Свържи се с нас

Култура

Параграф 22

Или колко е лесно да обвиняваме читалищата, а не потърсим проблемите в собствената си къща?

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Проблемите между дряновските читалища са национално достояние! Години след години те се въртят в един порочен кръг. Липсата на конкретна политика на Община Дряново, в областта на културата и респективно читалищата, е видима и явно последователна. Създалата се ситуация стана нетърпима, което доведе до груби действия на някои читалищни представители.

Елементарното възпитание и протокол за поведение на обществени места остана в небитието. Причината е пълното бездействие на Общината, неизпълнение на решенията на съда. Предприетата политика на неплащане на държавната субсидия към някои читалища, надявайки се, че ще ги откаже от дейност е напълно погрешна.

В обществото съществува мнение, че на Дряново му е достатъчно едно читалище, не отговаря на съвременната действителност. Беше време, когато обвинявахме в монопол и тоталитарно управление дейностите в икономиката, културата и услугите. Те формираха една единствена и правилна политика на работа. Самите представители и борци против тоталитарното управление, за изграждането на демокрация в обществото и свободна пазарна икономика тогава, днес са защитници на собственото си тоталитарно управление!

Доказателство за това са: не приемане на различното мнение; не признаване на възможностите и квалификация на други специалисти освен личните; липса на приемственост между поколенията; не подготвяне на млади специалисти за продължаване и развитие на дейността на читалищата и мн. други.

Правилата на пазарната икономика по отношение на бизнеса, услугите, културната политика и отчасти образованието са едни за всички. Правото свободен избор, конкуренцията между идеи и възможности играят основна роля в развитието на обществото.

Когато в обществеността съществуват очаквания, но няма кой да ги реализира се създават инициативи, формални и неформални сдружения, за да покрият нуждите на общността. Такава възможност създаде законът за народните читалища.

В резултат на еволюцията на обществените отношения и граждански контрол през годините доведоха до създаването на много нови читалища в страната и респективно в град Дряново. Всеизвестна е междучиталищната борба за бюджетно финансиране. От това зависи дейността им. Възможността им за развитие закупуване на книги, носии, ангажиране на преподавателски състав и пр.

Тук е мястото и основната роля на Общинският съвет и Общинската администрация да създадат условия за справедливо разпределение на средствата, предоставени от Министерството на културата за действителна дейност, постигнати резултати и принос за развитието на града.

Допускам, че обществото по презумпция е възприело тезата, че читалищата разполагат с парични средства и получават високи възнаграждения. Де факто ситуацията е съвсем различна. В голямата си част читалищните дейци са назначени на минимална работна заплата, на непълен работен ден от по четири часа. Надеждите им за спокоен живот на старини и пенсия са химера.

А как стоят нещата при читалищата, не получаващи бюджетни средства, но задължени да спазват законите за осигуряване на своите служители?

За да има обективност и справедливост в разпределението на бюджетните средства е необходимо да се разработи процедура и критерии еднакви за всички читалища в общината. От една страна читалищата да приемат необходимостта от правила, от друга Общината ще може да формулира правилна културна политика и програма за развитие.

Безспорно ще се чуят мнения, за това че Министерството на културата е приело критерии за разпределение на бюджетни средства, но практиката в страната показва, че в различните региони съществуват специфики и критериите трябва да се разработят и допълнят, съобразявайки се с тях.

Така че Общините са тези, които трябва да намерят най-справедливия подход за разпределение на средствата. Създаването и доказването на добра и работеща практика изисква време и години доказване!

Очакваме Община Дряново да се превърне в полезен за обществото балансьор и арбитър на възникналите проблеми!

Надяваме се, че ще осигури благоприятни условия за развитие на читалищата и подкрепи усилията им за допълващо образование на нашите деца, възпитаващи любов към родината, традиционните в нашия регион и прокламиращи четенето като модерна и полезна дейност, откриваща нови хоризонти за развитие и самоусъвършенстване.

Автор: Ирен Петкова
*ОЧАКВАЙТЕ: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица