
– Душата не може да се види, сине… Нито да се пипне. А е толкова твоя колкото пръстчетата или ушенцата ти. Тя е равна на тебе…
– Коя душа е голяма?
– Тази, която е по-добра.
– Птиците имат ли душа?
– Разбира се. Разказват ни я чрез пеене…
– Мишлето се замисли. И пак вторачи поглед в книгата.
– Не мина много време и Цър-цър пак попита:
– Мамо, кого наричаме алчен?
– Този, който иска да има много златни жълтички.
– Ако му дам, ще престане ли да бъде алчен?
– Не, ще иска още от тях.
– Ако пак му дам…
– Пак ще иска… Ще го е страх да си подаде носа навън от къщи, за да не му откраднат съкровището…
– Може ли алчният да бъде смел?
– Не, страхът го прави самотен и тъжен. Той е болен…
– От какво е болен?
– Душата му е болна…

Скоро Цър-цър прочете всички книги, които бяха скрити в раклата на стария таван. Една вечер майка му каза:
– Утре ще те заведа в библиотеката.
– Какво е библиотека? – попита Цър-Цър.
– Място, където живеят много книги. Това е техният дом. Можеш да си вземаш и да четеш колкото си поискаш…Но после трябва да ги върнеш, за да ги прочете и някой друг.

Рано сутринта тръгнаха. Когато видя толкова много томове на лавиците Цър-цър много се зарадва. Избра си две, три книжки, прибра ги в торбичката си и забърза към къщи. Още щом прекрачи прага на стария таван, отвори първата. Тя му заговори с приказното си гласче:

– Моля ти се не ме пипай с мръсни ръце, защото и аз обичам да бъда чиста и хубава. Не ме оставяй навън, на дъжда, на вятъра, защото ще се намокря и страниците ми може да се разхвърчат. Не драскай по мене с мастило, молив или нокътче, защото ме загрозяваш. Не си слагай лактите върху мене, когато четеш, защото ще ме задушиш. Не ме хвърляй разтворена върху масата или пода, помисли си, какво ще ти бъде ако ти си на мое място. Не слагай между страниците ми моливи или други дебели предмети, защото ще ме разкъсаш.

Мишлето ококори очички, черни като пиперчета. Не можеше да повярва, че книжката му говори с нежното си гласче. Тя продължи.

– Не ме разкъсвай с молив или с пръстчето си, защото ще ме нараниш и ще заприличам на парцаливка. Помни, че след като съм услужила на теб трябва да отида и при други деца. Може би някога пак ще се срещнем и тогава ще ти бъде мъчно да ме видиш толкова скъсана и смачкана. Помогни да си остана здрава и чиста и аз ще се помъча да ти бъда пак полезна. Пази ме, както пазиш очите си, защото без мене ще живееш в мрак – като без очи.

Мишлето веднага остави книгата. Отиде да измие малките си ръчички. Подсуши ги. Седна на едно столче. Пак я разтвори нежно. Потъна в горещия й свят.

Вече знаеше някои от нейните тайни. Душата й проговаряше всеки път щом разгърне белите й листи – с буквички наредени като буболечки.

Скоро без книги Цър-цър щеше да живее по-трудно, отколкото без парче сиренце…

Автор: Мирела КОСТАДИНОВА

* Уважаеми приятели,

Екипът на литературния сайт Tetradkata.com и „Габрово Нюз“ подкрепят издаването на детската книга „ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ“, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.

Обръщаме се към Вас с молба да подкрепите и Вие раждането на тази книга. Надяваме се на Вашето спомоществователство, за да може тя скоро да бъде в ръцете на децата.

Банкова сметка:

Банка ДСК
IBAN BG48STSA93000013799319
BIC STSABGSF
Титуляр: Мирела Костадинова Костадинова

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Виж също

Служители на СЦДП – Габрово участваха в Международен симпозиум

Не изпускай

Днес настъпва астрономическото лято!

Култура

12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“

Published

преди 5 дни

24.03.2026

hri100.petrov

Град Стара Загора за пореден път се превърна в сцена на традицията и фолклорното изкуство, домакинствайки престижния Национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче“.

Сред изключително силна конкуренция от над 100 участници, малката Гала Савчева от град Габрово завоюва престижното първо място и златен медал.

Успехът на 12-годишната талантлива певица е изключително ценен, тъй като е постигнат в най-трудната възрастова група, наравно с ученици от специализираните музикални училища в страната.

Високото отличие бе присъдено от авторитетно жури в състав: Дафинка Дамянова, Чонка Кинева и Тодор Кожухаров. Победните изпълнения на Гала включваха две емблематични северняшки песни: „От Стамбула идат, мамо“ (по музикална постановка на Манка Билчева) и акапелното изпълнение на „Соколе, сиви соколе“ от репертоара на легендарния Кайчо Каменов.

Този престижен резултат е плод на неуморния труд и вдъхновението на вокалния педагог д-р Ана Борисова от Сдружение „Анна-Фолкарт“ – гр. Дряново.

Специални благодарности за професионализма, подкрепата и отдадеността, които стоят зад всяка стъпка на Гала към този висок връх в народното пеене.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад

Published

преди 6 дни

23.03.2026

hri100.petrov

На 24 март, вторник, от 17.30 ч. залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново ще се превърне в пространство за съзерцание и красота с откриването на изложбата „Откраднато спокойствие“ на Петранка Новосад. Като дългогодишен приятел на музея, емблематичната за обществения живот на града авторка гостува в неговите зали за четвърти път, представяйки най-новите си творчески търсения.

Експозицията носи заглавието на последната книга на г-жа Новосад, с което още веднъж подчертава неразривната симбиоза между поезията и багрите в нейния свят. Този път публиката ще има възможността да се наслади на една по-различна страна от нейното дарование. Изложбата е изградена изцяло от пейзажи, изпълнени с техниката на маслената живопис.

Творческият път на Петранка Новосад е вдъхновяващо доказателство, че изкуството няма възраст и може да разцъфне по най-необичайния начин, сред шума на машините и динамиката на семейния бизнес. Нейната творческа философия е дълбоко вкоренена в българския фолклор, но винаги пречупена през модерна, индивидуална призма.

Макар в настоящата изложба да залага на класическото маслено платно, авторката е добре позната със своите експерименти и уникални техники, които са оставяли ярка следа в културния летопис на Дряново. През годините тя утвърди своя разпознаваем стил чрез иновативната живопис върху естествена кожа, при която умело използва текстурата и топлината на материала, както и чрез своите триизмерни текстилни пластики и пана от вълна и коприна.

Особено място в нейната досегашна работа заема и цикълът „Кукерландия“, където кукерските маски се превръщат в символи на пречистването и българския дух. Дряново винаги е било мястото, където Петранка Новосад най-често споделя своето изкуство.

След мащабната юбилейна изложба „80 години жизнелюбие“ през 2024 г. в Икономовата къща и приказните „Цветни вълшебства“ в градската галерия, настоящото събитие е поредната стъпка в едно дълго и споделено пътуване. За местната общност нейните изложби са много повече от показване на картини. Те са социални събития, които обединяват интелектуалния елит и любителите на изкуството, създавайки цялостно преживяване за сетивата чрез съчетаването на художествен процес и литературно четене.

Исторически музей – Дряново отправя покана към всички жители и гости на града на 24 март от 17.30 часа, за да споделят заедно това „откраднато спокойствие“ и да се докоснат до неизчерпаемата енергия на един от най-обичаните творци в региона.