Култура
Представят първата книга за Девическия манастир

Църквата „Св. Благовещение в 1932 г. Държавен архив – Габрово
Днес, 13 юни, от 16.00 часа в Националния музей на образованието ще бъде представена книгата на Веселин Димитров „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“.
Това е първото пълно изследване за драматичната 120-годишна история на манастира, чието унищожаване през юли-август 1959 година все още живее като лично преживяване в спомените на по-възрастните габровци.

Монахини от манастира. Седнала вдясно – последната игуменка Зиновия Пеева. Държавен архив – Габрово
Книгата е написана на базата на проучени и анализирани голям брой документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово и Велико Търново. Използвани са множество публикации в централния и местен печат. Включени са спомени на съвременници, както и личните впечатления на автора, посещавал многократно манастира (една от монахините е роднина на неговото семейство).
Всеки факт е достоверен, проверен и документално потвърден, казва г-н Димитров, който води съботна рубрика на историческа тематика в областния всекидневник „100 вести“.

Зиновия Константинова – дългогодишна учителка и игуменка на манастира. Държавен архив – Габрово
Книгата е абсолютно безпристрастна в политическо отношение, макар в общественото съзнание виновникът за края на манастира да е категорично посочен – „взривен по времето на тоталитарния режим”. Не е обременена с квалификации и коментари.
Текстът е богато илюстриран (около 70 илюстрации) със снимки на самия манастир от различни периоди и множество снимки на монахините, пребивавали там. Представени са и факсимилета на важни документи, свързани с историята на манастирската обител.

На заден план – южният вход на манастира, гледан от ул. „Априловска“ Държавен архив – Габрово
Веселин Димитров е издирил имената на всички монахини, които са били в манастира. Има кратки биографични данни за голяма част от тях, което до този момент не е правено от други автори.
Проследена е дейността на игуменките през годините, заслугите им за развитието на образованието през Възраждането, както и подробната история по построяването на Девическия пансион и биографията на неговия автор – архитект Олеков.

Има списъци на многобройните дарители на манастира през годините, дейността на руската военна офицерска болница през Руско-турската война (1877-1878) и впечатленията на чужденци, посетили Габрово през ХІХ век.
Трагичните за манастира дни от юли-август 1959 г. са описани подробно като са използвани официални доклади и спомените на преките участници в тях.

Проследена е социалната дейност на Девическия манастир – строителството на мащабните за времето си сгради на Девическия пансион, Дневния детски дом за работнически деца и Старопиталището, дало подслон на десетки възрастни хора.
Плод на няколко години събирателска и проучвателска работа, тази книга е ценен източник на информация за една духовна институция, заемала ключово място в живота на Габрово в продължение на повече от 120 години.
Убеден съм, казва авторът, че тя ще бъде принос към историята на Габрово, защото за първи път се разкрива и анализира факта, че съдбата на манастира е предрешена 50 години преди неговото разрушаване (1959).

Г-н Димитров от дълги години се занимава с изследване историята на град Габрово и Габровския край. Автор е на проучването „Поповци. Поповска селска община 1879 – 1979“, издадено през 2014 г.
Настоящата книга стана възможна благодарение на финансовата помощ на двама родолюбиви габровци – Мариян Михайлов и Димитър Дренски, и изключителното съдействие и подкрепа на Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 6 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 7 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 7 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 6 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 7 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Новинипреди 5 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 3 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената








