Свържи се с нас

Култура

Успешно приключи първата учебна практика на студенти от НХА в ЕМО „Етър“

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Успешно приключи първата учебна практика на студенти от Национална художествена академия в ЕМО „Етър”.

Светлин Балезров и Венцислав Йорданов – асистенти от специалността „Рекламен дизайн” в Национална художествена академия, проведоха учебната практика на десет свои студенти в Етнографския музей на открито.

Внасяне на подобрения върху картата, която се предоставя на посетителите – това е първата поставена задача. Втората се оказва доста сериозно предизвикателство – подобряване на информационните носители на два от обектите в музея – сушилото и пушилото за сливи.

снимка: ЕМО „Етър“

За да оптимизира работата и да провери възможностите на своите възпитаници за работа в екип, Светлин Балезров взе решение да ги раздели на две групи, всяка от които да изпълни отделните задачи.

Асистентът сподели, че след обстойно проучване – нещо важно за крайния продукт, студентите са разбрали какво представляват сушилото и пушилото – два нехарактерни за нашата съвременност обекта.

снимка: ЕМО „Етър“

Балезров смята, че младежите са успели са вникнат в същността им. Сушилото и пушилото служат за консервиране, но без консерванти, а по естествен път, на плодове. Студентите са разгледали обектите от всички възможни страни, за да изработят предложение за информационното им обезпечаване, което би ги направило разбираеми за публиката.

Светлин Балезров е изключително доволен от работата на своите студенти, всеки от които, по думите му, ще получи най-високата оценка.

Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева е впечатлена от сериозния подход на студентите към поставените задачи. Според нея те са направили свои собствени проучвания, за да изпълнят поставените задачи.

„Работа на преподавателите е да пишат оценки на студентите, а ние бихме могли да използваме техните мнения, за да подобрим дейността на музея. Интересна е забележката на групата, работила върху задачата за пушилото и сушилото за мястото на информационната табела. Триизмерният им подход към картата на музея, която ние даваме на посетителите, също няма как да не ни направи впечатление. Вярвам, че те ще продължат да имат желание да провеждат и други свои практики в „Етър”-а, защото тук ги очакват още предизвикателства.”

Дизайнерът Мирослав Живков – един от специалистите в ЕМО „Етър”, който демонстрира забележителен, нетрадиционен подход и новаторски търсения в работата си, също дава висока оценка на студентите и на резултатите, които те представят в края на практическото си обучение. Той казва, че им дава най-високата оценка.

снимка: ЕМО „Етър“

„Те не са направили компромис и не са се щадили. Личи си, че са започнали от нулата и са стигнали до края. Представят един продукт, който е завършен. В процеса на работа са назовали доста проблеми, изчистването на които ще бъде в полза на музея и на целия ни екип.”

Мирослав Живков вече е преминал пътя, по който вървят студентите и е категоричен, че резултатите от студентския труд могат да бъдат приложени в реалността. Той смята, че е добре да се направи експеримент с различни видове карти, предназначени за публиката в музея. Без това няма как да стане ясно дали една идея работи. Показаното от студентите, според Мирослав Живков, е напълно приложимо, адекватно и много полезно за работата на музея.

снимка: ЕМО „Етър“

Светлозар Тодоров, координатор „Работа с публики” и Ваня Донева, главен уредник в ЕМО „Етър”, връчиха на всеки от студентите Уверително – официален документ за проведената в музея практика.

Контактите между ЕМО „Етър” и Националната художествена академия бяха създадени по инициатива на директора на музея доц. д-р Светла Димитрова, която проведе среща с представители на катедрата. Последва тяхно посещение в „Етър”-а. Резултат от това сближаване е първата учебна практика на студентите в музея. И двете страни са убедени, че сътрудничеството ще се задълбочи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица