Свържи се с нас

Култура

Цър-цър и книжките

Published

on

снимка: Личен Архив

На стария таван, в къщата на дядо Георги, живееше със своята майчица мишлето Цър-цър. Те бяха сам-самички и малкото мишле често скучаеше. Нямаше си нито братче, нито сестричка. През деня майка му ходеше да събира храна, а Цър-Цър играеше с един орех. Търкаляше го ту в единия ъгъл на тавана, ту в другия… Щом му омръзнеше тази игра, се люлееше на въженце окачено на един стар ръждясал пирон. Друг път се закачаше за една стара греда с острите си нокти и увисваше с главата надолу като сиво овехтяло от времето чадърче.

Тези игри не се харесваха на майка му. Цър-цър скоро трябваше да ходи на училище, а още не знаеше буквите.

Една вечер мишката му каза:
– Цър-цър, вземи моливче и тетрадка от онзи шкаф! Ела, за да те науча как се пишат буквите! Вече е време и да четеш. Само докато мигнеш и ще дойде есента, а ти не знаеш нищо. Не може времето ти да минава само в игри.
– Но, мамо… Не сега. В стария сандък намерих парцалена кукла и искам да играя с нея.

Мишката го погледна строго. Цър-цър неохотно се съгласи. Знаеше, че преди да заспи тя ще му прочете приказка. Хвана моливчето и старателно започна да пише луличките и ченгелчетата на буквите, които тя му показа. Те се нижеха върху тетрадката като малки мъниста, които Цър-цър подреждаше прилежно.

Скоро се научи да чете. Забрави за игрите. Те вече не му бяха интересни, защото детските книги го пленяваха с приказните си герои. Толкова много ги заобича, че по цял ден лежеше завито под пухеното си юрганче, тайно от майка си похапваше сиренце и четеше. Леко се почесваше по главата или голото краче, когато прочетеше нещо прекалено сложно за него.

– Мамо, какво е душата? – попита то. – Може ли да се види или да се пипне?
– Душата не може да се види, сине… Нито да се пипне. А е толкова твоя колкото пръстчетата или ушенцата ти. Тя е равна на тебе…
– Коя душа е голяма?
– Тази, която е по-добра.
– Птиците имат ли душа?
– Разбира се. Разказват ни я чрез пеене…
– Мишлето се замисли. И пак вторачи поглед в книгата.
– Не мина много време и Цър-цър пак попита:
– Мамо, кого наричаме алчен?
– Този, който иска да има много златни жълтички.
– Ако му дам, ще престане ли да бъде алчен?
– Не, ще иска още от тях.
– Ако пак му дам…
– Пак ще иска… Ще го е страх да си подаде носа навън от къщи, за да не му откраднат съкровището…
– Може ли алчният да бъде смел?
– Не, страхът го прави самотен и тъжен. Той е болен…
– От какво е болен?
– Душата му е болна…

Скоро Цър-цър прочете всички книги, които бяха скрити в раклата на стария таван. Една вечер майка му каза:
– Утре ще те заведа в библиотеката.
– Какво е библиотека? – попита Цър-Цър.
– Място, където живеят много книги. Това е техният дом. Можеш да си вземаш и да четеш колкото си поискаш…Но после трябва да ги върнеш, за да ги прочете и някой друг.

Рано сутринта тръгнаха. Когато видя толкова много томове на лавиците Цър-цър много се зарадва. Избра си две, три книжки, прибра ги в торбичката си и забърза към къщи. Още щом прекрачи прага на стария таван, отвори първата. Тя му заговори с приказното си гласче:

– Моля ти се не ме пипай с мръсни ръце, защото и аз обичам да бъда чиста и хубава. Не ме оставяй навън, на дъжда, на вятъра, защото ще се намокря и страниците ми може да се разхвърчат. Не драскай по мене с мастило, молив или нокътче, защото ме загрозяваш. Не си слагай лактите върху мене, когато четеш, защото ще ме задушиш. Не ме хвърляй разтворена върху масата или пода, помисли си, какво ще ти бъде ако ти си на мое място. Не слагай между страниците ми моливи или други дебели предмети, защото ще ме разкъсаш.

Мишлето ококори очички, черни като пиперчета. Не можеше да повярва, че книжката му говори с нежното си гласче. Тя продължи.

– Не ме разкъсвай с молив или с пръстчето си, защото ще ме нараниш и ще заприличам на парцаливка. Помни, че след като съм услужила на теб трябва да отида и при други деца. Може би някога пак ще се срещнем и тогава ще ти бъде мъчно да ме видиш толкова скъсана и смачкана. Помогни да си остана здрава и чиста и аз ще се помъча да ти бъда пак полезна. Пази ме, както пазиш очите си, защото без мене ще живееш в мрак – като без очи.

Мишлето веднага остави книгата. Отиде да измие малките си ръчички. Подсуши ги. Седна на едно столче. Пак я разтвори нежно. Потъна в горещия й свят.

Вече знаеше някои от нейните тайни. Душата й проговаряше всеки път щом разгърне белите й листи – с буквички наредени като буболечки.

Скоро без книги Цър-цър щеше да живее по-трудно, отколкото без парче сиренце…

Автор: Мирела КОСТАДИНОВА

* Уважаеми приятели,

Екипът на литературния сайт Tetradkata.com и „Габрово Нюз“ подкрепят издаването на детската книга „ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ“, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.

Обръщаме се към Вас с молба да подкрепите и Вие раждането на тази книга. Надяваме се на Вашето спомоществователство, за да може тя скоро да бъде в ръцете на децата.

Банкова сметка:

Банка ДСК
IBAN BG48STSA93000013799319
BIC STSABGSF
Титуляр: Мирела Костадинова Костадинова

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица