Култура
Успешно приключи първата учебна практика на студенти от НХА в ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“
Успешно приключи първата учебна практика на студенти от Национална художествена академия в ЕМО „Етър”.
Светлин Балезров и Венцислав Йорданов – асистенти от специалността „Рекламен дизайн” в Национална художествена академия, проведоха учебната практика на десет свои студенти в Етнографския музей на открито.
Внасяне на подобрения върху картата, която се предоставя на посетителите – това е първата поставена задача. Втората се оказва доста сериозно предизвикателство – подобряване на информационните носители на два от обектите в музея – сушилото и пушилото за сливи.

снимка: ЕМО „Етър“
За да оптимизира работата и да провери възможностите на своите възпитаници за работа в екип, Светлин Балезров взе решение да ги раздели на две групи, всяка от които да изпълни отделните задачи.
Асистентът сподели, че след обстойно проучване – нещо важно за крайния продукт, студентите са разбрали какво представляват сушилото и пушилото – два нехарактерни за нашата съвременност обекта.

снимка: ЕМО „Етър“
Балезров смята, че младежите са успели са вникнат в същността им. Сушилото и пушилото служат за консервиране, но без консерванти, а по естествен път, на плодове. Студентите са разгледали обектите от всички възможни страни, за да изработят предложение за информационното им обезпечаване, което би ги направило разбираеми за публиката.
Светлин Балезров е изключително доволен от работата на своите студенти, всеки от които, по думите му, ще получи най-високата оценка.
Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева е впечатлена от сериозния подход на студентите към поставените задачи. Според нея те са направили свои собствени проучвания, за да изпълнят поставените задачи.
„Работа на преподавателите е да пишат оценки на студентите, а ние бихме могли да използваме техните мнения, за да подобрим дейността на музея. Интересна е забележката на групата, работила върху задачата за пушилото и сушилото за мястото на информационната табела. Триизмерният им подход към картата на музея, която ние даваме на посетителите, също няма как да не ни направи впечатление. Вярвам, че те ще продължат да имат желание да провеждат и други свои практики в „Етър”-а, защото тук ги очакват още предизвикателства.”
Дизайнерът Мирослав Живков – един от специалистите в ЕМО „Етър”, който демонстрира забележителен, нетрадиционен подход и новаторски търсения в работата си, също дава висока оценка на студентите и на резултатите, които те представят в края на практическото си обучение. Той казва, че им дава най-високата оценка.

снимка: ЕМО „Етър“
„Те не са направили компромис и не са се щадили. Личи си, че са започнали от нулата и са стигнали до края. Представят един продукт, който е завършен. В процеса на работа са назовали доста проблеми, изчистването на които ще бъде в полза на музея и на целия ни екип.”
Мирослав Живков вече е преминал пътя, по който вървят студентите и е категоричен, че резултатите от студентския труд могат да бъдат приложени в реалността. Той смята, че е добре да се направи експеримент с различни видове карти, предназначени за публиката в музея. Без това няма как да стане ясно дали една идея работи. Показаното от студентите, според Мирослав Живков, е напълно приложимо, адекватно и много полезно за работата на музея.

снимка: ЕМО „Етър“
Светлозар Тодоров, координатор „Работа с публики” и Ваня Донева, главен уредник в ЕМО „Етър”, връчиха на всеки от студентите Уверително – официален документ за проведената в музея практика.
Контактите между ЕМО „Етър” и Националната художествена академия бяха създадени по инициатива на директора на музея доц. д-р Светла Димитрова, която проведе среща с представители на катедрата. Последва тяхно посещение в „Етър”-а. Резултат от това сближаване е първата учебна практика на студентите в музея. И двете страни са убедени, че сътрудничеството ще се задълбочи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право







