Свържи се с нас

Икономика

Докладът за развитие на област Габрово е пълен с противоречия и липси

Published

on

снимка: Цветомира Иванова, Архив

Област Габрово е сред водещите икономически центрове в страната, обявиха по време на заседание на Областния съвет за развитие, в чиито състав влизат представителите на четирите общини от региона, работодателски и синдикални организации. Посочено бе, че „Габрово – Севлиево“ е идентифициран като един от 20-те икономически центрове на България. На заседанието на Областния съвет за развитие участие взе и Николай Григоров, регионален представител за област Габрово на Асоциацията на индустриални капитал в България, който коментира изводите и резултатите от това заседание.

 – Защо според Вас изводите от заседанието на Съвета могат да се обобщят в следното изречение: „Габрово, водещ икономически център, с ниска безработица и намаляващо население“. Тук няма ли някакво взаимно отричане? Изводът верен ли е?
– Повечето от изводите или по-скоро констатациите вероятно са точни. Това, което според мен липсва в доклада и в междинната оценка на изпълнението на Областната стратегия за развитие, е аналитична част. Дори в самото заглавие има противоречие, което според мен е водещо и което трябваше да бъде анализирано, а не само констатирано. Ние, тези изводи, че сме сред водещите икономики в страната и че населението рязко намалява, си ги знаем и без да ни ги поднасят специалистите от фирмата, изготвила анализа. Разбира се, „Габрово – Севлиево“ е развита икономическа зона. Тук в областта, в частност Габрово, се усвояват доста сериозни средства по инфраструктурни проекти. Социалните услуги са на доста прилично ниво.

– Говорите за средства, вложени през европейски проекти?
– Основно. Защото се оказа, че хората, които изготвили отчета на междинната оценка на програмата нямат достъп или не са получили данните от Общините, т.е. какви средства Общините влагат като заеми или собствени средства, което според мен е много важно, тъй като голяма част от проектите се реализират със заеми (кредити) или собствени приходи. И това трябва да присъства задължително в една такава оценка. Не само за съфинансиране. Не говорим само за европейски проекти. Това са и големите проекти, например по „Региони в растеж“, каквато е и уличната инфраструктура на Габрово. Но има и проекти, които се реализират със собствени средства на Общините или чрез кредити. Те не са малко и не присъстваха в доклада. Според мен това трябва да бъде една от основните теми, по които да се дискутира – до каква степен Общините съфинансират или със собствени средства изграждат своята инфраструктура и социални услуги.

Големият въпрос, защо след като област Габрово стои прилично на картата на страната в икономическо и социално отношение, населението рязко намалява? Не бива да забравяме, че тук имаме Технически университет, който е предпоставка за задържане на младите хора и специалисти в областта, от каквито безспорно има огромна нужда, не само бизнесът, но и държавната администрация и органи. Какви са причините? Какъв е начинът това да се преустанови? Дали само застаряването на населението и излизането на хората от активна трудова възраст? Дали заплатите, които се плащат в предприятията?

По време на заседанието на Съвета за развитие беше отчетено, че средната заплата в областта е по-висока от средната в страната. Макар, че и там имаше несъответствия, защото различията в заплащането в четирите общини е доста интересно и изнесените пред нас данни са меко казано странни. Но това не го коментирам.

 – Можете ли да ги цитирате тези данни?
– Не мога да си представя как в община Дряново средната заплата е по-висока от тази в Габрово. Това просто не е вярно! Тази констатация не знам откъде беше направена.

 – Вие оспорихте ли данните по време на заседанието на Областния съвет за развитие?
 – Данните вероятно са получени по официален път от Статистиката, Бюрото по труда, НАП, Местни данъци и такси, Общини и др. Не е работа да ги коментираме. Ние не сме експертен орган. Ние сме орган, който трябва да начертае основните насоки за развитието на областта и в частност всяка една от Общините. Така че представеният анализ е направен от експерти. По-скоро изводите какви са и как да се преодолеят съществуващите проблеми, особено демографският, липсваха! Защото огромно противоречие – развита икономика, развито ниво на социални услуги, наличие на Технически университет, висока средна заплата и изведнъж се оказва, че Габровска област обезлюдява най-бързо. Какви са причините? В доклада този анализ го няма! Може би този проблем трябва да се анализира община по община. Да се погледнат общинските планове и да се предложат решения. От тази гледна точка дали те са работещи?

– Широкоразпространено е мнението, че много габровци и най-вече млади габровци предпочитат да работят извън Габрово, най-вече в чужбина, но и в големите български градове. Завръщат се по време на празници. Какво мислите?
 – Според мен има няколко фактори, които биха задържали младите хора в Габрово и то специалисти да останат в областта. Проблемът е, че просто хората ги няма! Няма ги тези, които да произвеждат предадената стойност! Огромно противоречие! Не случайно казах, че има Технически университет. Има „глад“ за технически кадри в областта и фирмите, които продължават да разкриват работни места. Факт е, че безработицата в Габрово е най-ниска след тази в София. Но изведнъж се оказва, че ние не сме привлекателни за млади хора. Освен работната заплата, която не беше анализирана на Заседанието, беше споменато само, че получаваме по-висока от средната за страната. За да остане един млад човек да живее в област Габрово пред него стоят три фактори: ниво на работна заплата, възможност за кариерно развитие и наличие на добра социална инфраструктура.

– Искате да кажете, че по време на заседанието на Областния съвет за развитие, не е провеждан разговор по тези теми?
– Не бе проведен. Бяха изнесени едни данни, част от които ние прекрасно знаем. Там бяха председатели на общински съвети, кметове. Няма нужда от констатации. Да, отчетната част по отношение на цифрите, бюджетни средства, привлечени такива и др., лесно може да бъдат събрани на едно място. Но това не е експертен анализ. Нямаше предложения за работещи решения.

 – Запознавайки се с информацията след този съвет, направи впечатление и друго противоречие, но не става ясно дали е или не е такова. Посочва се, че са налице непланирани ефекти от развитието на региона – подобряването на социално-икономическите показатели в община Трявна ограничават възможностите за достъп до финансиране от планираните източници. Какво означа това?
– Най-общо означава, че по дадени програми, например ОП „Човешки ресурси“, един от критериите е нивото на безработицата. И когато то е ниско – получаваш по-малко точки при класиране, отколкото други Общини, които имат високо ниво на безработица. Но ниското ниво на безработица трябва да бъде внимателно анализирано и да се види какво всъщност е реалното състояние на нещата. Дали ниското ниво на безработица не се влияе в най-голяма степен от обезлюдяване на населението и на хората в активна трудова възраст. Да, в Трявна особено след като заработи големият завод на територията на общината, нивото на безработица спадна. Но това значи ли, че броят на жителите на общината, в трудово активна възраст, се покачва или намаля. Намаляването на безработицата може да е следствие на намаляване на хората в активна трудова възраст. Не случайно беше споменато, че едва ли не трябва да внасяме специалисти и хора от други региони или чужбина, за да решаваме проблемите с трудовия пазар.  Според мен това не е причина да се губят средства по различни програми. Да, това създава някакви пречки, но от друга страна има достатъчно възможности пред Общините да печелят проекти.

– Бил сте областен управител. Бил сте и заместник – областен. Познавате добре работата на институцията. Тези обществени съвети, които работят към тази институция, обикновено констатират нещо и се събират защото така трябва да бъде. Защо никой областен управител не можа да промени тази тенденция?
– Нещата са регламентирани в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове. Този областен план за развитие е необходим, доколкото в средносрочен план се планират средства за реализиране на определени приоритети.

Например, вчера по предложение на кмета на Дряново, подкрепено от членовете на Съвета, беше записано, че приоритет за областта е изграждането на водния цикъл на Дряново. За да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет, фонд или програма задължително този приоритет трябва да присъства в Областната стратегия за развитие.

Друг пример – приоритет за област Габрово е и изграждането на язовир Нейковци край Трявна. Тези приоритети трябва да присъстват в Областната стратегия, защото на по-високите нива често пъти органите, които вземат решение гледат и най-дребния детайл какво е записано в нея. Ако в стратегията липсват такива приоритети, те лесно могат да бъдат не финансирани. Важно е да се знае кои са приоритетите за областта и да се преследват, тъй като те касаят не само една община, но и даден регион. Пътища, пътна инфраструктура, водоснабдяване, изграждане на социални услуги и др.

Не съм съгласен с голяма част от изнесените по време на Областния съвет за развитие данни. Не знам по какъв начин са получени, кой период от развитието на областта отразяват, но това, с което се сблъсквам ежедневно дава една по-различна картина. Но, тъй като говорим за Областна стратегия има проблеми, които касаят група общини. Трябва да бъде ясно какви са ни приоритетите. Да се обединим около тях и съответните органи – областен управител, народни представители и кметове да бъдат единни, за да се постигнат тези цели. Тук не става дума за нито за партии, нито за политически дивиденти, които биха могли да се извлекат. Става въпрос за приоритетите пред област Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати

Published

on

Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.

Зареди още

Икономика

Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия

Published

on

За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините. 

Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.

За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.

Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.

Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 .   Предварителна програма.

Зареди още

Икономика

Изкуственият интелект в производството

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица