Култура
Изложба представя дюлгерството, дърворезбата и иконописта (снимки)

снимка: ЕМО „Етър“
Изложбата „В ателието на тревненските майстори”, с която Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство гостува на ЕМО „Етър”, представя трите най-известни занаята в Трявна: дюлгерство, дърворезба и иконопис.

снимка: ЕМО „Етър“
„Докато работата на другите майстори – дюлгери и резбари, може да се наблюдава директно, то това не важи за зографите. Зографството си остава един доста затворен и интимен занаят, макар че е най-разпространен. През ХІХ век в Трявна има 40 зографски ателиета. Като си представим, че във всяко работи цяло семейство, като добавим многото работилници с други художествени занаяти и вземем предвид факта, че тогава Трявна наброява около 4 000 души, то това означава, че на практика във всяка втора къща се упражнява някакъв художествен занаят”, коментира при откриването на изложбата Люба Цанева. Тя е уредник и завежда отдел „Изкуство” в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.

снимка: ЕМО „Етър“
Повече от 20 години Люба Цанева проучва зографските ателиета. Познава родовете и технологията на тревненските зографи.

снимка: ЕМО „Етър“
Музеят в Трявна притежава около 2 000 зографски копирки и рисунки. Това е една уникална за България колекция. Копирките и рисунките са от особена важност за занаята и се предават по наследство. Всяко следващо поколение добавя нови модели. В занаята има много специфични инструменти, които всеки майстор прави сам.

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“
Зографският зъбер е кучешки или вълчи зъб, с който се прилепва варака и се изглаждат плоскостите.

снимка: ЕМО „Етър“
Зографското мюире е гладък ахатов камък, с който се придава блясък на златния варак и на самата икона. Мюирето е толкова силен символ на зографството, че се дава символично на всеки нов майстор в знак, че има право да практикува. Зограф, на който му е дадено мюире може да сключва договори с църкви и да практикува пълноценно.

снимка: ЕМО „Етър“
„Зографските фамилии в Трявна са шест, но от тях произлизат близо двеста зографи през Възраждането. С Тревненската иконописна школа са свързани и няколко много добри габровски иконописци: Иванчо Хадживасилев, Генчо Филипов, Рачо Тихолов, Гатьо Миньовски.”

снимка: ЕМО „Етър“
Яйчната темпера, с която се работи до края на съществуването на Тревненската школа, я отличава от останалите. Температа на тревненци винаги е ярка, цветна, ослепителна и създава празнично настроение.

снимка: ЕМО „Етър“
Люба Цанева е автор на монографията „Зографи от Трявна”, в която подробно са описани историите на местните иконописци.
„Най-често тревненци вървят на тайфи. Започват една църква от темелите до ключа – първо минават дюлгерите, след тях резбарите и накрая зографите. Много от църквите са завършени изцяло от тревненски майстори.”

снимка: ЕМО „Етър“
В изложбата, която остава до 31 август в ЕМО „Етър”, са показани оригинали, които представляват интерес както за познавачи, така и за широката публика.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







