Култура
Представят първата книга за Девическия манастир

Църквата „Св. Благовещение в 1932 г. Държавен архив – Габрово
Днес, 13 юни, от 16.00 часа в Националния музей на образованието ще бъде представена книгата на Веселин Димитров „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“.
Това е първото пълно изследване за драматичната 120-годишна история на манастира, чието унищожаване през юли-август 1959 година все още живее като лично преживяване в спомените на по-възрастните габровци.

Монахини от манастира. Седнала вдясно – последната игуменка Зиновия Пеева. Държавен архив – Габрово
Книгата е написана на базата на проучени и анализирани голям брой документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово и Велико Търново. Използвани са множество публикации в централния и местен печат. Включени са спомени на съвременници, както и личните впечатления на автора, посещавал многократно манастира (една от монахините е роднина на неговото семейство).
Всеки факт е достоверен, проверен и документално потвърден, казва г-н Димитров, който води съботна рубрика на историческа тематика в областния всекидневник „100 вести“.

Зиновия Константинова – дългогодишна учителка и игуменка на манастира. Държавен архив – Габрово
Книгата е абсолютно безпристрастна в политическо отношение, макар в общественото съзнание виновникът за края на манастира да е категорично посочен – „взривен по времето на тоталитарния режим”. Не е обременена с квалификации и коментари.
Текстът е богато илюстриран (около 70 илюстрации) със снимки на самия манастир от различни периоди и множество снимки на монахините, пребивавали там. Представени са и факсимилета на важни документи, свързани с историята на манастирската обител.

На заден план – южният вход на манастира, гледан от ул. „Априловска“ Държавен архив – Габрово
Веселин Димитров е издирил имената на всички монахини, които са били в манастира. Има кратки биографични данни за голяма част от тях, което до този момент не е правено от други автори.
Проследена е дейността на игуменките през годините, заслугите им за развитието на образованието през Възраждането, както и подробната история по построяването на Девическия пансион и биографията на неговия автор – архитект Олеков.

Има списъци на многобройните дарители на манастира през годините, дейността на руската военна офицерска болница през Руско-турската война (1877-1878) и впечатленията на чужденци, посетили Габрово през ХІХ век.
Трагичните за манастира дни от юли-август 1959 г. са описани подробно като са използвани официални доклади и спомените на преките участници в тях.

Проследена е социалната дейност на Девическия манастир – строителството на мащабните за времето си сгради на Девическия пансион, Дневния детски дом за работнически деца и Старопиталището, дало подслон на десетки възрастни хора.
Плод на няколко години събирателска и проучвателска работа, тази книга е ценен източник на информация за една духовна институция, заемала ключово място в живота на Габрово в продължение на повече от 120 години.
Убеден съм, казва авторът, че тя ще бъде принос към историята на Габрово, защото за първи път се разкрива и анализира факта, че съдбата на манастира е предрешена 50 години преди неговото разрушаване (1959).

Г-н Димитров от дълги години се занимава с изследване историята на град Габрово и Габровския край. Автор е на проучването „Поповци. Поповска селска община 1879 – 1979“, издадено през 2014 г.
Настоящата книга стана възможна благодарение на финансовата помощ на двама родолюбиви габровци – Мариян Михайлов и Димитър Дренски, и изключителното съдействие и подкрепа на Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 7 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Икономикапреди 7 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч






